В няколко разследвания с екипа на Glasnews ви показахме и разказахме историите на жертви на домашно насилие. Голяма част от тях приключили с фатален край.

Разследване на GlasNews - I част: Бой, психически тормоз и смърт

Побоища, ритници, синини... Разказът на жена, жертва на домашно насилие ВИДЕО

Според експертите в почти всички случаи насилникът е психопат. По какво да го познаем? За насилниците, жертвите и превенция на проблема говорят психиатъра Цветеслава Гълбова, адвокат Анели Чобанова и Ваня Министерска, чиито дъщеря и внучка бяха убити в условия на домашно насилие преди близо 4 години.

“Това писмо го намерих година мисля ,че беше някъде след убийството на децата ми. То беше оставено на гроба на децата ми” – споделя Ваня Министерска.

"Пиша това, защото имах нужда една година след като чух вашата история. Но тя освен, че ме шокира, натъжи и потресе, ме и промени. Не исках да съм следващата жертва. Съвпадение или не, в деня на вашето убийство бях в кв. „Надежда“. В деня на вашето погребение, бях с децата в Северния парк. Оставих играчка и цвете за вас там и не спирах да мисля, и да плача. Защо? Но аз знаех вътрешно отговора. Защото си мислиш, че във всяко семейство има кризи и кавги. Защото започваш да търсиш вината в теб. Да премълчаваш и да се променяш. В един момент си смачкана, несигурна и зависима от човека до теб, а той точно това иска. Отделя те от семейството, от приятелите ти, от близките ти. Тогава защо не си тръгнеш?

Звучи логично и безкрайно просто, но не е така. Ужасно трудно е да повярваш пак в себе си и да събереш смелост и само, когато си го преживял можеш да разбереш. Ти Дарина си била смела и силна, защото си казала: Стоп! Аз се опитах, всичко беше на приливи и отливи и не знам дали съм се спасила все още. Сложно е. Много е сложно. Как да вярваш на човека, който един ден е прекрасен, а на другия ден е зъл и непознат. Чупи, крещи, посяга ти. А после съжалява. Гони те по пантофи пред блока, а след това твърди, че е в депресия и ще се самоубие. И ти си виновно за неговите състояния. Заплашва те с нож и после той бил зле психически и емоционално съсипан. А, моите чувства? А, тези на децата? Това е жив егоизъм.

Да, тези хора съществуват и са тук до нас и сред нас, те се чувстват силни и безнаказани, защото избиват комплексите си върху жени и деца. Мила Дари и Ники, бдете над живите, над другите майки и дечица! Много искам справедливост за вас! Много ми се иска, това да не ви се беше случвало. Вие сте силни, чисти и винаги заедно. Господ ще възнесе справедливост!’’ - другото мисля, че не е необходимо да го чета. Тази жена е описала класическа картина като по учебник. На психопат, насилник. Абсолютно нищо не липсваше в описанието.

-В повечето случаи на домашно насилие, някои приключили с убийства, става въпрос за хора психопати. Така ли е?

Ц.Гълъбова: Категорично става дума за такива хора, защото тук не говорим за тежки престъпления в състояния на афект. Говорим за насилници, за агресори. За хора, за които това е начин на живот. Психопатите ги наричаме личностови разстройства, не психопатии.

-Какво значи психопат, как да го различават хората?

Психопатите са хора, при които има много голям дисбаланс между тяхното рационално ниво и емоционалното им ниво. Много често те са рационално интелигентни, но емоционално неинтелигентни. Емоционално студени хора, за които постигането на собственото им емоционално изживяване е цел номер едно. Те изобщо не са склонни да се съобразяват с обществените норми на поведение, но не защото не ги знаят. Те отлично ги знаят, просто не желаят. За тях е най-важно да постигнат собствените си цели, на каквато и да е цена. Да преминат за съжаление в някои случаи през трупове. Обикновено имат много нисък праг на дразнимост. Не могат да понасят натоварвания и това съчетано с липсата на какъвто и да е интерес към околните, освен като средство на удоволствени изживявания, за съжаление води до трагични резултати.

-По какво да ги познаем?

Ц.Гълъбова: Ами само по поведението. На никого от тях на челото не пише, аз съм психопат. Когато в хода на една връзка установим, че човека до нас има склонност към такова поведение. Към насилие, към настояване на всяка цена да се случи неговото. И тогава, когато това не се случи, той да реагира с някакъв вид агресия.

-Можем ли да дадем пример?

