Птицеферма в Старозагорско е осъдена да изплати общо над 50 хиляди евро на роднините на мъж, починал след трудова злополука. С решението си от 21 октомври 2026 г. Окръжният съд в Стара Загора отменя изцяло първоинстанционното решение, с което исковете на близките са били отхвърлени.

Инцидентът е станал на 18 август 2023 г. в животновъдно хале за отглеждане на патици, според установеното в първоинстанционното решение. Мъжът работел като животновъд. След 21 часа бил на обичайното си работно място, където впоследствие тялото му било намерено на пода. Медицинската експертиза установила, че смъртта е причинена от спиране на сърдечната дейност вследствие на действието на електричество.

Злополуката е призната за трудова с разпореждане на НОИ, оставено в сила от Административния съд в Стара Загора.

В исковата си молба близките твърдят, че мъжът е загинал при контакт с един от вентилаторите в халето. Те заявяват, че помещенията не осигурявали елементарни условия за работещите, а електрическите уреди не били достатъчно обезопасени. Според тях работниците не били надлежно инструктирани и били правени опити за фалшифициране на инструктажни листове, за което работодателят бил санкциониран.

Работодателят оспорва претенциите. Според защитната му позиция починалият не използвал предоставените защитни обувки и не спазил правилата за безопасност. От фирмата твърдят, че той можел да избегне подхлъзване и падане, ако предварително бил подсушил работното си място. Посочват още, че вътрешните правила забранявали присъствието на работници в помещенията при включени вентилатори.

Съпругата поискала 90 000 лева обезщетение за болки и страдания, а двамата пълнолетни синове - по 60 000 лева. Тримата претендирали и общо 4466 лева за погребението.

Районният съд в Стара Загора първоначално отхвърля исковете. Макар да приема, че са налице предпоставки за отговорност на работодателя за трудовата злополука, съдът намира претърпените неимуществени вреди за недоказани. Близките не довели допуснатите свидетели, които трябвало да установят отношенията им с починалия и отражението на загубата върху живота им.

Първата инстанция отхвърля и претенцията за погребалните разходи, като приема, че представените три касови бележки не доказват категорично връзката им с погребението.

След обжалване Окръжният съд достига до различен извод.

Според въззивния състав внезапната загуба на съпруг и баща неминуемо се отразява върху психиката и емоционалното състояние на близките и причинява дълбоки и продължителни страдания. Съдът приема за доказани и разходите за погребението и надгробието.

Обезщетенията обаче са намалени с 50% заради приетото съпричиняване от страна на работника. Според въззивния съд той е проявил груба небрежност, като не е използвал предоставените защитни обувки и самоволно, без нареждане и необходимата квалификация, е боравил с електрически уред под напрежение. Съдът приема, че поведението му е в пряка причинна връзка със злополуката и обосновава значително намаляване на отговорността на работодателя.

Така на съпругата са присъдени 23 008 евро, а на двамата синове - по 15 339 евро за претърпените болки и страдания. Тримата трябва да получат и общо 1142 евро за имуществени вреди, както и законните лихви върху присъдените обезщетения.

Работодателят е осъден да плати още 2436 евро на близките за разноски пред двете съдебни инстанции и 2148 евро държавна такса.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.