Треньорите, които...

Без да е патриций, Здравко Рангелов тласна напред аристократичния тенис

GlasNews.bg 17:00 30.01.21 0 17666

„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.

Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Днес ви представяме Здравко РАНГЕЛОВ - майстор на спорта, когото възпитаниците му превърнаха в заслужил треньор.

***

Роден е в Пловдив (13 февруари 1941 – 8 март 1994) в семейството на успяла спортна фамилия. Заедно с брат си Рангел са второ поколение треньори по тенис в Пловдив. Дъщеря му Дора е сред авторитетните имена в спорта. Внукът му Димитър Кузманов израсна до втора ракета на България при мъжете. Понеже в детството си Здравко е бил много малък, трениращите на стадиончето на „Асеновградско шосе“ са го наричали „Бъбречето“. Проговорил едва на 4 години. Веднъж, когато баща му – бай Начо, раздавал вода на футболистите, Здравко изведнъж се обадил: „А на мен няма ли да дадете?!“. Било е голяма изненада.

Хваща ракетата в началото на 50-те години на ХХ век на кортовете на „Локомотив“ на едноименния стадион. Става майстор на спорта по тенис. Присъдиха му и званието „Заслужил треньор“. Състезава се само за любимия клуб, с изключение на времето, когато е войник и играе за пловдивския „Спартак“. Сравнително рано се отказва от активна състезателна дейност, за да се отдаде на треньорска работа. Става треньор на 15-годишна възраст.

Основно образование получава в ОУ „Ив. Вазов“, средно – в ЕСПУ „В. Коларов“ на Събота пазара. В края на 60-те години завършва треньорска школа по тенис към НСА. Чрез всеотдайната работа, добрия педагогически похват и уменията в този спорт успя да изгради една от най-добрите школи по тенис в България. В периода 1958 – 1994 г. оттук преминаха много от водещите тенисисти на България, включително: Божидар и Матей Пампулови, Юлиян Стаматов, Атанас и Румен Михови, Благовест Петров, Антон Радев, Иван Кескинов, Марина Кондова, Снежана Шишкова, Дора Здр. Рангелова. Заради изключителната си строгост и взискателност му „пришиват“ много прякори, като: Фюрера, Бащицата Махно и др.

Здравко беше всестранно развит атлет, с интереси в много спортове. Той е един от пионерите на хандбала в Пловдив. Между 1960 и 1966 г. е вратар на хандбалния „Локомотив“. В ранните му години бе и съдия. Заставал е край волейболната мрежа в състезания на работнически колективи. Съпругата му Живка е волейболистка, играла в „Марица“, след това е треньор в „Локомотив“. Имат дъщеря Дора и син Стефан, които продължават традициите в тениса като състезатели и треньори.

„Пораснах на старото игрище на „Локомотив“. Още като дете се срещнах с тениса. Гоних топките на още неорганизираните тенисисти като Гутко Сариев, Митко Филипов, Петър Джонов, Данчето... Беше около 1949 година. Тенисът е първият спорт, с който се хванах сериозно. После играх бокс и хандбал, тренирах лека атлетика. Минах през почти всички спортове, които се практикуваха на нашия стадион. Тренирахме, когато имаше възможност. Нещата тръгнаха, когато Груд (Гутко) Сариев по своя воля и на обществени начала се зае с нашите тренировки с амбицията да ни подготви. Може да се каже, че той е първият ми учител в тениса. Така в началото на 50-те години се създадоха първите отбори по тенис и започнаха състезанията с други градове. Всичко вършехме сами. Поливахме, четкахме, чертаехме. Най-много време, по час-два, ни отнемаше очертаването с винервайс.

Още от малък силно обикнах тениса. Мечтаех да стана добър състезател, да започна да уча и другите деца. Като треньор държа изключително много на точността и дисциплината. Мисля, винаги съм бил справедлив. Затова и моите състезатели ме обичат и уважават. След приключване на кариерата много от тях идват, за да се видим, да поговорим за чисто човешки неща. Това е и една от оценките за моята работа. Другата е равнището на израсналите в нашия център тенисисти.