Ц.Гълъбова: Агресия е блъскане на вратата, трошене на мебели, псуването, ругаенето, обиждането на човека. Не е нужно непременно да го смели от бой, за да знаем че става дума за насилник. Има една много фина и отвратителна форма за насилие, това е психическото насилие. Много често психопатите упражняват именно такова и то системно го упражняват. Така че, когато един човек установи, че партньорът му е такъв, единственото спасение е бягство. Тези хора не подлежат на превъзпитание. Това е моето категорично мнение като психиатър с 30-годишен опит.

-  Викторио психопат ли е ?

В. Министерска: Доказан. И ние, както казва д-р Гълъбова, не знаехме до последно, че действително той е психопат. Нямаше как да го разпознаем. Човек, когато не е подготвен, не знае за това нещо, няма как да го предотврати.

-  Сега като връщате лентата имало ли е такива сигнали?

В. Министерска: Да, сега като връщам лентата е имало такива сигнали , но когато човек не е подготвен няма как да ги разчете. Моите срещи с жертви на домашно насилие са защото ме търсят за помощ. Първото нещо, което ги питам: “Вашите роднини, вашите близки, вашите приятели, знаят ли какво се случва?” И отговора в повече от 90 процента е - Не. Когато попитам защо? “Ами защото ме е срам. Защото ме е страх. Защото не искам да ги притеснявам. ”И след това вече съвета е да си търсят институциите, защото смятам тук е много важно да се подават сигнали и жалби. Защото няма как тези хора да очакват помощ, ако никой не знае, че те имат нужда от помощ.

-Да, обаче къде е ролята на институциите? Нашите наблюдения през годините са, че това е  тромава процедура. Защо толкова трудно се осигурява неизбежна защита?

В.Министерска: Действително е така. Действително има проблем със сега действащия закон за защита от домашно насилие. Смятам, че не е напълно адекватен. И като че ли основният проблем е, че не се работи по превенцията и по защитата, а постфактум се оказва някакво съдействие.

- Как насилникът влияе на жертвата?

Ц.Гълъбова: Проблемът е много сериозен, защото у жертвите на насилие, се създава чувство на вина, че те с някакво собствено поведение са предизвикали агресията и насилието. За насилника е от изключителна важност да създаде зависимост, дали емоционална, дали финансова, дали някаква друга или всичко взето заедно. И затова жертвите на насилие наистина се срамуват, убедени са, че те по някакъв начин са предизвикали това поведение и съчетано със зависимостта води до това, те да не споделят със своите близки. Да не търсят институциите.

-Как може да се реши този проблем?

Ц. Гълъбова: Всъщност борбата с този проблем трябва да бъде многопосочна. От едната страна са институциите, включително и правораздавателните органи, от другата страна сме всички ние, които трябва да бъдем активни. Когато чуем, че в съседите нещо се случва, трябва да подаваме и ние сигнали. Нека след това ни се сърдят, че сме се обадили на 112. Но трябва, ние казваме: „Ами нещо се тропаше. Нещо се случваше, ама това са техни вътрешни неща.“ Не, няма вътрешни неща. Когато е застрашен човешкият живот, няма вътрешни неща. Когато установим, че наши близки са жертва на насилие, трябва да ги подкрепим. Трябва да разпитаме, какво се случва, как се случва. Не можем да кажем: “Аз няма да влизам в личното му пространство.” Не, ще влезем, защото жертвата на насилие е застрашена да изгуби живота си.

- Какъв е рискът за децата пораснали и възпитани в семейство с насилие?

Ц. Гълъбова: Трябва да бъдем много внимателни, когато възпитаваме децата си, как ги възпитаваме. И трябва да отбележим, че оставяйки една жена, жертва на насилие с насилника, рискът за децата е огромен. Или ще станат перфектни насилници или ще станат жертви на насилие. Изключенията от това правило са много, много малки. Тоест мотивът, който много жени използват: “Аз искам детето ми да расте с баща”, не е правилен, защото баща не означава просто мъж, баща означава много други неща.

-  При случая с Ваня Министерска дъщеря й  се обръща първо към адвокат, после към семейството?

А. Чобанова: Да. Думите й бяха, точно това, което д-р Гълъбова каза, че всъщност тя не иска да лиши дъщеря си на 1 година от баща й, който на практика е бил насилникът и който малко след това показа, че той въобще не е имал бащинските качества. Аз определено считам, че Никол е станала жертва, точно защото е от женски пол.Ако беше момче може би нямаше да бъде застреляно от баща си.

- Какви промени е нужно да се направят в закона, за да бъдат по-защитени жертвите?

