Как е възможно цените на пазара да са високи, а производителите да продават евтино? Въпросът остава без ясен отговор от години. По веригата между полето и магазина производителите често се оказват тези, които понасят най-голямата тежест.

Тази година проблемите са същите – ниски изкупни цени, труден пазар и внос. За лозарите обаче ситуацията става все по-тежка. Когато приходите намаляват, а разходите растат, вече не става дума за печалба, а за оцеляване.

В Мелнишкия регион приключва гроздоберът на белите сортове. Наред са червените, но и при едните, и при другите основният проблем остава пазарът. „Цените на белите сортове са като миналогодишните, а червените сортове се продават на по-ниски цени от миналата година. Пазарът е много труден“, разказа собственикът на лозов масив Костадин Попов. 

При белите сортове изкупните цени в района са около 90 цента до 1 евро за килограм, а при някои сортове достигат 1,10 евро. При червените цените са по-ниски. „Частните производители продават около 60-70 евроцента при по-добрите сортове – като мерло, каберне и Мелник 55“, обясни Попов.

Реколтата тази година е добра и дори по-добра от миналогодишната. По-високите добиви обаче само частично компенсират ниските цени. „Това малко компенсира цената. Реално това, което ще изкараме като пари, ще бъде колкото миналата година, но като разходи ще бъде повече“, каза производителят.

Допълнителен проблем е липсата на достатъчно купувачи. Част от винарските изби също произвеждат собствено грозде, а частните производители трудно намират реализация за продукцията си. Има хора, които купуват малки количества за лична употреба, както и прекупвачи, но техните изкупни цени са още по-ниски – около 50 евроцента.

Заради ниските цени част от производителите дори могат да стигнат до решение да оставят гроздето необрано, ако разходите за беритбата надхвърлят приходите. „Както е тръгнало, за някои сортове може и това да се получи тази година. За ранните може би не, но за по-късните – ако пазарът се насити, няма друг път. Или трябва да се появят купувачи, които да купят гроздето, или хората ще оставят част от него. Няма смисъл да го берат при 30-35 цента“, каза Попов пред Нова.

Към проблемите на лозарите се добавя и климатът. Редките валежи и продължителните периоди на суша превръщат поливането в необходимост дори при винените сортове. „Преди поливаха само десертните лозя. Сега, ако не поливаме и винените, добивите са малки и не покриват разходите“, обясни производителят.

Все повече лозари и винарски изби инвестират в капкови системи за напояване. Част от тях се финансират по програми, но за много частни производители разходът остава изцяло за тяхна сметка.