Вътрешният министър Иван Демерджиев превърна темата за държавната охрана в една от основните си публични линии през последните дни. След свалянето на охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски той определи решението като „акт на законност и справедливост“ и даде заявка, че ще се събират данни колко е струвало това на държавата.

В действителност обществото има право да знае кой, защо, на какво основание и с какви пари е охраняван от държавата. Проблемът обаче започва там, където вътрешният министър започва да звучи не като представител на институция, която подава информация към компетентните органи, а като човек, който от телевизионните студиа чертае „насоки“ за работата на НСО.

А НСО не е структура на МВР. Службата е специализирана военизирана държавна служба към президента, а не подчинена администрация на вътрешния министър. Самата НСО посочва, че извършва лична охрана, охрана на обекти, мероприятия и специализиран транспорт на определените по закон лица.

Затова и въпросът не е дали трябва да има проверка на държавната охрана - трябва. Въпросът е дали министърът на вътрешните работи не прекрачва границата между институционална отчетност и политическо дирижиране на тема, която не е еднолично в неговите правомощия.

Демерджиев вече обяви, че е възложил на структури на МВР, които извършват охрана по различен ред, да му докладват кои са лицата, които се охраняват, на какво основание и дали предпоставките за това продължават да са налице. Той говори и за случаи, които според него изглеждат „доста съмнителни“, както и за необходимост прокуратурата да преразгледа позиции, когато е възлагала охрана.

Това обаче неизбежно връща друг въпрос – този за собствената охрана на Демерджиев, когато той бе служебен вътрешен министър.

През 2024 година тогавашният вътрешен министър Калин Стоянов обяви, че в продължение на 40 дни Иван Демерджиев е имал назначена охрана от около 20 барети на сменен режим. По думите на Стоянов това е струвало около 20 000 лева на държавата, като в автомобил са се движили по четирима души в екип. Това са само разходите за нощувки, горива, квартирни и т.н, без да се отчитат заплатите на служителите, които са над 100 000 лева месечно.

Вече писахме  по темата, като бе посочена и позицията на Демерджиев, че е бил застрашено лице и охраната му е била назначена от комисия, но не е ясно коя и дали не е заобиколен законът с тристранната комисия.

Именно тук критиката към сегашния вътрешен министър става неизбежна. Защото е лесно да говориш за чуждите охрани като за символ на привилегия. Много по-трудно е да дадеш пълен, ясен и публичен отговор за собствената си охрана, особено когато става дума за служители, обучавани да реагират при терористични заплахи, тежки престъпления и кризисни ситуации.

В писмо до медиите през 2023 година служител от системата на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ твърдеше, че антитерористи са били превърнати в лична охрана на министъра. В него се поставяха въпроси защо хора от СОБТ придружават Демерджиев при различни посещения, включително в обекти и структури на МВР, и дали има реална конкретна застрашеност, която да оправдава подобна охрана.

Тези въпроси така и не получиха достатъчно публични отговори.

Затова днес, когато Демерджиев говори за законност, справедливост и държавни разходи за охрана, темата не може да бъде сведена само до Борисов и Пеевски. Ако принципът е, че обществото трябва да знае кой е пазен с държавни пари и защо, този принцип трябва да важи за всички – включително и за самия министър.

В противен случай говоренето за справедливост започва да изглежда избирателно.

Още повече че самият Демерджиев не е вицепремиер, а при разпределението на ресорите премиерът Румен Радев лично запази наблюдението върху ключови силови и външнополитически ресори, включително МВР и службите. Това допълнително поставя въпроса дали вътрешният министър трябва да използва темата за НСО като публична сцена, или да се ограничи до институционалната си роля – да събира информация, да я предоставя по компетентност и да остави решенията там, където законът ги поставя.

Свалянето на охраната на Борисов и Пеевски може да бъде представено като акт на нормализиране. Но то не започва от телевизионни заявки, а с еднакъв стандарт.

Ако държавата ще проверява охраните, нека провери всички. Ако ще се казва колко струват на данъкоплатците, нека се каже за всички. Ако ще се търси отговорност за превръщането на служители в лична гвардия, нека въпросът не спира до политическите противници или удобните публични мишени. И тук се връщаме на репликата на самия министър, че полицаите трябва да се пращат да си вършат задълженията по опазване на обществения ред, а не да бъдат охранители.

Ще следим дали в новия мандат на Иван Демерджиев барети, жандармеристи или антитерористи отново ще бъдат използвани като лична гвардия на министъра – и дали този път институциите ще дадат отговори, преди обществото отново да ги търси през скандал.