„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, каза президентът Илияна Йотова след проведеното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.

Припомняме, че заседанието бе посветено на рисковете и заплахите за морската сигурност и критичната инфраструктура на България на фона на войната в Украйна.

Мълчание преди КСНС: Партиите отказаха коментар, журналисти бяха държани на дистанция СНИМКИ

Държавният глава подчерта, че войната на Русия срещу Украйна е довела до сериозно влошаване на средата за сигурност в Черноморския регион. Именно в този контекст членовете на КСНС са разгледали последните инциденти в Черно море и потенциалните рискове за България.

„Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на Република България в контекста на войната в Украйна и с оглед на възникналите през последните дни инциденти в Черно море“, заяви Йотова.

По думите на президента по време на заседанието е била констатирана ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която създава все по-сериозни рискове за корабоплаването и сигурността в Черноморския регион.

„Тя застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване в Черноморския регион“, посочи държавният глава.

Според обсъденото на КСНС се наблюдава тенденция към увеличаване на атаките с въздушни и морски дронове срещу търговски плавателни съдове. Последиците вече не се ограничават единствено до преките поражения върху корабите.

„Налице е тенденция за нарастване на атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски кораби, водещи до повреда и потапяне на морските съдове и загуба на човешки живот. Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, заяви Йотова.

Участниците в заседанието са постигнали съгласие и че развитието на безпилотните технологии увеличава рисковете не само за обектите по Черноморието. Използването на по-голям брой, по-модерни и по-далекобойни системи създава потенциална заплаха за стратегически обекти на територията на цялата страна.

На заседанието е била обсъдена и сигурността на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според представеното след КСНС страната е изправена пред сериозни предизвикателства при осигуряването на физическата защита на критичната си инфраструктура.

КСНС е обсъдил и по-широкия контекст на войната. Според представеното от президента становище настоящите заплахи за морската сигурност и стратегическата инфраструктура са пряко свързани с невъзможността до момента конфликтът в Украйна да бъде разрешен по дипломатически път.

„Отчетено беше, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията“, каза държавният глава.

По време на заседанието е постигнато съгласие да продължи изпълнението на вече приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на тези рискове. Наред с това е установена необходимост от анализ на действащото законодателство и евентуални промени, които да улеснят прилагането на мерките.

Йотова уточни, че предложенията на КСНС към изпълнителната и законодателната власт са получили необходимото по закон мнозинство, въпреки че представителите на три парламентарни групи са гласували против.

„Тези предложения бяха приети с три четвърти мнозинство, така както изисква законът, като представителите на три политически групи, на три парламентарни групи бяха против“, обясни президентът.

Едно от приетите предложения е свързано пряко с последните атаки срещу търговски кораби в Черно море. Съветът ги определя като грубо нарушение на международното морско право и настоява да бъде установено кой стои зад тях.

„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите на търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт да уведоми обществото за резултатите“, заяви Йотова.

Сред предложенията е и България да участва активно в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. „Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви президентът.

Наред с дипломатическите усилия КСНС предлага да продължи изпълнението на вече предприетите от правителството мерки срещу установените рискове и заплахи.

Част от предложенията са насочени конкретно към подобряване на способностите на страната за наблюдение и противодействие на потенциални атаки.

КСНС предлага да бъдат засилени мерките за морска осведоменост чрез използването на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение. Съветът настоява и за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили, включително чрез придобиването на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие. Тези действия трябва да се осъществяват в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз.

Последната група предложения е свързана с нормативната уредба. Според КСНС правителството трябва да анализира действащите правила и при необходимост да предложи на Народното събрание законодателни промени.

Целта е да бъдат подпомогнати мерките за физическа защита на стратегическите обекти в страната и да се повиши способността на държавата да гарантира сигурността в морското си пространство.

„Изпълнителната власт да анализира и предложи на вниманието на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране морската сигурност на страната“, гласи последното от представените предложения след заседанието на КСНС.

Сред предложенията след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност е националната система за търсене и спасяване по море да бъде поддържана във висока степен на готовност. Президентът Илияна Йотова представи и поредица от мерки, които България да предприеме в рамките на НАТО, Европейския съюз, отношенията със съседните черноморски държави и ООН.

Допълнително въздушно и морско наблюдение в рамките на НАТО

По отношение на НАТО предложението е България да използва възможностите, които има като пълноправен член на Алианса и Европейския съюз, за защита на сигурността и икономическите и екологичните си интереси, както и за запазване на стабилността в Черноморския регион.

„България да задейства капацитета си на пълноправен член на ЕС и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона“, заяви президентът.

Според представените след КСНС предложения механизмите на НАТО за повишена бдителност и дейностите по източния фланг дават възможност България да поиска по-голям принос от съюзниците за сигурността в Черно море.

Това може да включва разполагането на допълнителни средства за наблюдение както по въздух, така и по море, укрепване на бреговата отбрана и увеличаване на възможностите за противодействие на безпилотни системи.

„Съществува възможност за искане от наша страна за увеличаване приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион, задействане на възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, засилване на бреговата и отбранителната система, антидрон системите в контекста на НАТО за засилено предно присъствие“, посочи Йотова.

Президентът подчерта, че предложените действия не нарушават договореностите по Конвенцията от Монтрьо.

На този етап няма необходимост от задействане на член 4 на НАТО

На заседанието е обсъдена и възможността България да поиска консултации със съюзниците по член 4 от Северноатлантическия договор. „Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти беше възприето като подходящо да бъде разгледано в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, обясни държавният глава.

България да предложи европейски механизъм за безопасно корабоплаване

Отделна група предложения е насочена към Европейския съюз. България трябва да постави въпроса за създаването на общ европейски механизъм, който да подпомага свободното и безопасно движение на кораби в Черно море.

„България да предложи на ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия му подход към Черноморския регион“, заяви Йотова.

Тя уточни, че морската сигурност вече е определена като един от основните стълбове на черноморската стратегия на ЕС. Предвижда се и създаването на специален Черноморски хъб за сигурност, но според президента са необходими по-конкретни предложения, за чието изработване България може да има активна роля. Сред обсъдените мерки е и използването на европейските инструменти за сателитно наблюдение с цел по-ранно идентифициране на потенциални заплахи.

Предлага се при необходимост да бъде задействан и Механизмът за гражданска защита на ЕС, ако възникне опасност от екологични последици в резултат на подобни инциденти. Сред предложенията са още използването на инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите, както и възможности за финансови компенсации при евентуално понесени загуби.

КСНС предлага България да започне спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия срещу атаките по търговски плавателни съдове и за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Черно море.

Една от най-мащабните инициативи, представени след заседанието, предвижда България да поеме активна дипломатическа роля за постигане на съгласие между всички държави с излаз на Черно море.

Целта е да бъде обсъдена възможността за мораториум върху бойните действия в морето и превръщането му в зона на споделена сигурност. „България да поеме активна роля за преговори, намиране на консенсус между страните, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция - за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност“, заяви президентът.

Според предложенията България трябва да поставя въпроса за рисковете и сигурността в Черно море във всички подходящи европейски формати, в които участва. Специално внимание трябва да бъде отделено на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври.

Последната част от предложенията е насочена към Организацията на обединените нации. Идеята е България да поиска международно съдействие за техническото и правното изясняване на инцидентите в Черно море.

„Отправяне на искане за съдействие на механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването“, заяви президентът в края на представянето на предложенията след КСНС.