Беше време, когато едновременно водех всички групи – от пионери до юноши, мъже и жени. После за развитието на играчите се грижеха различни треньори. Наблюдавах подготовката и си изграждах становище, но преди да предприема някакви действия, обсъждахме нещата с колегите. Стараехме се да работим всеотдайно, с амбиция и любов. Бяхме винаги тук, без да обръщаме внимание какъв бе денят – работен или празничен“, разказва Здравко Рангелов.

Със Здравко Рангелов ни свърза спортът. За жалост, нямах богати впечатления за неговата личност извън игрищата. За да пресъздам най-точно образа му, се позовавам на впечатленията и оценките на близките до него хора като Йохан Лаутлиев – директор на Народната библиотека „Иван Вазов“, един от дейните общественици в тениса. Прекрасна оценка за личността на треньора правят още Матей и Божидар Пампулови и Юлиян Стаматов.

Стадион „Локомотив“: братя Рангелови срещу братя Пампулови

„Здравко Рангелов е име в българския тенис. По рождение е спортист. Друго, освен спорт, в неговия живот няма. Изглежда груб и невъздържан. Но всичко бе външната обвивка на един съсредоточен, безкрайно трудолюбив и всеотдаен човек и треньор. Той обича децата, с които работи. И те го обичат. Не е сантиментален – напротив, той е твърд, категоричен и много взискателен. Истински цени труда на състезателите и не се свени да го показва. Изненадващо грижовен и внимателен към техните проблеми. Познава развитието на всички, независимо от това кой пряко ги тренира. Отделя внимание на всички. Отблизо наблюдава талантливите и трудолюбивите, но никога не изоставя аутсайдерите, онези, които въпреки всичко не могат да пробият напред в тениса. И те са негови деца. Не спира да работи с тях, защото знае, че и те са част от гранитната основа на пирамидата, върху която се гради големият спорт“, казва за него Йохан Лаутлиев.

„Дали защото бе по-малък от брат му Рангел, Здравко бе любимец на баща им. И бай Начо винаги вземаше негова страна. С брат ми Божидар започнахме да тренираме при Здравко Рангелов. За да ни държи в напрежение, треньорът ни предупреди, че след няколко седмици ще има изпит и само които издържат, ще продължат да тренират. С този ход той ни амбицира още повече да търсим изява. Издържахме теста и бяхме сред щастливците. След години осъзнах, че Здравко играе много правилен тенис, без да има успехите на по-големия си брат. Но мисля, той бе човекът, който можеше да те научи на играта“, категоричен е Матей Пампулов.

„Когато започнахме да играем, Здравко беше още ученик. Работеше с голямо сърце. Направи ни непримирими бойци. Да, това качество трябва да го носиш в себе си, но е друго, когато има кой да го развие. Нещо, което той успя да направи. Нямаме примиренска психика, което е типично за духа на Пловдив, на пловдивчани. Възпитани сме в този прословут дух на победители“, заключава Божидар Пампулов.

„Здравко Рангелов имаше интересен метод на работа. Тренирахме заедно малки и по-големи. Ходехме на зимни лагери в Родопите. Рейсовете не стигаха до хижите и пренасяхме нещата на ръце – пособия, щанги, всичко. Условията – спартански, но беше страхотна романтика. Една печка за 20 човека, всички – в една стая. Станахме приятели, макар да бяхме конкуренти на игрището. Една зима на старото игрище падна голям сняг. Тренирахме, въпреки че топките ставаха като гюлета от мокрия сняг. От време на време бат`Здраво ни викаше вътре в близката барака да пием чай. Къпехме се в друга съблекалня, до футболното игрище. Беше ужасно студено, но никой не се разболя. Закалихме се и станахме хора. Веднъж тренерът ме наказа зверски пред всички. Нищо, че вече бях шампион на България! „Настъпи“ ме още веднъж, по моя преценка, несправедливо. Престанах да тренирам. Но се върнах. На по-трезва глава разсъдих, че с постъпката си вероятно е искал да покаже, че всеки е длъжен да спазва дисциплината независимо какъв ранг има. И е бил прав!“, връща се назад в годините Юлиян Стаматов.

Илия КИСИМОВ

Димитър Бахчеванов - научен работник и треньор, чийто труд безцеремонно ограбваха