Кой написа присъдата преди съда?

Три различни случая. Три различни трагедии. Едно и също име в експертизите. Случаят „Местан“. Случаят „Сияна“. Случаят „Момчил“. На пръв поглед между тях няма нищо общо. Различни места. Различни жертви. Различни семейства. Различни съдби. Но има една точка, в която тези истории се срещат. Автотехническата експертиза. В делата за тежки катастрофи тя често остава в сянка. Не се вижда на мястото на удара. Не плаче пред камерите. Не стои до гроба. Но именно тя може да реши всичко. Кой е виновен? Кой не е? Кой ще бъде обвинен? И кой ще си тръгне? Защото, когато експертизата е непълна, неточна или стъпва върху променени факти, въпросът вече не е само кой е причинил катастрофата. Въпросите са по страшни. Кой пише официалната истина? И кои са скритите съдии в тези дела?

ВИДЕО

В тежките катастрофи има едно нещо, което първоначално остава извън вниманието. Не е шофьорът. Не е пътят. Не е дори самият удар или жертвата. Това е експертизата. Тя не се вижда на мястото на инцидента. Но именно тя и вещите лица, които я изготвят, решават кой е виновен. Защото в делата за тежки катастрофи в повечето случаи съдът формално решава, а истината се пише от експертизата.

Във видеото ви показваме кадри от деня и мястото на случая „Местан“, случая „Сияна“ и случая „Момчил“. Кадри от тези три трагедии.

Това, което обединява трите случая, е експертът, който изготвя автотехническата експертиза, проф. Станимир Карапетков. Той е председател на Съюза на автотехническите експерти и бивш заместник ректор на Техническия университет.

Започнахме от първите кадри, първите съобщения и първите версии. Защото в повечето случаи точно в първите часове се вижда онова, което след това изчезва. В деня на всяка катастрофа информацията е малко. Фактите са неясни. А версиите се променят. Но първите кадри и първите доказателства показват какво е било, преди някой да започне да прави експертиза върху вече променена обстановка.

Защото когато обстановката се променя, както в повечето случаи, експертизата вече не описва реалността. Тя описва версия. Версията, която след това магистратите ще приемат за истина, доверявайки се на експерта.

Случаят с Лютви Местан започва от кръстовището за село Загорско и главния път за Маказа. Там е мястото на катастрофата. Жертвата е 6 месечно бебе. Случва се през април 2019 г., а почти седем години по късно делото все още е в начална фаза.

„Преди шест години буквално бях поръчан по повод на тази трагедия да бъда приключен като политик и личност, без да имам каквато и да е вина за трагичния инцидент край село Загорско. Ако имах дори микро вина за това тежко ПТП, досега това дело щеше да приключи стократно и най вероятно щях да бъда осъден. В деня на ПТП то, на лентата, от която с моя автомобил правя маневра за включване в основния път в посока Кърджали, нямаше начертана стоп линия. Заявявам: нямаше начертана стоп линия на лентата! Единственият пътен знак, който да указва задължението ми да спра, беше знак „Стоп“. Естествено, че погледнах и наляво, и надясно, потеглих, спрях за малко и преди да се включа в основния път, защото видимостта е много малка. Нямаше автомобили. Потеглих равномерно, осъществих маневрата и в момента, в който завършвам маневрата, вече в лентата за пътуване към Кърджали, с огромна скорост ме връхлетява автомобил. Това е механизмът на ПТП- то“, разказа Лютви Местан.

Става ясно, че в деня на катастрофата обстановката е една, но дни по късно вече е друга.

„Между първия оглед и втория оглед, който е направен от следовател и групата вещи лица на проф. Станимир Карапетков, обърнете внимание, те правят втория оглед пет дни по късно. Пет дни по късно на пътната лента е начертана абсолютно свежа стоп линия. Аз ще илюстрирам казаното с абсолютно безспорни доказателства. Това е Google. И това е снимка от Google на кръстовището година преди ПТП то. Още тогава я няма тази стоп линия. И вижте, същият Google, веднага след ПТП то, свежо начертана стоп линия. Ако има един ваш зрител, ако има един жител на земното кълбо, който да види на тази снимка стоп линия пред този автомобил, аз автоматично ще призная вина. Каква е целта на тази манипулация? Да изместят точката, от която да се мери моята видимост, по напред. Така може да се внуши, че Лютви Местан е имал достатъчна видимост, едва ли не е забелязал другия автомобил и въпреки това е потеглил“, допълни Лютви Местан.

