Инфлацията се завърна в Европа и в Съединените щати след години на слабо покачване на цените, а това тревожи правителствата, населението и централните банки, които все повече са отвикнали от това явление, често пъти равняващо се на икономическа несигурност и спад на жизненото равнище, информира Франс прес, цитирани от БТА.

Паста за зъби       

"Инфлацията е като паста за зъби: веднъж излязла от тубата, трудно можеш да я върнеш обратно" - това предупреди през 1980 г. президентът на Бундесбанк (Bundesbank) Карл-Ото Пьол. 

Този цитат беше позабравен, тъй като от създаването на единната европейска валута до пандемията от КОВИД-19 покачванията на цените бяха слаби в еврозоната и дори под целевите 2 процента, фиксирани от Европейската централна банка (ЕЦБ) след финансовата криза през 2008 г.

Той обаче отново стана актуален миналото лято с ускоряването на инфлацията.

Тъй като безработицата намаля, предоставяйки повече преговорна сила на служителите, много икономисти се опасяват, че увеличаването на заплатите може да засили натиска върху цените и така да възникне омагьосан кръг, от който трудно може да се излезе.

Хиперинфлация

Тя е резултат от силно покачване на цените вследствие загуба на доверие на потребителите в стойността на валутата.

Най-показателен е примерът с Германия в началото на 1920-те години: под натиска на дълга, свързан с Първата световна война и тежестта на наложените репарации, правителството не успява да погасява заемите си и задейства печатницата за пари. Вложителите губят доверие във валутата и курсът на дойче марката се срива.

Хиперинфлацията предизвиква срив на икономическата активност. Вложителите са разорени, жизненото равнище на по-голямата част от населението спада, създавайки плодородна почва за разрастването на нацизма с борсовия крах през 1929 г.

В по-ново време Венецуела преживя период на хиперинфлация, с покачване на цените от 130 000 процента през 2018 г., по данни на централната банка, а по изчисления на Международния валутен фонд (МВФ) - с 930 000 процента.

Японското изключение

От близо 30 години японската икономика се сблъсква с атипична ситуация на продължителни периоди спад на цените, наричан дефлация, прекъсвани от време на време от фази на лека инфлация.

Феноменът се появи със спукването на финансовия балон и балона на недвижимите имоти в началото на 1990-те години. За да се освободят от дълговете си, компаниите и домакинствата в третата световна икономика намалиха разходите си, което дръпна цените надолу.

Въпреки мащабните държавни разходи и понижаването на лихвите, правителството и централната банка останаха безсилни пред това явление.

Дефлацията поражда риск от порочен кръг, както по време на Голямата депресия в САЩ през 1920-те години. Компаниите се боят да не изгубят клиенти, потребителите спестяват, вместо да харчат, а всичко това води до спад на търсенето и на производството.

Лек за дълговата тежест 

Калкулатор, с който да изчислите личната си инфлация

Вместо да погасява дълга си, държавата може да се възползва от високата инфлация, за да намали дълговата си тежест спрямо БВП - широко ползвано съотношение при международните сравнения.

На практика инфлацията се изразява в покачване на БВП чрез поскъпването на стоките и услугите, засилване на потреблението чрез увеличението на заплатите. . .което аритметично намалява дълговата тежест спрямо БВП и увеличава данъчните постъпления на държавата.

Но - внимание: този механизъм не се прилага, ако пораженията, предизвикани от инфлацията, водят до рецесия и следователно до повсеместен спад на постъпленията.

Освен това има опасност инфлацията да увеличи цената на финансирането на дълга, тъй като кредиторите са по-недоверчиви по отношение възможностите на кредитополучателите за погасяване, припомни наскоро управителят на Банк дьо Франс (Banque de France) Франсоа Вилроа дьо Гало.

Удачно ли е да теглим кредит по време на инфлация?

Митът за края на инфлацията 

Преди излизането от здравната криза, а след това и войната в Украйна да накарат инфлацията да скочи, тя беше почти несъществуваща в големите икономики на планетата. До такава степен, че някои икономисти се питаха възможно ли е изчезване на инфлацията. 
       
Те се позоваваха на няколко причини: най-напред на техническия прогрес, който най-редовно позволява да се понижават производствените разходите и следователно продажните цени на промишлените стоки. Към това се прибавят глобализацията и конкуренцията, които карат предприятията да понижават цените си. 

Някои споменават и слабото увеличение на заплатите на фона на разрастването на временната заетост и отслабването на синдикализацията в някои страни, което намали преговорната сила на служителите в компаниите.