Имало едно време един мъдрец. Той се наричал Кун Фудзъ.
В наше време той е по-известен като Конфуций, или поне за тези, които използват латинския прочит на неговото рождено име.
Неговите мисли и съждения за живота са актуални и до днес.


1.Проклятие е да живееш в интересни времена.

2. Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

3. Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният – към другите.

4. В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

5. Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е горделивост.

6. Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

7. Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.

8. Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

9. Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

10. Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

11. Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

12. Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

13. Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

14. Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

15. Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

16. Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

17. Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

18. Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.