За феновете на криптовалутите шефът на Tesla Илон Мъск бе сред най-големите застъпници на дигиталните пари.
Миналата седмица обаче той преобърна света им, след като постави под въпрос бъдещето на дигиталните активи и разкритикува особено силно въглеродните емисии от "копаенето" на биткойни.
"Тенденцията в консумацията на енергия през последните няколко месеца е ненормална", туитна Илон Мъск, споделяйки диаграма от Cambridge Bitcoin Electricity Consumption Index (CBECI) и посланието му доведе до силен спад в курса на биткойна.
"Ако биткойн беше държава, то тя щеше да потребява приблизително толкова енергия годишно за "копаене", колкото е общото потребление на Швейцария", посочи анализатор на Deutsche Bank.
Диаграма за консумацията на електроенергия при "добива" на биткойни показва, че тя постоянно се увеличава от 2016 година, през 2020 година се е ускорила рязко на годишна основа, за да достигне сегашното ниво от 149 тераватчаса, което е абсолютен максимум.
За сравнение, цялата консумация на енергия от Google е 12,2 тераватчаса, като приблизително 200 тераватчаса се използват от всички центрове за данни в света, с изключение на тези, които "копаят" биткойни, според анализатора Джордж Камия от Международната агенция за енергията (МАЕ).
Биткойн мания – цената на криптовалутата надхвърли $22 хил.
МАЕ дори прогнозира, че ситуацията може да се влоши още повече, защото ако "миньорите" използват най-енергоемкото оборудване, то потреблението може да скочи до 500 теравата.
Като се спря на потреблението на енергия, особено от "миньори", използващи електричество, произведено от въглища, Илон Мъск заяви, че Tesla повече няма да приема биткойни като платежно средство за електромобилите си.
Системата е проектирана така, че на всеки 10 минути мрежата награждава с биткойни тези, които успешно са наредили пъзела.
С увеличаването на цената на биткойна обаче интересът към придобиването му се засили, както и потреблението на електричество.
Миналия месец научното списание Nature публикува изследване, според което емисиите от "копаене" в Китай, който задвижва близо 80 % от световната търговия с криптовалути, може да застраши постигането на климатичните цели на страната. Китай разчита на особено силно замърсяващ тип въглища - лигнитните, за да захранва част от "копаенето".
Криптовалутата Биткойн вече струва близо 50 000 долара
Според Блумбърг може би едва през 2060 година Китай ще успее да задоволи нуждите на сектора на криптовалутите чрез възобновяема енергия.
Един от начините да се намали потреблението на енергия ще бъде браншът да се отдръпне от модела за "доказателство за работа", който изисква значителна процесорна сила. Подобни промени се обмислят за криптовалутата етериум. Трудно е обаче да си представим подобна промяна при биткойна, тъй като тя би могла да намали сигурността и децентрализацията на мрежата му, пише Франс прес.
Българската държава е вторият по големина собственик на биткойн в света
"Решението на Tesla може да послужи като алармен сигнал за бизнесите и потребителите, използващи биткойн, които досега не са обмисляли въглеродния му отпечатък", посочва Лейт Халаф, финансов анализатор в AJ Bell.
"Това подчертава факта, че в дългосрочен план приемането на криптовалутите от бизнеса, потребителите и инвеститорите все още остава много несигурно", допълва експертът.