В разследването за тежката катастрофа още през 2019 г. се включват експертите от „Европейския център за транспортни политики“.

„Нещо, което беше изключително фрапиращо. Докато правехме измерване на ретрорефлектометрията на светлоотразителността на пътната маркировка, на стоп линията, на която се предполага, че е спрял или не е спрял автомобилът на г н Местан, какво установихме? Аз установих, че нощната светлоотразителност е в пъти под нормата и го коментирах на глас пред шефа на областното пътно управление. Казах: „А бе, тук не ви излиза ретрорефлектометрията“. Изключително грубо този човек ми обясни: „Е, ти какво искаш? Ние сме чертали през нощта.“ И аз останах много учудена. Защо ще чертаеш пътна маркировка през нощта и то точно тази стоп линия, при положение че нито една друга част от маркировката не беше в норма? Оказа се, че това е един ключов момент, който започна малко по малко да разплита истината и тя да излиза наяве. Какво всъщност се е случило на това кръстовище“, обясни Дияна Русинова.

„Отнеха ми 7 години от живота. Извършено е престъпление само спрямо правата ми. Вие представяте ли си? Те ми определят мястото на удара в края на щрихования остров. Не е възможна тази маневра с кола. Не е възможно, разбирате ли? Видимостта е някъде 60, 70 метра, защото всичко друго се закрива от ниско поставените стрелки Ж7“, коментира още Местан.

„Ти имаш толкова малка видимост, че няма как да видиш дори и много бавно приближаващ автомобил, камо ли автомобил, който се движи с много висока скорост“, допълни Русинова.

В случая с Лютви Местан има още един ключов въпрос. Скоростта.

„При максимално разрешена скорост това разстояние се изминава за 4.26 минути. Ако ще да направят 1000 експеримента, съм убеден, че ще даде абсолютно същия резултат. Просто защото това са 5 км и 860 метра. А той ги изминава за 2 минути“, допълни Местан.

А това означава ли, че ударът е бил неизбежен? И още: какво е виждал водачът в момента, в който влиза в пътя? Отговорът започва от мястото. Но мястото вече не е същото.

„Буквално на втория ден абсолютно всички храсти в обхвата на това кръстовище бяха изрязани, бяха изхвърлени на една страна, лежаха в канавките. В момента, в който ние обявяваме, защото винаги писмено информираме, че ще дойдем, точно за една нощ абсолютно цялата зона на пътно транспортното произшествие се променя. Два или три дни след нас идват вещите лица за повторен оглед при коренно променена пътна обстановка“, разказва Дияна Русинова.

„Ето как изглеждаха храстите. Заснето е в деня на катастрофата. Колоната на знака изобщо не се вижда, тя е потънала в растителността. Карапетков обаче казва в експертизата си, че няма видима разлика във височината на храстите и няма видима разлика в разстоянието на видимост в деня на ПТП то и в деня на втория оглед, който е направен от тях“, обясни още Лютви Местан.

Кадрите съществуват. И са приложени по делото. Заснети са от медиите в деня на катастрофата.

„Разбира се, че съм ги гледал“, заяви пред екипа ни проф. Станимир Карапетков.

„Определят мястото на удара в края на острова. Това е невъзможно. Маневрата, която описват, не може да се случи. Освен това изместват удара с около метър и половина. А това напълно променя изводите“, казва той.

Един метър и половина. Разстояние, което решава кой е в чуждата лента и кой не е.

„Цялата експертиза е подчинена на скица с грешен ориентир. Този метър и половина измества автомобила ми в лентата на другия водач“, допълва Местан.

И още:

„На петия ден се появява следа, която никой не е видял на самия ден на катастрофата. Върху нея се изгражда част от експертизата“, казва той.

Следа, която не присъства в първоначалния оглед. Но се появява след променена обстановка. В същото време реалните следи на терен показват друго.

„По мантинелата няма никакви следи. Няма как автомобилът да е минал оттам“, казва Дияна Русинова.

А според експертизата именно това се е случило.

„В експертизата е записано, че другият автомобил преминава през мантинелата. Въпросът е: ако е така, кой е съборил указателната табела?“, пита още Местан.

