Защо във втората по големина свинеферма в България не се отглеждат животни, сградите са празни, а стопаните й са на път да останат на улицата? Интереси и схеми ли стоят зад заграбването на 130 дка имот? За всичко това, разказваме сега:

 

Кадрите във видеото са от втората по големина свинеферма в България, или каквото е останало от нея. Намира се край Добрич, село Карапелит. Стопанисва се от 73-годишния Генчо Генчев. В тези пустеещите  сгради само преди няколко години е имало производство. Работили са хора, отглеждани са животни. Свинекомплексът от 2007 –ма година, преди това е бил държавно предприятие, разказва Генчо Генчев:

-Как дойде идеята изобщо да вземете свинекомплекса, в онези години това е било държавно предприятие?

-Г. Генчев: Тъй като съм потомък на земеделско семейство и това ми беше един шанс да реализирам една от детските си мечти. Взимането  и участието в приватизацията на свинекомплекса на времето, стана с мениджърски екип и чрез агенцията за приватизация с последващи всички стъпки необходими до участие на търга на сделката. Аз бях директор на фирмата и така се стигна до сделка, която държавата ни продаде на две фирми свинекомплекса.  Беше изпразнен и от съдържание и от  оборудване. И аз заварих обезкостени помещения, счупени боксове, без осветление, без вода, без ВИК …Започнахме да ремонтираме. Като ударихме чертата излезе, че сме инвестирали около 3 600 000 лева преди да започнем да произвеждаме. Свързахме се с една фирма в Австрия, и си закупихме известно стадо …Средствата бяха осигурени от един познат на сина ми, който искаше да стане съдружник. И така производството започна да върви.

-Как се стигна до този безумен кредит?

-Г. Генчев: Изведнъж цената на животните се срина в България и от продажбата на три прасета угоени, започнахме едва да произвеждаме едно. Парите ни започнаха да не стигат и се наложи да потърсим някакъв заем. Няма банка в България, която да не съм кандидатствал.  И винаги  отговорът беше: „Не!“. За заплати нямах пари, взимах бързи кредити, които съм връщал в последствие. Мизерия...

През 2014 г. Генчев тегли  кредит от 350 хил. евро от фирма „Лено“ АД.

„И така се случи, не знам по какъв повод от фирмата  се обади една тяхна служителка: „ Разбрахме, че ви трябват средства. Ние можем да ви отпуснем срещу ипотека. Те казаха: „Можем да ви дадем 350 хиляди евро, но с 30% лихва. Ние имаме нужда да дадем кредити, защото сега развиваме кредитната история на фирмата, и след няколко месеца ще ви рефинансираме кредита с банков такъв. Ще уредим нещата на 5-6%.“ Като човек, който е бил в безизходица, повярвах. Като казаха, че за 4 месеца лихвите ще ги спре предварително самият кредит.“, обясни Генчев.

Скоро след взимането на кредита обаче, погасяването му се оказва непосилно за него, тъй като в договора за кредит е заложена лихва от 30% годишно, а рентабилността от отглеждането на прасета във фермата е около 15-16% от вложеното.

„Започнаха да дават средства,  да се усвоява кредитът, но се оказа, че най-напред ще спират 5 000 лева за адвокатски хонорар за изготвяне на договора. Представяте ли си?  5 000 лева за 5 странички.  Като минаха 4 месеца, трябваше да се плаща някъде към 18 хиляди лева на месец лихва, които се падаха от тези 30%. Платихме някъде към 200 хиляди лева лихви и на 11 месец, аз им пуснах имейл, с който ги уведомих, че не съм в състояние повече да плащам лихви. „Моля да бъдете така добри да дойдете и да преекспонирате кредита, да бъде нормален за свиневъдството.“, допълни Генчев.

От документите става ясно, че кредитът му е отпуснат срещу ипотека. Ипотекирани са около 40 декара от свинефермата, която е с обща площ от около 130 декара, от които около 30 хиляди квадратни метра са застроени. Това са громни халета за отглеждане на животни, складове, кланица и  административни сгради, които ви показваме във видеото. Целият този имот е оценен тогава на около 10 млн. лева, от които ипотекираната част от 40 декара е оценена на около 4 млн. лева.

От документите разбираме също, че още в началото Генчев не усвоява всички пари от кредита, а с близо 40 хиляди евро по-малко. Това са  сумата по договор от 35 хиляди евро, която е удържана като първите четири вноски и  нотариални такси, обясни адвокатът на Генчев-Диан Колев.

„На практика вместо 350, са дали само 310, като сумата от 40 хиляди евро са удържани като вноски на длъжника по кредита и реално не са му предадени. В последствие кредиторът, тази сума, която е удържал и не е предал, я търси като главница, Т.е дал е 310 хил. евро, пък търси 350 хил. евро. Върху тази сума от 40 хиляди евро се е начислило възнаградителна лихва в размер на 30% на година и много на брой неустойк, с което кредиторът  е получил 165 хиляди евро, само под формата на лихва. 50% от кредита, от дадената сума, е прехвърлена под формата на възнаградителна лихва.“, допълни адвокат Колев.

