Поредната история, която кара човек да се запита дали държавата наистина съществува, когато най-уязвимите имат нужда от защита.

Габриела Гънчева разказа в социалните мрежи за кошмара, през който преминава нейната 92-годишна прабаба от село Найден Герово, близо до Пловдив. Възрастната жена живее сама в къщата си и според близките ѝ от години е тормозена от мъж, за когото се твърди, че е освидетелстван с психично заболяване.

„Преди няколко седмици влезна взлом при баба ми, счупи ѝ вратите и прозорците, обърна къщата наопаки вътре и се опита да ѝ открадне пенсията“, пише Гънчева. По думите ѝ преди време същият човек е успял да открадне и 800 лева – пари, които жената събирала с месеци.

След сигнал до полицията семейството получило обяснение, че срещу извършителя трудно могат да бъдат предприети мерки, защото е освидетелстван. Близките временно прибрали възрастната жена при себе си, но когато тя се върнала в дома си, тормозът започнал отново.

„След като сложихме катинари на вратите, решетки и какво ли още не, днес той пак е успял да влезне при тази стара безпомощна женица и да я тормози за пари и я е предупредил, че няма да я остави на мира и че пак ще дойде“, твърди авторката на публикацията.

Още по-притеснително е твърдението, че след подаден сигнал в 11 часа полицейски екип е пристигнал едва около 15 часа следобед.

Тази история повдига въпрос, който обществото задава все по-често: какво се случва, когато човек е достатъчно адекватен да разбива врати, да търси пари, да заплашва и да избира безпомощни жертви, но в същото време се оказва недосегаем за закона?

Под публикацията избухна вълна от възмущение. Десетки хора изразиха съчувствие към възрастната жена, но и гняв към институциите. Част от коментиращите дори призоваха близките да се саморазправят с нападателя - опасна реакция, която обаче е симптом на нещо друго: усещането, че държавата е абдикирала.

„Не е толкова луд, много добре знае какво прави“, пишат хората.

Други посочват очевидното - че човекът не напада млади и силни мъже, а избира самотна 92-годишна жена.

Особено показателен е коментарът на Николай Попов, който отбелязва: „Интересно, че не ходи да напада хора с пари в присъствие на свежа мъжка сила в къщата, а безпомощната старица. Явно е луд, но не и прост.“

И тук идва най-тежкият въпрос.

Ако институциите знаят за проблема, ако в селото хората знаят за проблема, ако има предишни сигнали, ако има разбити врати, счупени прозорци, кражби и заплахи - какво още трябва да се случи, за да бъде защитена една 92-годишна жена?

Защото когато обществото започне да говори за сопи вместо за закон, това не е победа на справедливостта. Това е знак, че доверието в институциите е достигнало дъното.

А дъното е просто: възрастна жена живее в страх в собствения си дом, близките ѝ не знаят към кого да се обърнат, а човекът, който според тях я тормози, обещава, че ще се върне.

И всички се надяват следващото му посещение да не се превърне в новина от черната хроника.