А. Чобанова: Настоящият закон за защита от домашно насилие, предвижда единствено съдебна защита, а е нужно с оглед бързина на реакцията, да има административна такава, за да може да се осигури в момента при насилие веднага реакция от страна на мулти дисциплинарен екип например. От полицай, от психолог, от прокурор. За да може там да се състави на място някакъв протокол и конкретни мерки да се прекрати насилието, което в момента протича. А, този протокол да служи в едно следващо съдебно производство като доказателство.

-Как ще се реши, обаче проблемът с родителските права?

А.Чобанова: Обикновено делата за домашно насилие, протичат успоредно с едни дела за родителски права. И там се злоупотребява грандиозно. Много често, тези ,които са молители в делата за домашно насилие, не са толкова застрашени в делата за домашно насилие, но те използват тази вратичка в закона.Много често наистина има злоупотреба и за съжаление в този случай потърпевши са мъжете.

-Има ли драстичен ръст на случаите на домашно насилие в последните години?

В.Министерска: В условията на пандемия, не знам дали в България е правена статистика, но във Франция и Германия са го сметнали, че има рязък скок на домашно насилие, което е свързано с напрежението и безработицата. И в България, ако има, а  аз мисля че има, убедена съм е свързана със значителната употреба на психоактивни вещества - алкохол и наркотици. Но това е една друга, много голяма тема.

-  В някои случаи използват детето, като Орлин, който уби съпругата си и я захвърли в куфар. Той също е казал, че заради детето, от страх да не му го вземат.  А, в същото време остава дете без баща и майка?

Ц. Гълъбова: Много често, насилниците пренасят своето отношение и върху собствените си деца. Те винаги имат някакви защитни тези. Измислят си: “Мен ме е страх”,  “Много я обичах, затова я исках само за себе си”. Това са всъщност едни дълбоко комплексирани хора, което не ги извинява, те носят наказателна отговорност в пълен обем. Психопатията не е основание за признаване на невменяемост. Те предпочитат да вървят по линията на задоволяване на собствените си потребности. Те са всъщност по душа едни егоцентрици. Те смятат, че те са винаги прави и проблема не е в тях. Проблемът е в останалите хора.

Ексклузивно пред GlasNews: Говорят майките - на убитата Евгения и на убиеца й

Разследване на GlasNews.bg: Защо беше убита Евгения? ВИДЕО

 

-Разликата между битова инцидент и домашно насилие?

Ц. Гълъбова: В България продължава да не се събира статистика и като цяло институциите продължават да не правят разлика между домашно насилие и битов инцидент. И много често, когато се съобщава за такива случаи, се съобщават като за битов инцидент. Това някак си насажда мнението сред хората, че видите ли това, което се случва в семейството, то трябва да си остане там и институциите нямат място в семейството, което от своя страна доведе до някаква безнаказаност в тези извършители. И виждаме го какъв е резултатът. Има ескалация на случаите на домашно насилие. Това никой не може да го отрече.  И това си казват и жертвите на насилие: “Кой ще ми помогне на мен?”, “То в тази държава нищо не работи.” И за съжаление, специално в тази сфера, тази констатация е вярна.

- Децата ли са причина, жертвите на насилие да търпят?

Ц. Гълъбова: Тук това е един постолат на възпитанието, че детето трябва да бъде с двамата си родители и жената е готова да изтърпи абсолютно всичко. И унижение и насилиe, само и само детето да расте в тази ужким здрава среда.Даже и да няма скандали и побоища, децата са изключително биолгоични същества и те усещат на инстинктивно ниво ,че нещо не е наред. И всъщност жената вреди по този начин на детето си.Трябва да се осъзнае, че става въпрос за огромен проблем. Ние трябва да осъзнаем, че имаме проблем и като с казване не става, трябва да го изкрещим. Ние след всеки случай констатираме: “О, ужас нелепа история.”, като че ли да убиеш някого е лепо и нищо не се случва.

- Често след случай с фатален край, жертва на психически тормоз остават родните и близките?

Ц. Гълъбова: Съвсем наскоро излезе в медиите информация, че един изверг, който уби децата си и подпали жена си, преди 10 години беше случая, продължава от затвора да тормози близките на жертвите. И за това не се мисли. Тези хора живеят години наред в страх, те също са жертви на насилие. Извън това, че са преминали и преминават през най-голямата трагедия в живота си, загубата на децата си. Те продължават да бъдат жертви на същия този насилник. И на практика няма механизъм, по който тези хора да бъдат защитени. Те имат право на тази защита, а ние като общество сме длъжни да им я дадем, като една никаква компенсация затова ,което са преживели. Поне да ги спасим от този вид насилие.

С новия закон жертвите на домашно насилие ще са по-защитени ВИДЕО