„Чудех се да произвеждам ли, да се браня ли, адвокати ли да наемам. Със съдия-изпълнители ли да се занимавам, какво да правя? Аз съм си човек-производственик, обичам да произвеждам. Управлявал съм цялото свиневъдство на Добруджа, всички предприятия. Независимо, че в по-млади години съм преминал през военно училище, бил съм летец, изтребител…“, казва Генчев.

Следва осем годишна съдебна сага. Като за този период предявените искове от кредитора към фирмата на Генчев са за около 3 млн. лева, защото:

„За да стане вземането на кредитора 3 млн. лева, е на базата на една разпоредба в договора за заем за неустойка, която е в размер на 0,14% на ден, изчислено на годишна база от  51% на година. Но тези суми, които споменах, два пъти по 160 хиляди евро, два пъти по 180 хиляди евро, един път 350 хиляди евро, правят вземане в размер на 2 100 000 лева само  за неустойка.“, казва адвокат Колев.

Въпросната неустойка не е върху неплатената вноска, а върху цялата сума оставаща за плащане. Докато текат делата, ипотекираният имот от 40 декара е отнет от частен съдебен изпълнител и е  възложен на свързано с кредитора дружество, като е оценен за сумата от едва 460 хиляди лева, имот, който преди това е оценен от вещо лице на около 4 милиона. От предоставените 310 000 евро, кредиторът си е възстановил близо 230 000 евро. Получил е и 165 000 евро лихва, тази от 30% на година.

„-Д. Колев:Т.е за 600 хиляди лева, имаш да взимаш 3 млн. лева. Това е схемата, по която работят така наречените кредитоотдатели.

-На практика е невъзможно да ги върнеш тези пари?

-Д. Колев: Факт е, че дори само възнаградителната лихва в размер на 30 % на година при по-големи суми, поставя длъжника в практическа невъзможност да върне кредита.  Един от представителите на кредитора, който е основната фигура движеща процеса при тях, ми заяви в абсолютно прав текст, че те никога не са искали да си вземат парите. Основната цел е да придобият имота. Те са обследвали преди това имота.

Представителите на фирма „Лено“ АД  завеждат поредица от дела въз основа на клаузата в договора за 0,14% неустойка на ден върху главницата, за различни периоди през годините, въпреки че за първия иск за периода: август 2016г.– юли 2017г., съдилищата, в това число и ВКС, отхвърлят тази неустойка като прекомерна, а клаузата за нея определят като нищожна. Същото прави и арбитражния съд, компетентен по договора, но за друг периоди: октомври 2019г.-март 2020Г., и от юли 2020г.-до януари 2022г.

„Кредиторът предявява претенции в различни съдилища някои компетентни, някои некомпетентни. Първият път предявява претенция за 160 хиляди евро пред Окръжен съд -Добрич, в последствие предявява нови две претенции за по 180 хиляди евро пред Районен съд- Силистра. Предявява и допълнителна претенция от  350 хиляди евро пред Арбитражен съд, който е компетентният Арбитражен съд. Това е Арбитражен съд при Стопанска Асоциация -град Пловдив.“, обясни адвокат Колев.

От „Лено“ АД обаче завеждат нови претенции в края на 2020 г., и през 2022 г., отново първоначално като искания за незабавно изпълнение, а после за съществуване на вземанията си пред окръжния съд. Паралелно, докато текат делата за действителността на вземанията, по образуваните изпълнителни дела текат описи и продажби на имотите. По закон докато текат съдебните дела, те имат право да разпродат всичко.

През 2023 г. следва и ново дело в нов Арбитражен съд, който не е вписан като компетентен по договора. Междувременно са запорирани пенсията  на Генчев и заплатата на дъщеря му, които са съдлъжници по кредита.

„Многократно им се молех на „Лено“. Даже Георги Тонков, откровено го казвам, по телефона ме псуваше на майка и каза: „Генчев, ще те направя бедняк! Ще те изхвърля на пътя тебе и цялото ти семейство! Ще ви направя просяци!“ Защо? Аз получих инфаркт и инсулт от тези притеснения. Аз се стараех…Даже 200 хиляди лева лихви му платих. Предлагал съм му варианти за решаване на проблема. Те отказаха.“, каза Генчо Генчев.

„Представлявайки длъжника съм провел поредица от срещи с кредитора, на които съм заявявал изрично да седнем и да постигнем някаква договореност, да изчистим точната сума и да постигнем споразумение.“, допълни адвокат Колев.

Изпълнителният директор на фирма „Лено“ Ад-Георги Тонков отказа да разговаря с екипа ни. Ето и официалното становище на фирма „Лено“ АД по казуса, изпратено и  подписано от председателя на съвета на директорите на фирмата -Николай Поппалов.

