След получения сигнал от читатели на Лентата за страха от присъствието на бежанци, блуждаещ в кв. “Овча купел’’, отидох да проверя какво се случва на място.

Много хора споделиха в коментарите си, че не им се вярва положението в столичния квартал да е толкова тежко.

Ето какво видях аз:

Делничен ден, около 17:30 часа.

Над 100 души, видимо с чужд произход са се събрали на групички пред блока на улица “Маестро Кънев”. Въпросната кооперация се намира на метри от бежанския център в квартала.

Предприемчив бизнесмен е направил наргиле-бар в едно от помещенията под блока. Освен наргилета, вътре се предлагат и услугите - Интернет и телефонни разговори с чужбина. Надписите са на арабски.

Скупчените пред блока хора са стотици. Седят, говорят на висок глас и оглеждат подозрително хората, различни от тях. Всяко момиче, което дръзне да мине оттам бива преценено с премрежен поглед и мазна усмивка.

Иначе си кротуват, спокойни са. Но са много и плашат хората от блока. Единственият блок на улицата, под който се събират ежедневно. Блокът, пред който ги стоварват и откарват мистериозни микробуси.

Хората от сградата се притесняват от чужденците, окупирали района. Не смеят да пуснат децата си навън, страх ги е да излизат вечер. И това е в реда на нещата. Те са непознати и са много.

На метри от бежанския лагер, освен жилищния блок има и детски площадки, в непосредствана близост е оградата на НБУ и столичното НСОУ.

Не искам да всявам смут, но напомням за случая с изнасилена студентка в същия район от бежанец.

Продължавам визитата си в посока бежанския център. Полиция няма, патрулка няма. Виждам само една жена-охранител, която стои в близост до оградата на лагера. А отвътвре не спират да излизат хора, които се насочват към магазина в близкия блок или централната част на квартала.

Какво може да направи тази сама жена в случай на проблем - не е ясно.

Точно срещу входа на центъра има поляна с десетки хора, насядали по нея. Земята е пълна с боклуци, пластмасови чаши и какво ли още не.

Хората там са с раници на гърба си и видимо не изглежда да са настанени в центъра за бежанци. По-късно жена от квартала ми сподели, че ги е виждала да нощуват навън, в храстите и на поляната.

Защо не са вътре и пълен ли е капацитетът на центъра, това остава загадка, защото телефонът, оставен за връзка с директора е неработещ.

Виждам баба, прибираща внучето си от близкото НСОУ. Питам я дали я е страх, създават ли проблеми бежанците. Казва ми : “Страх ни е, разбира се. Директорката е пуснала заповед да не се прибират учениците сами’’.

“Не смея да изляза вечер навън, какво остава да пусна детето само” - казва ми друга жена от блока, станал своеобразна гара-разпределителна.

А аз си тръгвам.

Смутена и ужасена от стотиците бежанци, пуснати съвсем спокойно в един краен софийски квартал.

Отвратена от мръсотията и кочината.

Притеснена от липсата на охрана, патруалка или каквото и да е решение на институция, което да гарантира сигурност на хората там.

Страхът продължава. Всички мълчат.

Какво трябва да се случи, за да се вземат мерки?

СНИМКИ:

Бежанците пред прословутия блок в квартал "Овча купел"

Центърът за настаняване на бежанци: