Как се стигна до жестокото убийство на Евгения? Говорят психолозите пред GlasNews - II част

Тина Ивайлова 19:00 26.11.21 0 349307

Вече ви разказахме фактологията за жестокото убийство на Евгения Владимирова. Младата жена бе обявена за издирване на 13 октомври. Стана ясно, че съпругът и я е убил, а баща му е помагач – скрил е трупа й.

Много време отне на разследващите, за да открият куфара с тялото й. Първо, защото районът е тежък, второ, че все пак човекът, който е укрил тялото е с опит в системите за сигурност. Положил е усилия да е на място, на което да бъде по-трудно откриваемо.

Баща и син предварително са подготвили защитната си версия, ако разследващите стигнат до това място и до куфара, защото още от в първите дни за всички, които работят по случая, става ясно, че търсят именно куфар.

Орлин и Пламен са взели решение до последно да не признават вината си. В разплитането на случая и затова да се стигне до техните самопризнания, освен разследващи от Шесто РУ и СДВР – Сктор "Убийства", участват активно и екип от криминални психолози.

Как е извършено престъплението? И как се стига до разкриването на жестокото убийство?

В първата част видяхте криминалния психолог Тодор Тодоров и криминалния лингвист Христина Шушков, която първа прави анализите и експертизите, на базата на които става ясно, че Орлин лъже и прикрива убийството на жена си.

Как се стигна до жестокото убийство на Евгения? Говорят психолозите пред GlasNews - I част

Сега ще видите психологът, разговарял най-много с Орлин. Тя е Велина Владимирова, която с часове се бори, за да стигне до самопризнанията му.

Вие сте разговаряли с Орлин при последния разпит, който продължава цяла нощ. До сутринта, когато и той признава. Може ли да разкажете?

В.Владимирова: Отне часове работа. И ние и колегите. Първоначално нито един от тях не искаше. Орлин също не искаше да разговаря. Интересното е, че аз разпънах апаратурата и започнахме да говорим за полиграфа и той каза, че никога не се е явявал на такова изследване. Чак сутринта, след признанията и т.н., аз го питах в един съвсем друг разговор: „Е, добре де що не се подложи на полиграфа?“ И той каза: „Защото нямаше значение дали ще се подложа на полиграфа или не. Резултатът щеше да е един и същи”. Той в нито един момент не каза:“ Не съм аз. Аз нямам нищо общо. Не съм я убивал!“. В никой момент не отрече съпричастност, но тогава сутринта ми каза: „И между другото ви излъгах“. Викам: „За кое?“ „За полиграфа. Аз съм се явявал“. И тогава разказа, че е кандидатствал за работа в престижна компания, но каза, че е преминал успешно. Не е вярно това, аз след това проверих изследването, отворих си архива… Но той нямаше логично обяснение защо не иска да се подложи на полиграфско изследване. Започна да говори, че много изненадващо бил задържан, пък много хора го били задържали. Как това било агресивно и някакви такива неща, които са несъотносими с това, какво се говореше.

Кога започна да говори?

В.Владимирова: След много дълги преговори: „Какво ще стане, ако аз си призная?“ Защото на него това му беше фокуса, започна да говори. Той искаше да знае колко години е максимума за едно такова нещо. Какво, ако направи признание, а пък после в съдебната част каже, че никога не е правил такова признание, каквото би следвало от това. Дали от тук нататък ще си види детето? При какви условия би могъл да си бъде вкъщи? И всякакви ето такива въпроси, които него го интересуваха, които бяха чисто прагматични от гледна точка на: От днес нататък аз какви ходове имам. Той се пазареше през цялото време, не да водим разговор за случилото се, за доказателствата, за какво е установено, за неговото участие и преживяване и т.н. Фокусът беше: „С мен какво ще стане от тук нататък, ако…?“ Т.е. той не каза: „Не съм аз“, а „ще ви кажа, но кажете първо след това какво ще ми се случи“.

През цялото време не му казвате, че Евгения е открита?

В.Владимирова: Не, не. Не му беше казано. В крайна сметка много подробно разказа как много преди 13-ти я е следял, слагал е записващи устройства. Слагал е софтуер, проследяващ и на нейния телефон. Закупил го е специално за тази цел. Взимал е баща си на проследяванията физическите, защото „той разбирал от тези неща“, както той самият каза. След това каза, че му е споделил, че има план да я убие, защото след това, ако се разведат, той няма да има права над детето. Това било и причината, той да вземе решение да я убие. Каза, че не е решавал точно коя ще е датата. След това каза, че сутринта на 13-ти с баща му са ходили на конкретното място и татко му е казал, че това не е много подходящо място, защото минават много хора от там. Нито веднъж не каза, че съжалява.

В съда каза, че съжалява?

В.Владимирова: Сигурно, защото там има чисто значение за съдията и решенията, които ще бъдат взети. Той говореше за себе си. Колко на него му е било трудно да я стиска за гърлото, и как хората говорят, че да стискаш за гърлото някой било много лесно. Не е така. Каза: „Отнема много време. И не е лесна работа”. Защото той всъщност е подходил към нея в гръб, тя не го е видяла. Той говореше колко трудно му било на него и след това как куфарът не се затворил, за неговите трудности и препятствия. И за него какво следва от тук нататък, а не за направеното. Фокусът беше различен, което показва и специфичната психика. Всичките дефекти, които този човек има. Емоционални, психични и т.н.

Психически нестабилен ли е?

В.Владимирова: Той всъщност е интелигентен мъж, с добра работа. Много добре се ориентира в ситуации, с богат речеви запас. Един нормален мъж. Говорим от към психически статус.

Това е добре да се уточни, че по време на делата може да използва състоянието си?

В.Владимирова: Не, той нито в един момент не е изпадал в истерия, или някакъв емоционален шок и изведнъж бурно да вземе някакво решение такова и да стане битово убийство, както има такива случаи, емоциите взимат връх и т.н. Даже и начинът, по който е умъртвена Евгения, не носи такъв белег, напротив.

Денят не го избрал? Просто са се скарали?

В.Владимирова: Не, не са се и карали. Той не е от хората, които вдигат скандали до Бога, съседите да ги чуват как викат. Нали има доста такива хора, целият квартал ги разбира. Той не е такъв. Той каза: „Аз се издадох“, защото отива и прави коментар, от който на нея и става ясно, че той е запознат с нейната лична кореспонденция, която тя води на телефона си в чат. Задава му въпрос. Той отива в другата стая и както самият той се изрази: „Тогава започнаха параноидните мисли, че аз повече никога няма да видя детето си”. Връща се в другото помещение и подхожда към нея в гръб. Така, че тук нямаме тази конфронтация, този скандал... Няма го това нещо. Единият коментар беше: „Какъв човек ще стане от мен? Аз повече няма да съм човек“. Какво ще се случи с него в бъдеще, той какво ще преживява. Много външно убедителна личност, никога проблемът и причината не са в него. Лошо стечение на обстоятелствата и хората са гадни.

Обезличаването с фолио защо го е направил?

Т. Тодоров: Той не можа да даде точно разумна аргументация затова защо е постъпил по този начин. Обикновено тогава, когато това се случва, това винаги е първо показател, че някой много близък го прави и второ, че тази деперсонализация всъщност, или обезличаване на човек от една страна, може да върши работа, защото все пак може извършителят да се справи със ситуацията. От целия стрес, когато извършва това престъпление. И от друга страна като наказание към жертвата, че видиш ли едва ли не тя е виновна, че се стигнало до тази ситуация.

В.Владимирова: Фолиото е било под ръка и той дълго време е стоял да гледа дали тя след неговото стискане все още диша. Това е по негови думи. Така че не е ясно дали нямаме някакво презастраховане, за всеки случай, ако аз не съм успял. Защото той започна да обяснява как ръцете му силно треперели, всъщност може да е било презастраховане, че я довърши…

Разследване на GlasNews.bg: Защо беше убита Евгения? ВИДЕО

Т.е. искал е тя да умре?

Да. Искал е да умре. Не е бил под силен афект, не това са спокойни действия. Да, изпитваш силен стрес, естествено. Това, което извършваш, не е нормално, ще ти треперят ръцете, но не е било в никой случай под силен афект. Хората, които извършват такова престъпление в състояние на афект, нямат никакъв спомен за детайлите. При него не е така. Единственият момент, в който му потече сълза беше, когато разказа как татко му след това, защото са коментирали какво ще правят и как ще се държат…Татко му е предложил да поеме цялата вина за престъплението, защото и той каза как татко му тогава е казал, че вече е „стара съчка“ и когато спомена това „стара съчка”, тогава му текнаха сълзи, защото татко му е предложил, но Орлин е настоял да не го прави.

Поне тук показва някакъв характер?

В.Владимирова: Все за някой трябва да му е мило на този човек.

Добре, защо толкова часове му трябват да признае?

В. Владимирова: Защото не е лесно. Такъв човек, с такова самочувствие, с такова его, като знаеш, че целият ти живот се променя. Той, интересуваше го също какво са си мислили и техните семейни приятели. Той си мисли, какво ще си кажат хората. В крайна сметка надеждата последна умира, като си в една такава ситуация и надеждата последна умира. И искаш да издрапаш, да се освободиш, ако може да те пуснат и това нещо да изчезне, да го няма повече. И мълчиш, или казваш: „Не, не съм аз!“ Или там каквото можеш до края правиш.

През този един месец как е живял?

Той каза, един коментар направи по тази тема, каза че: „Отне много време да намерят куфара“. Живееш със страх. Прави всякакви неща да заличава следи по отношение на интернет, нещата които е вършил за нейното проследяване, полага доста усилия да ги заличи, като човек опитен в IT сектора, за да не може да се стигне до него, защото това го е притеснявало - да не открият следи. Чакал е да му чукнат на вратата…

Дори и да я намерят, имал ли е пак защитна теза, че не е той?

В.Владимирова: Те бяха решили да не говорят. Това им беше в началото, че ще мълчат и няма да говорят. Надявал се е да не се стигне до него като извършител.

За телефона разбра ли, че е открит?

В.Владимирова: Да, даже разказа, как го е хвърлил. Каза че това е една от грешките му, както по-рано коментирахме всеки прави грешки в такива ситуации…И си каза, че е една от неговите грешки. Взел е колелото, минал е по съответния маршрут и го е хвърли в неугледно според него място

Как го е взел това решение да го изхвърли? На какво се е надявал?

В.Владимирова: Ами, защото го е гледал в къщата… До голяма степен на мястото, където го хвърля, е и да подкрепи версията му, че отива към фитнеса.

И баща, а и син, допускат много грешки. Преди да се стигне до тези самопризнания на Орлин, проговаря баща му - Пламен Владимиров. С него в по-голяма част от времето за разпити разговаря психологът Даниел Генков.

Доколкото разбрах вие повече сте работили с баща му Пламен?

Д. Генков: Да.Така е, да.

Той ли е човекът, който мислихте всички, че по-трудно ще бъде пробит?

Д.Генков: Всъщност се оказа, че първи проговори той. Шест часа отне, в условията на разпит, да проговори като първоначално имаше доста голяма конфронтация, тъй като той е човек с висок интелект, притежава висока езикова култура.

Шест часа не признава?

Д.Генков: Винаги, когато става дума за тежко престъпление, хората не си признават лесно и тази ситуация беше такава. На Пламен му отнеха няколко часа, за да стигне до самопризнанието, като първоначално имаше битка - интелектуална между нас и в хода на разговорите той започна да си противоречи страшно много във версиите, които дава. От първоначалните обяснения, които са снемани. При всяко следващо задаване на въпросите, той влизаше във видими противоречия със собствените си версии. Като едно от най-големите противоречия, в които влезе, беше свързано със сина му. Той каза, че в деня на изчезването на Евгения, е бил там. Пламен каза, че е бил там в деня на нейното изчезване, за да носи някакви книги с куфар. Противоречието беше свързано с това, че Орлин каза, че в деня на изчезването на Евгения, баща му не е бил там. Пламен много се притесни от това противоречие и не можеше да си даде обяснение защо сина му твърди нещо по-различно.

И после как я замазват цялата тази информация?

Д.Генков: Ами, не успяват да я замажат, с още повече лъжи, в хода на разговора. Пламен се оплиташе все повече и повече. Той е бил под влияние на афект и адреналин. Впоследствие, когато призна какво се е случило, той каза, че е бил и много пиян. И е тръгнал за София. Като разстоянието от Перник до София и обратно го е взел за отрицателно време.

Когато призна, какво каза? Синът му се е обадил и какво му е казал?

Д.Генков: В такива моменти, трябва да дадеш възможност на човека да вентилира, на езика на психологията да рационализира преживяването. Идеята беше, за да си признае Пламен да оправдаем неговото действие като помощ, която оказва той на собствения си син. Като нещо, което е направил, за да помогне на сина си. По този начин той по-лесно си призна, за това което е направил. Около 14:30 синът му му се е обадил. И първата дума, която е казал е била: „Бащата!“ Тази дума е много специфична, защото Орлин така се обръща към Пламен с „Бащата“, като нещо емоционално заредено. Аз използвах тази дума като внушение за желание да продължи да говори в тази посока. Орлин е казал нещо от рода на: “Бащата, свърших работата, или „Направих нещо“, с което е дал знак на баща си, че трябва да дойде и да му помогне всъщност. Така впоследствие стана ясно, че баща му е знаел за замисъла на Орлин. Баща му е знаел предварително какво си е мислил Орлин да прави. В известен смисъл можем да кажем, че бащата се е опитал да го разубеди. В известен смисъл можем да кажем, че бащата е бил разума, а пък Орлин е бил емоцията в тази ситуация.

Как се опитал да го разубеди?

Д.Генков: В деня преди изчезването на Евгения двамата са посетили мястото, където впоследствие беше открита тя. И баща му му е казал, че има голяма вероятност, където и да бъде изхвърлено тялото, дори и тук, и там да бъде открито. И рискува много с това. Опитвал се е да му вкара малко акъл в главата, но явно не се е получило, както стана ясно впоследствие.

Бащата съжалява ли?

Д.Генков: Бащата накрая се разплака, когато вече освободи напрежението, когато си призна всичко и товарът му падна. Едно от нещата, които каза беше, че докато се разхожда по улицата, вижда как хората ходят спокойни, как са безгрижни, а той носи товар в себе си. Той е смятал, че неговото семейство е перфектно, и че децата му се разбират прекрасно и не е очаквал да се случи подобно нещо. За него ще бъде доста трудно, и е все още доста трудно, да приеме тази реалност, но той също е престъпник.

Мислил ли е да не му помогне, а да отиде и да го предаде в полицията?

Д.Генков: Не. Не мисля, че е имало такава ситуация. Не му е хрумвало, по наши наблюдения, да отиде и да го предаде в полицията. Той самият е дългогодишен служител в службите за сигурност и маниерът му и линията на поведение е такава, че той може би го е съветвал как да подходи, за да манипулира хода на разследването. Вероятно му е давал съвети какво да прави, как да разговаря с журналисти, с полицаите. Какви техники да използва, за да заблуди разследването по някакъв начин, но да му е идвало наум да разкрие сина си, едва ли. Той веднага се е отзовал, синът му се обажда и казва, че е свършил работата, и той тръгва.

Куфарът на Орлин ли е, или баща му го носи?

Д.Генков: Куфарът е на Орлин.

Т.е. той го е чакал да дойде и да изнесе тялото?

Д.Генков: Да, точно така.

През този един месец връщал ли се е на мястото бащата?

Д.Генков: По негови думи не. Той е бил в нетрезво състояние, под влияние на много силен адреналин, даже тогава от джипа са изпаднали вещи - кашони, щайги, инструменти по земята, като някои от тях той дори не си е направил труд да ги събере.Т.е. действията му са били хаотични, под влияние на силен афект и на много висок адреналин, в тази ситуация. Той просто е искал да се отърве от този товар. Той дори използва емоционално заредени думи като товар, когато става дума за свалянето на куфара по етажите. Чисто субективно той вкарва емоционално като съдържание като товар, който е носил той, от което е трябвало непременно да се освободи на всяка цена. Поставен в условията на извънредна ситуация е допуснал много грешки. Той е човек на първо място и е допуснал грешки.

Очаквали ли са, че ще бъде разплетен случая, че ще бъдат задържани?

Д.Генков: Имали са такива очаквания. Имали са такива нагласи. Всеки път, когато са ги викали на разпит в полицията, те са подхождали пораженченски, подготвяли са се. Орлин твърди, че си е взимал храна и дрехи в очакване, че ще бъде задържан. А, пък баща му Пламен си е взимал лекарства и други пособия, защото има здравословни проблеми. Всеки път са били с очакване, че ще бъдат задържани и всичко ще приключи. Те са се чували и са се виждали. Постоянно са коментирали, баща му да му дава съвети как да подходи.

На съпругата си какво е казал Пламен?

Д.Генков: Съпругата м е заподозряла още в деня на изчезването на Евгения, че става нещо нередно. Пламен и съпругата му спят в отделни стаи. Тя е видяла през нощта, че лампата в неговата стая свети, Пламен е говорил до късно през нощта със сина си. Може би до към 5 часа сутринта са разговаряли, по негови думи, и съпругата на Пламен се е усъмнила в това какво се случва и го е попитала какво става и защо не спи. В своето самопризнание Пламен каза, че е признал на жена си какво се е случило и е казал, какво са направили с нейния син.

Заплашвал ли я е да мълчи, да не казва?

Д.Генков: Нямам такава информация. Въпреки, че Пламен е доста деспотичен и в семейните си отношения е много авторитарен, той в голяма степен може да се каже, че е държал в подчинение тази жена и не се е отнасял много добре с нея в годините на тяхното съжителство. Тя самата е в ролята на жертва в семейните им отношения .

Той крие тялото?

Д.Генков:Той влиза в апартамента и Орлин всъщност сваля куфара, здравословното състояние на баща му Пламен не позволява. Слагат куфара в багажника на автомобила на Пламен и Пламен тръгва от София до Перник. В нетрезво състояние, като е карал с превишена скорост. И за отрицателно време стига в Перник.

Отива на мястото директно?

Д.Генков: Да, отива на предварително планираното място и изхвърля куфара там.

Никой ли не го е видял?

Д.Генков: Той твърди, че никой не го е видял в този момент. Но ден преди това, когато е бил там със сина си, твърди, че имало хора в района.

Той алкохолик ли е?

Д.Генков: Пламен признава за проблема с алкохола. Той има сериозни здравословни проблеми, може би от 5-6 години. След претърпяна тежка операция, променя начина си и качеството на живот и през повечето време живее сам вкъщи, не се среща с приятели и не излиза. И от един момент започва да пие всеки ден. Той е диктатор и е авторитарен в семейството си, мачкал е жена си, държал се е деспотично, от моите наблюдения, от разпита с него. Той много залага на интелекта си. Това му помага да се чувства значим. Той използва миналото си, миналото положение в службите, по манипулативен начин. Опитваше се да оказва влияние на водещите разпита с него, в случая на мене, което не му се получи. Имаше момент, в който се опита да се пребори с мен на интелектуално ниво. Разговаряхме на различни теми, преди да стопим ледовете, а това е част от създаването на доверителен контакт, когато водиш разпит с престъпници. Първоначално той се опита да ме провери какво е моето ниво, задаваше ми провокативни въпроси. Подходихме по отдалеч, история от неговия живот, автобиографията му. После неговите интереси какви са. Разговаряхме на различни теми. Дори и на религиозни теми, на философски теми. Имаше и морални въпроси. Преди да пристъпим към същността на причината защо сме в тази стая и в условията на разпит, трябваше да се изгради доверителен контакт и да си даде и той самия сметка, че срещу него има интелигентен човек, с който може да разговаря, и с който може да се пребори на интелектуално ниво. Защото той е много нарцистичен тип личност, който разчита на интелекта си и дори каза, че неговият интелект превъзхожда голяма част от хората.

Със самочувствие?

Д.Генков: Да, с много високо самочувствие и много себеотносен, нарцистичен. Най-вече държи на сина си, да. И това е основната причина, заради която му е помогнал. И това беше разменната монета всъщност, за да рационализира един човек в една такава ситуация, за да признае нещо толкова зловещо, което е извършил, трябва да му се даде възможност. В психологията това се нарича рационализация. Т.е. направил си го, за да помогнеш. В случая, за да помогне на сина си, колкото и зловещо да звучи. Синът му го е помолил, той е отишъл, свършил е мръсната работа и се е прибрал.

За да стопя ледовете му дадох чаша вода. Пуши цигара, дадох му лекарство и той от там се успокои и и започна да говори и да споделя повече. И в хода на разговора започна да допуска грешки хронологично. Защото когато един човек лъже, той се придържа към една строго определена версия и тя много схематична, и когато го връщаш отново към определени моменти, към определени часове, човек се губи. Опитва се да не добавя повече информация и става все по трудно да поддържа тази линия на поведение. В един момент човек, когато лъже, започва да се пропуква. Или през думите , които използва, или през невербалното си поведение. Но категорично той отказа да се яви на полиграф.