Понякога една залепена визитка може да те потресе повече от огромен рекламен билборд. Например когато е върху кроасан, който получаваш на погребение. Когато протягаш ръка за „Бог да прости“, а в нея се озовават името и координатите на траурна агенция.

Точно такава гледка на погребение в Пловдив предизвика възмущението на присъстваща жена. Раздавките с храна били поставени в торбички, едро брандирани с логото и името на пловдивска траурна агенция. Върху опаковката на кроасан пък било залепено рекламно календарче с данните на същата фирма.

Реклама, прикрепена към храната за помен. Сред хора, дошли да изпратят свой близък.

„Представяте ли си, залепена с лепило визитка на траурна агенция върху кроасан!“, възмущава се пред GlasNews жената. "Оставаше да пишат: 20% отстъпка, ако поканите приятели!"...

Да лепнеш рекламата си върху раздавка за „Бог да прости“ е проява на поразително безочие. Дори в последното сбогуване с един човек сте съзрели възможност да си осигурите следващ клиент.

Раздавките на погребение носят особен смисъл. Приемаш ги в памет на човека, с когото се разделяш. Казваш „Бог да прости“. Понякога думите едва излизат. Понякога си спомняш разговор, жест, цял живот, който вече е приключил. В този миг дори обикновеното парче храна има значение, което трудно се побира в търговска сметка.

И точно върху него някой е намерил място за фирмените си координати.

Трудно е да си представим по-нелеп рекламен носител. Кроасанът, раздаден за помен, се превръща в средство за привличане на бъдещи клиенти. Торбичката, която отнасяш от последното сбогуване, носи едро чуждо лого. Скръбта получава фирмена опаковка.

Траурните агенции работят в най-тежките дни на едно семейство. Близките често са зашеметени от загубата, трябва да организират погребение и разчитат някой да ги преведе през всичко необходимо. Именно това доверие изисква особена деликатност. Всеки детайл достига до хора, които в момента са уязвими.

Затова рекламата върху раздавките буди такъв гняв. Тя нахлува в момент, в който човек трудно може да възрази. Никой не отива на погребение, за да обсъжда дизайна на торбичките или да отлепя рекламни календарчета от храната. Присъстващите ги приемат и отнасят със себе си. Така стават разпространители на реклама, без изобщо да са избирали тази роля.

От описаното не знаем дали семейството е било предварително уведомено за брандирането, дали го е одобрило, или е видяло готовите раздавки едва на място. Тези обстоятелства имат значение. Но дори някой да е приел подобно предложение, остава въпросът за професионалния усет на фирмата, която го е измислила.

Защото възможността да поставиш логото си някъде сама по себе си не е достатъчна причина да го направиш. Има достатъчно места, на които една траурна агенция може да представи услугите си. Когато обаче залепи рекламата си върху храната за „Бог да прости“, тя избира да влезе в най-интимния момент на чуждата загуба.

Господа гробари, близките изпращат човек, когото обичат. Имайте поне толкова приличие, че да не им пъхате рекламата си в ръцете, докато бършат сълзите си.