Главният прокурор Иван Гешев поиска Конституционният съд да „отмени“ разпоредбата от Наказателния кодекс за т. нар. безделничество или паразитизъм, по която се подвеждат под отговорност проститутките и просяците.
Става въпрос за отдавна критикувания и в доктрината, и в съдебната практика член, който гласи:
ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
Според Гешев тази разпоредба противоречи на приетата през 1991 г. Конституция. Той подчертава, че в предишните два основни закона – от 1947 г. (Димитровската) и от 1971 г. (Живковската) се приема постановката, че трудът е не само право, но и задължение на всички граждани. В Конституцията от 1991 г. обаче трудът е обявен като фундаментално човешко право. Същото е и разбирането в на ООН, записано и в Хартата на основните права на Европейския съюз.
Заседанието за отстраняването на Гешев - отложено от ВСС
В искането до КС Гешев е написал, че този текст от НК е в разрез с основния закона, "именно поради различното отношение към труда, прогласено в него, от една страна, и създаденото от разпоредбата задължение за лицата, получаващи доходи по непозволен или неморален начин да полагат обществено полезен труд, за да не осъществят състава на престъплението".
Според него приемането на труда като задължение е функция само на тоталитарната държава. Освен това подчертава, че от постановените след 1989 г. присъди става ясно, че най-често осъдените са безработни и хора в тежко материално положение.
"Освен това, редакцията на нормата е твърде обща и позволява разширително тълкуване, недопустимо в наказателното право. Не може да не се изтъкне също така, че на основание на разглежданите разпоредби на НК се преследват крайно уязвими слоеве на обществото, като често посредством тяхното преследване и наказване реално се облекчава наказателната репресия спрямо лицата, ангажирани с експлоатацията им. Така на практика се създава двойствено отношение към жертвите, което се отразява негативно, както на резултатите от съответните наказателни производства, така и на усилията за предоставяне на законова закрила на тези лица", пише още в искането.
