След разследване на Glas.bg и след двегодишна битка от страна на екипа ни Владимир Илиев от село Куцина вече е на свобода. Следващата стъпка е: Невинен! Преди близо две години криминалният психолог Тодор Тодоров ни сезира за случая на едноръкия музикант. Сега двамата за пръв път се срещнаха. Ето какво си казаха:

След разследване на Тина Ивайлова: Нов процес по делото "Куцина"?

Цялото интервю четете тук:

Т. Тодоров:- Втори, трети ден навън? Осъзнаваш ли го въобще? Има малка разлика…с това , което е било последните 7-8 години?

В. Илиев: - Ами осъзнавам го. Има, да. Сега предстои пред Върховен съд на 14 септември.

Т. Тодоров:- Рано или късно истината излиза, така че…

В. Илиев:- Да се надяваме…

Т. Тодоров: -Казват, че всичко, което е приключило добре, значи е добро. Ти можеш ли да кажеш в тази ситуация, че е добра?

В.Илиев: -Ами да… Може и така да е…

Т. Тодоров: -Ама това са 7 години? Ако можеше сега да върнеш времето тези години назад, какво щеше да направиш по различен начин?

В. Илиев:- Ами, не съм мислил по въпроса…

Т. Тодоров: - Мислиш ли, че това нещо, които ти се случи… Това изпитание, което ти дойде в живота, си имал право на избор? Или един вид да не направиш нещо в дадена ситуация да си първата официално регистрирана съдебна грешка в нашата нова история?

В. Илиев: - Стана тази грешка и се надявам, който го извърши да си получи заслуженото.

Т. Тодоров: - Имаш предвид за извършителите на престъплението или за хората, които те доведоха до това положение?

В. Илиев:- И за хората, които ме доведоха до това положение и за извършителите.

Т. Тодоров: - На мен ми е много интересно как може да се реши изобщо, че човек с една ръка ще извърши такова нещо? То физически е невъзможно….

В. Илиев: - Да, а те ударите са били отляво отдясно, от всякъде…

Т. Тодоров: -Все едно го  е бил Джеки Чан?

В. Илиев: –Да. Точно.

Т. Тодоров:- Добре де, ама после като са те съдили, по какъв начин са го обяснили?

В. Илиев: -Че ръката става по-силна.

Т. Тодоров: -Значи, когато се загуби крайник, другият може да компенсира някои неща, които са извършени със загубения крайник. Да речем, ако преди това си бил левичар, да започнеш да се обслужваш и с дясната ръка. Но да се сдобиеш с такава сила, то е важен в случая механизма на причиняване на раната на жертвата. Да можеш ти да ги направиш всичките тези неща само с една ръка… Това е наистина проява на умопомрачителна глупост, на който и да го кажем, защото тук говорим доколкото разбирам за множество рани и то от всякъде нанасяни.

В. Илиев: - Аз не съм го виждал, но хора които са го виждали…Направо главата му била смазана, нещо страшно било.

Т. Тодоров: -Като правиха следствения експеримент така наречен, караха ли те да покажеш къде си го ударил и въобще какво се е случило?

В. Илиев: -То беше за кратко. Не беше много дълъг. Аз научих последен, че е убит и си казах: „ще кажа ,че сме се сбили да ме оставят“… А, то се оказа, че е убит…Ей, тъй започна цялата история.

Т. Тодоров: -Съжаляваш ли, че си го казал това нещо?    

В. Илиев: - Ами, аз незнаех че така ще стане.

Т. Тодоров:- Да, де ама то само с едно казване „удари ли го?“, човек трудно може да бъде осъден само ако каже „ударих го“…

В. Илиев: -Да, ама мене ме осъдиха и сега пише в постановление на Върховна прокуратура, че съм осъден, без да има разследване и без нови доказателства.

Т. Тодоров: -Въпросът ми е, че преди осъждането е трябвало да има нещо повече. Примерно да е направен читав следствен експеримент. Да има показания пред разследващ полицай и куп други неща… Да има нещо открито , примерно оръдието, става въпрос за кол… Да е намерен, по него да има следи и т.н. Кое от всички тези неща се случи?

В. Илиев: Ми няма…То няма как, аз не съм бил там.

Т. Тодоров: - Колът, с който той е бил убит беше ли намерен?

В. Илиев: -Не.

Т. Тодоров: -Ти по време на следствения експеримент каза ли какво си направил с него?

 В. Илиев: -Оказа се, че колът е в село Самоводене. Там е хвърлен като си е тръгвал англичанинът за Велико Търново.

Т. Тодоров: - Значи, нито следствен експеримент като хората е направен, нито показанията са снети по надлежния начин и самопризнанията доколкото разбирам? Т.е ти си осъден въз основа на това?

В. Илиев: Да! На нищо друго. И пак в постановление на Върховна прокуратура и това е казано и казват, че за това не са намерили отговор на въпросите си разследващите полицаи: Къде е  оръжието и защо няма кръв по мене? Защото не съм аз извършителят.

Т. Тодоров:-То няма  и следи. А той много ли е бил бит?

В. Илиев: Ами имало е кръв чак на 2-3 метра по къщата. Би трябвало извършителят на престъплението да има кръв по себе си…

Т. Тодоров:-Ти веднага след това си задържан и няма кръв?

В. Илиев: -Не, не.

Т. Тодоров:- Ама това означава, че прокурорите и следователите буквално са „ос..ли“ нещата, или претупали или както искаш го наричай…В смисъл фрапираща некомпетентност и непрофесионализъм.

В. Илиев: -И ние казахме, ходихме с моята адвокатка при дознателя по делото и тя каза, че нямат пари за ново разследване….

Т. Тодоров:- Така ли?

В. Илиев: -Да!

Т. Тодоров: -Дознател това го е говорил?

В. Илиев: -Да!

Т. Тодоров: -Как се казва този дознател?

В. Илиев: -Мисля, че Димитринка Маринова .

Т. Тодоров: -Нямат пари за ново разследване?

В. Илиев:-Да.

Т. Тодоров: -Анатолий кой е ?

В. Илиев:- Анатолий Александров. Разследващият полицай.

Т. Тодоров: -Той ли е човекът, който ти е казал:“Кажи че си го ударил, да се приключва“?

 В. Илиев:-Да!

Т. Тодоров: -Явно  е научил тази тактика човекът от някъде, ама не е научил как да я прилага…

В. Илиев:-Каза: „Кажи с две думи, че сте се сбили и да приключваме. Даже ми каза, че ще ме закара до село.

Т. Тодоров: -Услужлив е ?

В. Илиев:- Да.

Т. Тодоров: -Значи сега ти имаш абсолютното право да предявиш претенции към държавата за тези седем години, каквото ти се е случило. Би трябвало хората като Анатолий Алекснадров и там прокурори и следователи да поемат след това тези разноски от твоето обезщетение, защото в края на краищата те са хората, които съжалявам че трябва да го кажа… Малко ми е неудобно като бивш служител на тази система, но  те са скалъпили тези неща.

В. Илиев:- Ами така е …Той го е забравил, така каза пред екипа на Тина Ивайлова.

Т. Тодоров: -Колко убийства има там, че да го забрави?

В. Илиев:- Само това.

Т. Тодоров: - Най-вероятно след разкриването на това убийство, може би не е лошо да се провери дали не е награден след това? Ти не си виновен за нищо? Нали знаеш?Освен твоята грешка като цяло е, че си склонил да кажеш нещо, което не си направил само и само да си тръгнеш от полицията…

В. Илиев:-  Да. Аз незнаех, че е убийство…Как стана сутринта… Да дойдат да ме приберат и то за убийство. При това на човек, с  който вечерта се видях.

Т. Тодоров: Казвам ти го, защото сега ще има хора, които ще се опитат да ти кажат: „Хайде стига! Каквото било, било…Дай, да не се ровим. Защо трябва да ни е зле?“ Но това, което ти се е случило на теб няма как да върнат времето назад …

В. Илиев:-  Ами то времето няма да се върне, ама те трябва да си получат заслуженото. Мария е съучастник. Това нещо е обмислено…И той преди това беше си счупил крака. Не беше подвижен толкоз лесна мишена е бил, пиян е бил  вечерта.

Т. Тодоров:- Ако този път си свършат, както трябва работата, ще стане ясно всичко…

В. Илиев:-  Да! Ще стане. Истината ще излезе.

Т. Тодоров:- Ако сега ги срещнеш Мария и този англичанин, какво би им казал?

В. Илиев: -Нищо няма да им кажа…какво мислиш, че ще почувстваш?

Не искам нито с Мария, нито с роднините им, нищо общо не искам да имам. Моят член, по който аз съм осъден –чл. 116, те да бъдат осъдени двамата.

Т. Тодоров:- Полицаите и прокурорите, които те доведоха до това положение, би ли ги питал нещо?

В. Илиев :-Не, не искам нищо да ги питам…

Т. Тодоров:- Да ти кажат: „Съжалявам, сгреших!“

В. Илиев :-Те никога няма да го кажат…

Т. Тодоров:- Да, де ама ако ти го кажат това за теб достатъчно ли е?

В. Илиев : - Не. Две години имам домашен арест, седем затвор…1

Т. Тодоров:- За да имаш убеждение, че някой е извършил престъпление, трябва да имаш сериозни доводи за това. Ти до тогава на полиграф не си минавал?

В. Илиев :-Не, много пъти исках. Писал съм до всички институции, но не съм минавал. И нямам притеснение никакви да го направя. На въпросите, които Майкъл и Мария питаха, аз да отговоря..

Т.Ивайлова: -Имах възможност да разговарям с наблюдаващия прокурор, който  и сега е опозиция на всички решения. Не се съобразява с висшестояща прокуратура, дето се вика: „Царят дава, пъдарят не дава.“ И го попитах: „Толкова ли е трудно да се извинят?“ Да кажат: „сбърках или сгреших“.

Т.Тодоров: И той какво ти каза?

Т.Ивайлова: -За него Владо е виновен и тази битка аз съм я изгубила…

Т.Тодоров: -Има два варианта. Или е егото да е прекалено голямо, че сме стигнали Божи висоти и никой не бърка…Или това е неговата рационализация да се каже,  че 9 години от един живот ги е хвърлил по дяволите. Важното е че все пак нещата приключиха успешно.

В. Илиев: -Да. И дано и в бъдеще да приключат добре. Трябва да има нов проце.

Т.Тодоров:- Аз когато разбрах за случая много се развълнувах, и първата ми мисъл като човек, който все пак има така с конструирано мисъл до голяма степен от работата, която работя толкова време и си викам:“Не може да е точно така.“ Обаче като ме запознаха с факти, с детайли и въобще с всичко, което се  е случило при работата с другите заподозрени вече бях сигурен, че си абсолютно невинен и ми стана много мъчно. И в същият момент се ядосах, защото това е брутална несправедливост, която трябва да бъде възстановена, да бъде човекът оправдан и да си получат последствията. Защото не е честно и слава богу Тина беше човекът, който направи така, че да се финализират нещата докрай със своя хъс и неотстъпчивост.

В.Илиев:- Благодаря на всички, които ми помогнаха. На Тина и екипа й и на Вас г-н Тодоров, защото така започна всичко по моето освобождаване.  Искам да благодаря на Главния прокурор-Иван Гешев, на заместник главния прокурор-Красимира Филипова, на Стиляна Атанасова от Върховна прокуратура, на Илиян Личев и Венци Стоев от Криминална полиция –Велико Търново, и на инспектор Халачев. На адвокатите си –Лили Матева и Димитър Марковски. Много са хората … На администрацията на Ловешкия и  Троянския затвор.

Т.Тодоров:- Какво ще правиш от тук насетне?

В.Илиев:- Продължава животът си продължава…

Т.Ивайлова: -В затвора все пак си мечтал за нещо…Какво искаш да ти се случи?

В.Илиев:- Да ми се случват хубави неща…