В становището е посочено, че цитирам:

„Стандартните процедури на „Лено” АД в такава ситуация налагат да се положат усилия към доброволно уреждане на отношенията чрез взаимни отстъпки. Целта е да се намери взаимноизгодно решение, което да позволи на клиента да обслужва задълженията си. За съжаление по всичко личи, че към онзи момент „Месна Компания Елтекс” ООД не е имало намерение да връща заема си.“

В позицията на ,,Лено“ АД  е посочено също, че длъжникът извършва шокиращи и незаконни действия в опит да се осуети продажбата на свинекомплекса, като го продава няколко пъти, включително и на малоимотно лице. И цитирам: „Разбира се, „Лено“ АД завежда съдебно дело за отмяна на фиктивните прехвърляния с което съдът обявява и двете продажби за недействителни.“

За да спаси свинефермата си, Генчев се принуждава да прехвърли фиктивно  на негов дългогодишен работник част от дяловете на фирмата си, която е собственик на имотите.

„Той се съгласи да получи тези дялове като подписа обратно писмо, че когато дъщеря ми поиска тези дялове обратно, той ще ги върне. Тези хора през март месец тази година отишли при него,  качват  го на сила в джипа, и  Бейнур Реджеб, той е полуграмотен, отива и подписва продажбата на тези 70% дялове. За 5000 лева му дава да подпише и го забравя. По този начин те придобиха 100 % от дяловете.“, обясни още Генчев.

Разполагаме с документи, в които Бейнур Реджеб признава, че принудително е прехвърлил дяловете, без да знае какво подписва и твърди, че подписът му е фалшифициран. Той е разпитан пред разследващите, образувано е и досъдебно производство. Пред екипа ни Реджеб също потвърди, че не е знаел какво подписва. Така на практика е отнета и „Месна компания Елтекс“ от семейството на Генчев.

От справка в Търговския регистър става ясно, че като след Бейнур Реджеб формално продава дяловете си във фирмата на Генчев- „Месна компания Елтекс“, се появява нов управител, който по-късно става и съдружник.

 

От Търговския регистър виждаме също, че новият управител на фирмата- длъжник е свързано лице с кредитора „Лено“ АД. Той е и в Управителния съвет на сдружение, заедно с Николай Поппалов, който е и  председател на съвета на директорите на „Лено“ АД и от който имаме официално становище по казуса.

Прави впечатление също така, че въпросното сдружение, в което членуват лицата представляващи кредитора и длъжника, е с адрес на управление в същата сграда, в която е разположен и вторият арбитраж, пред който „Лено“ АД предявява претенциите си за неустойка. Арбитражният съд е с председател Димитър Василев.

„И впоследствие предявява още една претенция от 160 хиляди евро пред изключително некомпетентен съд. Няма арбитражна клауза, която насочва страните към този съд, който е Арбитражен съд при Асоциация Български Арбитражен съд. Много труден за откриване, без работно време, без канцелария- в офиса на едни адвокати в град Пловдив, които почти нямат достъп. Аз лично съм ходил над 10 пъти, само 1 път съм успял да ги открия. Пращал съм им писма и молби с обратни разписки, не може да осъществи никакъв достъп.“, обобщи адвокат Колев.

Търсим председателя на този съд-адвокат Димитър Василев, но той отказва да коментира какво и да било по казуса.

От документите, с които разполагаме, разбираме че в състава на арбитрите  на арбитражния  съд при Асоциация „Български арбитражен съд“ в съда е и адвокатът, който представлява фирма   „Лено“ АД по повечето от  делата, които водят срещу Генчев.

Разбираме също, че чрез новият управител, който както стана ясно е свързан с кредитора, фирмата длъжник изтегля депозираните пред съда възражения към претенциите на кредитора и на практика се съгласява с всички свои задължения към „Лено“ АД и стабилизира изпълнителните му листове, издадени за нищожната неустойка. Породено от тези обстоятелства и спечеленото във втория арбитраж дело за продан от ЧСИ е обявена и другата част от свинефермата, която е от 90 декара. Този имот, в който живее и Генчо Генчев, през 2016г. е оценен за над 5 млн. лева, а е обявен за продан за около 1.5 милиона лева. Като единствен купувач на търга обявен от ЧСИ се явява фирма „Лено Инс“, управителят на която е и изпълнителен директор и основният представител на кредитора „Лено“ АД.

„Двете свързани дружества: едното дружество плаща цената, а другото я усвоява от съдебния изпълнител. И по този начин имота се придобива за нулева стойност, или  хайде не нулева, а за цената на кредита, която е 310 хиляди евро. Има оценки на съдебни изпълнители, които оценяват имота за приблизително 10 милиона лева. Те са го обследвали, разбира се“, допълни адвокат Колев.

- Ако те сега ви вземат този имот, има ли къде да живеете?

- Г. Генчо: Нямаме. Единствено канавката на пътя за Добрич. Нямаме къде да отидем. Аз няма да изляза със собствените си крака от тук. С краката напред може да ме изкарат, но аз няма да изляза. За мен тази фирма е всичко, всичко.  Не само за мен, а за цялото ми семейство. Това възможно ли е в тази България да се случи, питам ви? Питам и народа. Питам и професионалистите в тази сфера, в тази България. Има ли някой, който да защити нашето семейство от тази гавра?

Следва продължение!