Сигурно знаете историята на Содом и Гомор. Градовете, за които пише в Библията, че са били унищожени от Божия гняв.
Содом и Гомор са синоними за неразкаялия се грях.
Содом и Гомор са равни на разврат, порок и престъпление срещу природата.
Содом и Гомор са заличени от света, като наказание.
Но сега ние живеем в повече от Содом и Гомор. И нашето наказание е по-страшно от това просто да бъдем заличени от лицето на земята.
Жената на снимката е нашето истинско наказание.
Тя отдавна вече не е пример за греха ни. Грехът наоколо е ежедневие, баналност.
Жената, голата, омазана в шоколад, ближеща себе си, хвалеща се с тази „фотосесия”, пускаща статус във Фейсбук „чувствам се развълнувана” не е пример за развалата на ценностите ни. Не е някаква си курва. Не е просто онова, от което трябва да се срамуваме или да сочим с пръст.
Тя е всичко, което заслужаваме.
И го казвам с всичката жестокост на тоя факт.
Ние заслужаваме Джулиана Гани, точно толкова силиконова, точно толкова джукеста, неумна, необразована и нахална. Точно толкова меркантилна.
Ние заслужаваме нейния великденски статус, който гласи – „Старта на Великдена е в кеш;))” и се вижда снимка на шарени великденски яйца, затрупани от банкноти.
Поведението й не е възмутително. Глупостта й не е шокираща. Безпричиността и безсмислието на тия като нея, не са изненадващи.
Всичко това е ЗАКОНОМЕРНО.
То даже е дължимо. Дължи се на нашия грях, страх и безхарактерност. Дължи се единствено на слабоволието ни да направим живота си нормален. Да изискваме тази нормалност и от околните.
Ние пуснахме бесовете на порока и дяволите на меркантилността да вилнеят около нас. Високомерно или с подигравка регистрирахме тяхното идване. Но не се противопоставихме. Не ги спряхме.
Ако бяхме нормално общество, Джулиана Гани трябваше да се срамува някъде в ъгъла. Така, както Николета, и куп други, азисоподражаващи.
Само че те покълнаха наоколо като бурени и плевели. Ние трябваше да ги отскубнем.
Но не го направихме.
Казвахме си, ние не сме като тях. Те са прости, тъпи и нямат морал.
А ние сме друго. И, докато се успокоявахме с това, те се настаняваха в живота ни наоколо.
Ние не защитихме територията на нормалността. Отчуждихме се от нападението на пошлите.
И загубихме.
Много съжалявам.
Но загубихме, а сега сме принудени просто да живеем с тях.
Не като тях, защото те имат слава, пари и неоснователно, но категорично чувство за значимост.
А ние нямаме нормалност, нямаме пари, нямаме смисъл и всъщност вече нямаме достойнство. Защото делим живота с момичето от снимката.
Тя е омазана в шоколад и се забавлява от това.
Ние сме омазани в собствената си вина.
И тепърва ще страдаме.
Понеже не се научихме, че доброто и животът трябва да се отстояват. Не с възмущение във Фейсбук. А с характер.
Тя е нашето наказание, защото никой не посмя да й удари шамар. Публично.
Беше ни някак неудобно.
Не ни стискаше да го направим, нали?
***
