Близо 30 години изминаха от съдбовните събития на 10 ноември 1989 г. 30 години на преход, смяна на политически системи, сочене на пръсти за това кой е крив и кой прав. През този период, който за мнозина всъщност е цял един живот, се случиха много неща, кои позитивни, кои негативни... На прага на един своеобразен юбилей обаче идва време за равносметка. Ето какво имахме по време на соца, което днес обаче за жалост нямаме, пише Христо Проданов, цитиран от epicenter.bg

Първото, което имахме при социализма, но нямаме днес е земеделие. Първо решихме да го разпарчетосаме на малки парченца, да го заграбим и ликвидираме с „ликвидационни съвети“, изпращайки така милиони хора на улицата и поставяйки началото на процесите на циганизация. А от началото на нашия век решихме да го окрупним в ръцете на няколко десетки олигарха, които трупат милиарди от субсидии и правене на нищо, а плащат мизерни стотинки под формата на рента на собствениците. Зеленчукопроизводството пък съвсем го забравихме, защото там условията са такива, че олигархизацията е по-труден процес.

Второто, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при капитализма е индустрия. Всичко беше разграбено, унищожено, разкостено, сринато със земята. От индустриална сила България се превърна в суровинен придатък за богатите западни икономики, които така ни грабят посредством съвременните форми на неоколониализъм – чрез низкоплатената работна сила и минималните данъци, чрез ликвидация на всичко, което може да ги конкурира, чрез грабеж на хиляди учени, лекари, инженери и други специалисти.

Третото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме днес, е армия. Армия, която представляваше заплаха за Турция и Гърция взети заедно, а днес прилича на една весела дружинка. Разкостихме я и нея, за да ни пази НАТО и за да купуваме оръжие от НАТО, за да сме беззащитни и несуверенни мижитурки в ръцете на новите господари.

Четвъртото, което имахме в условията на социализъм, но нямаме при реставрирания капитализъм е образование. Днес образователната система бълва предимно неграмотност и посредственост, подчинена на изискванията на всякакви чужди фактори. Самата държава е дотолкова абдикирала, че предпочита да плаща на частни училища, които да учат момченцата, че са момиченца, но не и да поддържа държавните училища, предпочита да плаща на чужди фондации да правят учебниците, но не и сама да прави учебниците. В резултат на това Левски и Ботев се оказаха терористи, а 5 вековното турско иго се оказа „мирно и съвместно съжителство“. И както през турското робство плащаме „кръвен данък“ – около 10 % годишно най-добрите завършващи средно образование ученици са заграбвани от западните държави и обучавани там, за да обслужват техните икономики, повечето от тях забравящи за род и родина.

Петото, което имахме при социализма, но нямаме при капитализма, е здравеопазване. Безплатното здравеопазване се превърна в търговска дейност. Днес хора в уж европейска България измират, защото нямат пари, защото здравето не е социална дейност, а бизнес. Бизнес, който превърна човешкия живот в обект на покупко-продажба, или както е модерно да се казва у нас в „алъш вериш“.

Шестото, което имахме при социализма, но нямаме днес, е сигурност. Всеки във всеки един момент може да бъде ограбен, пребит или убит, а новините ежедневно ни заливат с десетки такива случаи. Самите полиция и прокуратура са до такава степен прогнили, че човек не знае дали по някое време няма самите те да му спретнат нещо. Хората се заключват с по няколко ключалки, а милионерите си живеят в изолирани от страхотиите на големия град или малко село затворени градчета.

Седмото, което имахме при социализма, но нямаме в условията на реставриран капитализъм, е справедливост. Липсата на справедливост се превърна в базов проблем на българското общество. При това не само липсата на правно-юридическа справедливост, но и на социално-икономическа справедливост. Затова юридическата справедливост за бедняка е една, а за богатите олигарси и корумпирани политици, които ограбиха построеното от социализма и продължават да крадат с пълни шепи е съвсем различна.

Осмото, което имахме по времето на социализма, но което нямаме в условията на реставриран капитализъм е държава. Парадоксално е как от една страна имаме, престъпна държава, а от друга нямаме държава. Всъщност, не е толкова парадоксално. Обяснението е в това, че когато става дума за нещо престъпно държавата ще го направи, но когато е за нещо полезно абдикира и започва да ни обяснява как не може. Ми няма да може. Едно е да крадеш от народа, а съвсем друго да решаваш проблемите му, когато си делегирал всички въпроси на пазара, олигархията, соросоидните организации, Брюксел, Вашингтон и Анкара. А като нямаме суверенна държава с политици, които 30 години козируват и служат на чужди интереси, то нямаме и достойнство. Нямаме и бъдеще.