Той посочва и конкретни детайли от терена.

„Има ясна траектория на удара. Удар в табелата, полет, втори и трети контакт. Реалният полет е над 12 метра. В експертизата е по къс, защото всеки метър по малко намалява изчислената скорост“, обясни Местан.

Разстоянието не е просто число. То променя скоростта. А скоростта променя вината.

„Ако тези твърдения не са верни, аз нося отговорност. Но ако са верни, въпросът е кой ще я понесе?“, казва Местан.

Когато мястото се променя. Когато следите се появяват по късно. Когато разстоянията се местят. Експертизата вече не описва случилото се. Тя описва версия. Версия, която по късно става официална истина.

Цялото интервю с Лютви Местан очаквайте скоро!

Но случаят „Местан“ не е единственият. В друг случай, този път със загинало дете, отново се появява същото име. Проф. Станимир Карапетков. Той е вещо лице по делото за смъртта на Сияна и изготвя автотехническата експертиза. Бащата на Сияна Николай Попов твърди, че експертизата не просто не отговаря на всички въпроси, а променя логиката на катастрофата. Кое наложи втора експертиза по делото „Сияна“?

„Отказът на така наречения професор, доктор, инженер Станимир Карапетков да защити експертизата си. Защото въпреки че знам, че тази експертиза е манипулирана, аз държах той да бъде разпитан в съда, за да мога да го разоблича пред цяла България и да види цялото общество в открито съдебно заседание какви манипулации си е позволил да направи този човек, за да намали вината на един убиец на дете“, каза Николай Попов.

Случаят „Сияна“ не започва само от удара. Започва от път, за който експерти твърдят, че е бил рисков още преди трагедията. „Съвкупност е този проблем от действия и бездействия, както на държавата, така и на самите водачи. Беше един от най натоварените участъци. Трафикът беше може би тройно по голям. Имахме изключително много сигнали точно за този участък“, обясни Симеон Искренов от „Европейски център по транспортни политики“.

При катастрофа със загинало дете и тежко ранени огледът е един от най важните моменти. Тук обаче той приключва изненадващо бързо.

„Когато има смъртен случай, сме били свидетели да се правят огледи по 7, 8 часа. Огледът е приключил между 16.00 и 16.30. Как толкова бързо се е извършил огледът? Как толкова бързо са се снели данните?“, пита Симеон Искренов.

„Когато дойдохме, абсолютно всичко беше изцяло разчистено. Нямаше никаква следа. Това ми се случва за първи път, когато има смърт. Огледът тук е приключил за около два часа“, коментира Дияна Русинова.

Проблемът обаче не е само в пътя. Защото състоянието на инфраструктурата няма как да отмени вината на водачите. „Информацията, която имаме, е, че водачът се е движил с 80 км/ч при мокра настилка. Влекач с прикачено полуремарке категория C+E, при допустимата максимална скорост извън населено място е 70 км/ч. Тези 10 км са от изключително важно значение. Водачът е трябвало да се движи с доста по ниска скорост“, допълни Искренов.

Скоростта в случая не е просто цифра, а поведение на тежкотоварна композиция върху мокър и рисков участък.

„Самото разследване от първия ден на катастрофата, в която загина единственото ми дете, е манипулирано тежко, тъй като непосредствено след инцидента водачът беше освободен и след медийния шум, който всички медии вдигнахте, той беше върнат в ареста. И не само водачът. По проблемният факт е, че беше освободен камионът убиец заедно с целия товар, т.е. той не беше задържан по надлежния ред. И благодарение на тези пропуски, което разбрахме, че е станало с обаждане по телефона, товарът на камиона изчезна. Беше просто разтоварен в някакъв завод. Камионът се е движил из цяла България. Обикалял е свободно. И така разследването беше лишено от възможността да изследва как е натоварен камионът“, допълни Николай Попов.

Ако товарът е бил разтоварен и композицията е била местена, остава въпросът как после се изследва поведението ѝ при удара?Защото при тежкотоварен автомобил товарът не е подробност. Той може да промени центъра на тежестта и поведението на целия състав.

„Камионът влекач с полуремаркето, които са били участник в този тежък пътен инцидент, никога не е взиман като веществено доказателство. Това противоречи на практиката и на законодателството. Всеки автомобил, който е участник в тежък пътен инцидент, трябва да бъде иззет като веществено доказателство“, обясни още Искренов.

