Днес представители на "Има такъв народ" внесоха уведомление в Народното събрание за стартиране на подписка за иницииране на национален референдум с въпрос да се произведат ли избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за формата на държавно управление от парламентарна на президентска република.

Подписката стартира от утре, 24 януари 2023 г. Председател на Инициативния комитет е Слави Трифонов и се състои от 12 души.

Новото обществено допитване на Слави идва след като референдумът от 2016 г. не събра необходимото мнозинство.

След внасяне на уведомлението до парламента Ивайло Вълчев от "Има такъв народ" заяви преди медиите, че сега е точният момент за този референдум. „Отне ни време да формулираме въпроса, какъвто трябва да бъде, за да сме сигурни, че отговаря на Конституцията и законовите норми“, допълни още Вълчев. Станислав Балабанов пък добави, че парламентарната република вече е изчерпана и „трябва да вървим към промяна на системата“.

Какво обаче е мнението на конституционалистите – GlasNews.bg се допита до доц. д-р Христо Паунов, който е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет, както и в УНСС.

Доц. Паунов започна с това, че законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) допуска възможността национален референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за произвеждане на национален референдум, подкрепено с подписка на определен брой граждани с избирателни права. Той отбеляза, че в този случай сме изправени пред две различни хипотези, които са уредени в закона:

„Първата хипотеза е когато подобно предложение се направи от инициативен комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права. В този случай решението дали да се проведе национален референдум (или респективно да не се провежда такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест парламентът е оправомощен да направи преценката дали да се проведе референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.

Втората хипотеза е когато в Народното събрание постъпи предложение за произвеждане на национален референдум, което е внесено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията, поставени в чл. 9, ал. 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай парламентът е задължен от закона да вземе решение за произвеждане на национален референдум.“

Преподавателят по Конституционно право подчерта, че и в двете хипотези инициативният комитет е длъжен да уведоми писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос (въпроси).

„Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър (той е достъпен на официалната интернет страницата на НС), в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети“, допълни доц. Паунов.

Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа определени в закона реквизити.

Позовавайки се на ЗПУГДВМС доц. Паунов посочи, че ако в срок до три месеца от уведомяването на председателя на парламента подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от него, което се вписва в регистъра. 

Преподавателят обясни, че подписката се внася в Народното събрание по ред, опреден в закона.

„Народното събрание обсъжда подписката, ако тя отговаря на изискванията посочени в ЗПУГДВМС. Постоянните комисии обсъждат предложението не по-късно от един месец от разпределянето му и представят на председателя на Народното събрание становищата си по него. Водещата комисия представя проект за решение на Народното събрание. Народното събрание може да редактира, без да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. На въпроса (въпросите) гражданите, които ще гласуват на референдума, могат да отговорят с „да“ или с „не“.

В зависимост от това при наличие на коя от двете горепосочени хипотези е изправено Народното събрание, то приема съответното решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до три месеца от внасянето на предложението“.

Доц. Паунов добави още, че президентът на Републиката в срок до един месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на референдума, която не може да е по-рано от два и по-късно от три месеца от датата на обнародване на решението на парламента.

Референдумът се провежда по реда, предписан в ЗПУГДВМС.

„Законът казва, че предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели. Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума".

Доц. Паунов направи следните бележки относно внесеното уведомление (подписано от Станислав Трифонов) до Председателя на НС, че започва подписка за произвеждане на национален референдум по следния въпрос: „Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“:

  • До м. октомври 2020 г. Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не допускаше въпроси от компетентността на Великото народно събрание да се решават чрез национален референдум. Забраната беше изрична и се съдържаше в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т.1 от ЗПУГДВМС, която беше отменена с промяната в закона, направена с § 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ДВ, бр. 88 от 2020 г.). Към настоящия момент такава забрана няма.
  • Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа) в Кодекса за добрите практики на референдумите от 2007 г. подчертава, че формите на пряка демокрация следва да бъдат съобразени с установените конституционни форми на държавните институции. Отмяната на законовата забрана чрез национален референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико народно събрание (една от тях именно е промяната на формата да държавно управление) неоправдано смесва две конституционно установени форми на участие на гражданите в държавната власт. Сама за себе си такава промяна очевидно не създава реален ефект от гражданското участие в референдум по такива въпроси, а само залага несигурност и непредвидимост при евентуалното му провеждане.
  • Конституционността на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум (ако се стигне до там) също е спорна, предвид факта, че в Конституцията на Република България изрично е предвиден редът, по който се свиква Велико Народно събрание и това не може да стане с положително проведен национален референдум.
  • Промяна на формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република може да бъде постигната само по пътя на приемане на нова Конституция или промяна на действащата. И в двата случая съгласно чл. 158, т. 3 от Конституцията на Република България при съобразяване и със задължителната тълкувателна практика на Конституционния съд, компетентността принадлежи на Велико Народно събрание, а не на обикновено НС.
  • Националният референдум е непосредствено свързан с упражняването на учредителната власт. Решението за неговото произвеждане се взема само и единствено от Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията. Правомощието на Народното събрание по чл. 84, т. 5, разпоредбите на чл. 10, чл. 42, ал. 2, както и разпоредбите в Глава девета от Конституцията формират единен комплекс от норми, които пораждат правни последици във взаимовръзка една с друга. От тяхното действие следва, че Народното събрание може да взема решение за произвеждане на национален референдум единствено по въпроси от своята компетентност, включително и за промяна на Конституцията. Само тогава това би било в съответствие с Конституцията, за което Народното събрание трябва да следи.
  • Въпросите, предмет на национален референдум, могат да бъдат само такива, чието решаване е от компетентност на Народното събрание. Този извод следва и от възможните правни последици, възникващи в резултат на дадения на референдума вот от гражданите. Правната уредба на националния референдум като форма на пряко участие на гражданите в управлението обхваща и тези последици. Така според чл. 9, ал. 6 от ЗПУГДВМС решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание, т.е. то произвежда непосредствено своето действие. Парламентарната институция се намесва само тогава, когато за изпълнение на решението е необходимо да се приеме съответен акт - закон, решение и т.н. Очевидно е, че след като поначало националният референдум е с решаващ характер, той не би могъл да изпълни своето предназначение и вотът на гражданите да бъде зачетен, като произведе предвидения правен ефект, ако въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или дори на друга власт.

„Гореизложеното довежда до извода, че започването на подписка за произвеждане на национален референдум по следния въпрос: „Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“ носи характера на политическо послание, което обаче едва ли би довело до някакви бъдещи юридически последици. То донякъде е логично, предвид предстоящата предизборна кампания и може би цели повишаване на политическия рейтинг на своите организатори“, заключи преподавателят по Конституционно право.

Доц. д-р Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е средното си образование в Образцова Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Висше образование по специалността „Право” завършва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”, където преподава и сега в катедра „Публичноправни науки“. Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.