Насилник от Асеновград влиза зад решетките след системна гавра с 8-годишно момиченце. Апелативният съд потвърди ефективната присъда на рецидивист, който в продължение на месеци е издевателствал над детето, докато майката вярвала, че го оставя при „приятел“ за няколко часа спокойствие.

Гнусната история се разиграла в Пловдив между лятото и края на 2024 година. По това време животът на майката бил истински хаос. След пореден скандал и побой от страна на бащата на детето тя напуснала дома им заедно с момиченцето. Известно време двете живеели в стая към заведение, където жената работела, а след това се преместили под наем в квартал близо до училището на детето.

Покрай тежкия период жената се сближила със свой стар познат – мъж, когото познавала от повече от десетилетие. Двамата дори имали кратка интимна връзка. Той започнал да й помага и й предложил да гледа дъщеря й, когато е на нощни смени. Обяснил, че няма проблем детето да остава да спи при него и малкия му син, разказва TrafficNews.

Жената се доверила. Мъжът живеел сам в пригоден за обитаване гараж. Той е многократно осъждан - два пъти с ефективно наказание. Помещението било тясно, а единственото място за спане бил разтегателен диван, на който спели тримата – той, синът му и момиченцето.

Именно там започнал кошмарът. Още в средата на юли 2024 година започнали първите прояви на посегателства, които постепенно се превърнали в системна злоупотреба с доверието и беззащитното положение на детето. Момиченцето било оставяно в дома на мъжа, докато майката била на работа, като в началото това се възприемало като временна и безопасна помощ.

С времето обаче обстановката се променила. В малкото жилище, където тримата често преспивали заедно, детето започнало да остава насаме с него в моменти, когато синът му заспивал. Именно тогава били извършвани гнусните действия,  които имали за цел удовлетворяване на сексуални желания без съвкупление. Месеци наред мъжът блудствал, опипвал и дори карал момичето да го задоволява, като това било „малката им тайна”.

Пострадалото дете дълго време не разказало на никого за преживяното. То било поставено в емоционален капан – от една страна страх и объркване, а от друга внушение, че случващото се трябва да остане тайна. Това довело до продължаване на контактите между него и извършителя в продължение на месеци.

В този период майката не подозирала за случващото се. Тя работела на смени и разчитала на мъжа като на близък човек и помощник, без да има сигнал, че доверието й е било злоупотребено по най-тежкия възможен начин.

Кошмарът приключил едва в началото на януари 2025 година, когато поведението на мъжа предизвикало съмнения у майката. Последвал разговор с детето, при който първоначално било мълчаливо, но след това разкрило случилото се.

След сигнала до органите на реда започнало разследване, което бързо установило тежкия характер на деянието и многократния му рецидивен профил. Събрани били медицински, свидетелски и експертни доказателства, които потвърдили възможността за извършване на описаните действия без непременно оставяне на видими физически следи.

Делото преминало по съкратената процедура след самопризнания на подсъдимия. Пловдивският окръжен съд го признал за виновен и му наложил наказание от шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и парично обезщетение в полза на пострадалото дете.

Решението било обжалвано, но Апелативният съд в Пловдив потвърдил основните изводи на първата инстанция, като приел, че наказанието е справедливо и съответства на тежестта на престъплението, извършено спрямо малолетно дете в продължителен период от време.

Апелативният съд в Пловдив, след цялостна проверка на делото, приема, че първоинстанционният съд е изградил правилна и логична фактическа картина въз основа на всички събрани доказателства – свидетелски показания, експертизи и писмени материали от досъдебното производство.

Магистратите подчертават, че самопризнанията на подсъдимия са подкрепени от останалия доказателствен материал и не оставят съмнение относно авторството на деянието. В този смисъл възраженията на защитата за недоказаност на обвинението са отхвърлени като неоснователни.

Съдът отделя специално внимание на показанията на пострадалото дете, като приема, че те са последователни и съответстват на останалите доказателства по делото. Заключенията на експертизите също потвърждават възможността детето да възприема и възпроизвежда случилото се по достоверен начин.

По отношение на правната квалификация апелативната инстанция приема, че е налице продължавано престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, което значително увеличава обществената опасност на деянието и дееца.

Съдът отхвърля и доводите на защитата за прекомерност на наказанието. Посочва се, че шестгодишната ефективна присъда е определена при превес на смекчаващите обстоятелства и вече включва редукция по реда на съкратеното съдебно следствие. В този смисъл не са налице основания за допълнително смекчаване.

Магистратите изрично отбелязват, че възрастта на пострадалото дете – едва осем години – е от съществено значение при индивидуализацията на наказанието и представлява сериозен отегчаващ фактор.

По отношение на гражданския иск съдът приема, че присъденото обезщетение от 15 000 лева е справедливо и съответства на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в страх, срам и трайно емоционално разстройство.

В заключение Апелативният съд намира, че единствено следва да се направи техническа корекция в частта относно периода на деянието и началния момент на законната лихва, като в останалата си част присъдата на Окръжния съд – Пловдив се потвърждава изцяло.

С това съдебният казус приключва на втора инстанция, а подсъдимият остава с влязла в сила ефективна присъда, която следва да бъде изтърпяна при строг режим.