В същото време автотехническата експертиза стъпва върху жълто кафява следа, открита пет дни след катастрофата.

„За която Карапетков твърди, че е от лек автомобил „Пежо“ и се подписва за това в експертизата си. И върху тази жълто кафява следа изгражда цялата си експертиза. Т.е. този така наречен експерт, защото за мен този човек не може да бъде такъв, въпреки че има доста познания и благодарение на тях манипулира и съда. Никога следите не са жълто кафяви. Това е фалшива експертиза и това ще бъде доказано. Той измества мястото на удара и по този начин намалява вината на водача, който уби детето ми. Т.е. намирайки тази следа, той мести автомобила по делото на „Сияна“ в лявата част на пътното платно, по близо до автомобила, с който се разминава. Така намалява навлизането на товарния състав, както отбелязва в експертизата си“, каза още Николай Попов.

Снимките, които би трябвало да доказват тази следа, обаче липсват от делото. Липсват и при първоначалния оглед, а следата я няма отбелязана в протокола.

„Съдията признава, че снимките ги няма по делото и че те липсват“, допълни Попов.

Според справка на АПИ, през тези шест дни, в които автоекспертът прави втория оглед на това място, са минали няколкостотин леки и товарни автомобила.

В експертизата е прието също, че водачът на камиона е натискал спирачката. По този начин се променя скоростта, а оттам и тежестта на обвинението.

„Натискането на спирачката според Станимир Карапетков намалява скоростта и тя става от превишена 83 км/ч, което за камиона, повярвайте ми, е много брутална скорост по този път с толкова тесен габарит. Той много добре владее тази материя и може да я манипулира и затова казва, че има натискане на спирачния педал. Сваля скоростта, защото това го има в тахографа, а намаляването на скоростта е от удара, не от натискането на спирачката. И по този начин прокуратурата не можа да повдигне обвинение за превишена скорост. Обвинението е само за несъобразена скорост. Разбирате ли тънкостите как променят едно цяло дело? Ще ви покажа експертизата. Няма нито един ред от показанията на водача. Няма нито един ред от свидетелските показания. Винаги в неговите експертизи, ако експертизата е 100 страници, има поне 30 страници свидетелски показания. Но когато неговото заключение противоречи на свидетелските показания, както е в случая по делото „Сияна“, такива свидетелски показания липсват. Имайте предвид, че експертизата е изготвена след като е разпитан шофьорът Георги Александров и след като той е казал, че не е натискал спирачката и е въртял волана. Това са фактите“, заяви Попов.

Превишена скорост или несъобразена скорост? Натисната спирачка или скорост, паднала от удара? Това са различни обвинения. Различна вина. Различен съдебен изход. По случая „Сияна“ е направен и следствен експеримент, но при условия, които не възпроизвеждат реалната катастрофа.

„Не същият камион, който е участвал в инцидента, а съвсем различен влекач. Следственият експеримент е правен с празен камион. Не е бил със същите гуми. Не е със същите спирачки“, коментира още Попов.

„И общо взето, колкото и след това да има, а явно има механизми, с които може да се манипулира истината, накрая тя е една. Това дете, което загина тук на това място, никога няма да стане от гроба“, допълни Дияна Русинова.

Сияна няма да стане от гроба. Няма да стане и Момчил. Но докато мъртвите мълчат, живите остават да търсят отговори. А в Попово отговорите отново минават през същото място. Експертизата.

„Все едно е направена експертиза на съвсем друг мотор. И на друг случай. Експертизата, мога да кажа, че на 90% е грешна“, каза бащата на загиналия Момчил, Светослав Стоянов.

Автотехническата експертиза и в този случай е изготвена от проф. Станимир Карапетков. Но описва ли тя изобщо реалния механизъм на смъртта?

„Проф. Карапетков не постъпи много честно и достойно. Ние се свързахме и говорихме с него. Той каза: „Вашият случай е много лесен, много елементарен. Ако е бил с лек автомобил, гарантирам ви, че е заспал и заради това е там. Обаче с мотора няма как да заспи. Просто заспиването отпада като вариант. Но можеше малко по сериозно да подходи към случая и да се включат допълнителни експерти, да се съберат няколко човека, да огледат мотора и да обсъдят. Пълна безотговорност. По мотора нищо не е отбелязано. Някакъв завой наляво и това е“, каза още Светослав Стоянов.

Официалната версия след смъртта на Момчил е самокатастрофа. Следите по мотора обаче, мястото на инцидента и поведението на разследващите не отговарят на тази версия.

„Защото те прегърнаха още от началото тезата, че това е катастрофа с мотор. Той е бил моторист и това е най лесното. Приема се и толкова“, коментира адвокатът на семейството, Антоанета Николова.

„Просто никой не е имал желание да разследва обективно. И никой не може да ме убеди. Аз самата не намерих доказателство, което да ме убеди, че това е случаен пътен инцидент. Това не е пътен инцидент. Това е нещо съвсем различно. Още тогава изразих съмнение, че моторът е ударен отзад. И има много интересни фрагменти, които точно за това говорят. Това трябваше да бъде внимателно изследвано“, коментира Дияна Русинова.

„Много е ударен отзад моторът. Много. Направи ми впечатление, че предната джанта е крива отдясно. Тази джанта е много здрава и трудно се изкривява. По пътя моторът не е минал нито през дупка, нито през камък, нито през твърд предмет, който да причини такова изкривяване“, обясни Светослав Стоянов.

В експертизата обаче липсват тези ключови детайли. А версията за удар отзад изобщо не е проверена.

Според проф. Карапетков въпросите около експертизата трябва да бъдат отправени към прокуратурата.

„Имаше допълнителни въпроси, които прокуратурата не допусна“, коментира проф. Станимир Карапетков.

„Някаква си негова теория, формули. Формулите може да са верни, но практиката е друга. Трябваше да се подходи по съвсем различен начин. И това с въпроса беше най абсурдното: „Задайте ми допълнителна задача и ще кажа, че моторът е ударен отзад.“ Защо да ти задаваме?“, пита Светослав Стоянов.

„Качеството на експертизите решава цялото дело. В случая Попово, на базата на експертизата, която дори не е категорична и не отговаря на много въпроси, делото е предрешено въз основа на това, което са казали експертите. Това е фундаменталният въпрос. Колко е качествена, колко е всестранна и колко е честна една експертиза“, коментира Дияна Русинова.

Защото експертизата не е просто документ. Тя може да затвори дело. Да сложи точка. Дори да каже на едно почернено семейство, че няма виновен.

„Искам нова експертиза. От хора, които разбират. Хора, които са виждали мотоциклет. Не може човек, който е виждал мотор само на снимка, да прави експертиза. И сам. Защо трябва сам? Случаят е тежък. Това е пародия на експертиза. Нека хората я прочетат. Те ще му се смеят“, допълни Стоянов.

„Някой е написал няколко реда в една експертиза и е предрешил съдбата им. Не е работа на вещите лица да си играят на съдии, камо ли на Господ“, каза Дияна Русинова.

„Това поставя въпроса за морала на вещите лица. За тяхната добросъвестност. Ако едно вещо лице не отговаря на високи стандарти за морал и обективност и изкривява заключенията, резултатът може да бъде трагичен“, се казва още в позицията.

„Готов съм да нося наказателна отговорност за всяка дума, изречена по адрес на вещите лица. Автотехническата експертиза на Станимир Карапетков и комплексната експертиза са фалшификати. Това са документи, които показват извършено престъпление по член 291 от Наказателния кодекс“, заяви Лютви Местан.

„Това е дерибеят на автотехническата експертиза в България. Ако Исак Нютон чете тази експертиза, ще се обърне в гроба си, защото тя противоречи на елементарните физични закони. Абсурдите са прекалено много“, коментира Николай Попов.

„Притежаването на професорска титла дава ли ти право да манипулираш истината и да решаваш човешки съдби? Този човек защитава истината или защитава този, който му е платил? Аз не допускам, че човек с толкова знания може да греши случайно. Остава единствено вариантът да греши нарочно. А това съсипва човешки съдби“, допълни Дияна Русинова.

Три различни съдби. Три различни семейства. Три различни катастрофи. Но едно и също име в експертизите. И ако експертизата решава делото, въпросът е кой проверява експертизата? И колко още човешки съдби вече са били решени не в съдебната зала, а в редовете на една експертиза? Защото в делата за тежки катастрофи съдът често само произнася присъдата. А някой друг вече я е написал.

Следва продължение!