Така е, световното първенство по футбол събира по-голяма аудитория и от олимпийските игри. Магия, феномен, отдушник, индустрия - ЦАР ФУТБОЛ, това е той. Един високосен месец през всеки 4 години е събитие, емоция, коментар № 1 на света.
Чудо е, че епицентър на толкова внушителна проява може да бъде географска запетайка като Катар. Някога това е малко рибарско селище на едноименния полуостров, вдаден в Персийския залив. Пустинна равнина с най-висока точка 103 метра над морското равнище. Няма постоянно течащи реки. Оазисно земеделие. Камилата е транспортният мерцедес. Обаче през 1939 г. е открит петрол. По това време страната все още е британски протекторат. През 1952 г. е отменено робството, а през 1971 г. идва и независимостта. Следва потоп от чуждестранни инвестиции, парцелите земя на полуострова достигат баснословни цени.
Днес Катар е третата най-богата държава в света, след Люксембург и Сингапур. Нейният емир е собственик на френския ПСЖ, а това е първо участие на държавата в световните финали с правото на страната домакин. За първи път футболният форум се провежда на толкова малка площ – само 11 430 квадратни километра. За първи път – в арабския свят. За първи път през късната есен, защото лете там футболът би бил инквизиция. За първи път в навечерието на първенството дойде и признанието, че предоставеното на Катар домакинство е грешка – направи го бившият шеф на ФИФА Сеп Блатер. Валят упреци, свързани с правата на човека. И никога досега на гостите-привърженици не се е налагало да се съобразяват с толкова ограничения. Внимателно с алкохола, тютюнопушенето, лекарствата, изисква се приличие на облеклото и никакви публични прояви на интимност – дори ръкуване с жена. По новите стадиони – архитектурни бижута с климатици, за сгряване на зрителите е разрешена „мексиканска вълна“, стига ставащото на терена да я активира.
Предстои да видим. А към вече видяното GlasNews направи подборка с по няколко телеграмни реда.
1. Началото е през 1930 г. в Уругвай. Светът е сграбчен от Голямата криза (1929-1933 г.). Само 4 европейски отбора пресичат Атлантика с кораби, участват 12 страни. Нито едно реми в двубоите. Реферите са с черни панталони до под коляното. Латино финал Уругвай – Аржентина 4:2.
2. Италия, 1934 г. Същият проблем с разстоянията в мащаб океан. Участват 12 европейски отбора, три американски и самотният Египет, представящ останалата част на света. Уругвай отказва да пътува към Стария континент, тъй като 4 години по-рано Италия не стъпва в Латинска Америка. Финал Италия – Чехословакия 2:1. Ще стане ли традиция страната домакин да печели титлата? Не!
3. Франция, 1938 г. Мирише на война. Участват 14 отбора, 11 от Европа и 2 американски, Индонезия играе за останалата част на света. Ден преди финала Италия – Унгария Мусолини праща телеграма на своите с три думи: „Победа или смърт!“ Слава Богу, италианците печелят с 4:2, а на празничната церемония пред диктатора се явяват във военни униформи.
4. Бразилия, 1950 г. Поради Втората световна война са пропуснати 1942 и 1948 г. Срещат се 7 американски и 6 европейски отбора. Англичаните най-после смиряват високомерието си и решават да играят като равен с равни. ФИФА забранява участието на Западна Германия (ФРГ). Финал Бразилия – Уругвай. Всичко е готово за неизбежната победа на кариоките – първите страници на вестниците са набрани с гръмки заглавия, надписани са наградите за световните шампиони, нагиздена е колата за грандиозното шествие. Но – 1:2 за уросите (от името на малка птичка). Стадион „Маракана“ се превръща в покрусена и ридаеща пустиня. Жул Риме, шеф на ФИФА, с купата на негово име, блуждае по терена, случайно среща капитана на победителите и дискретно му я връчва. Мълчаливо ръкуване, предварително написаната реч остава в джоба. Е, не се казва „хоп“, преди да скочиш.
5. Швейцария, 1954 г., 11 европейски и три американски отбора, плюс Турция и Южна Корея. Реабилитираната Западна Германия печели тази война, побеждавайки на финала Унгария с 3:2. Шокираща сензация. Цели 4 години унгарците на са губили мач, преди световното потрошават Англия със 7:1, в предварителната група бият и ФРГ с 8:3, но в последния мач са кондиционно изчерпани.
6. Швеция, 1958 г. Не, това не е самба, а магията на романтичния футбол. Но първо е бунт. Срещу своя треньор скачат бразилците и прекрояват отбора така, както те го виждат. Петима от резервите стават титуляри, между тях и Пеле, който тръгва към коронясването си за крал на футбола. Победа на полуфинал срещу Франция с 5:2 и същия резултат на финала с Швеция. Първа титла за Бразилия, за първи път победител е страна извън своя континент.
7. Чили, 1962 г. Най-грубиянското световно първенство, фрактурите и гипса не се броят. Тон дават домакините, печелят срещу Италия мач, който повече прилича на уличен бой, преобладават ритници. Така преодоляват Швейцария и СССР, обаче срещу кариоките номерът не минава. Загуба с 4:2. Бразилия побеждава на финала Чехословакия с 3:1 и, както на предишното световно първенство, става шампион без загубен мач.
8. Англия, 1966 г. За първи път с черно-бяла телевизионна картина по цял свят. Сега пък реферите са под нивото на формата, жалват се латиноамериканците. Скандален инцидент: изчезва купата Жул Риме, но е небрежно захвърлена в някаква градинка и кучето Пикълс я надушва. Получават я англичаните, след като на финала побеждават ФРГ с 4:2. Кралицата удостоява треньора на победителите Алф Рамзи с благородническа титла, но национален герой все пак е кучето.
9. Мексико, 1970 г. За първи път реферите имат на джоб жълти и червени картони. Най-после са разрешени по две смени във всеки мач, дотогава се допуска само вратар да бъде заместен, само в случай на контузия. Бразилски рецитал. На финала кариоките побеждават Италия с 4:1. Последният гол е истински феномен. Кълбото преминава през всичките единадесет играчи на отбора, накрая асистенция на Пеле завършва с гол на Карлос Алберто.
10. ФРГ, 1974 г. Виж ти, нещо неслучвало се. Холандските футболисти пристигат, заедно със съпруги, годеници, приятелки и нито един самотник и така до края на първенството, на което те са изявени фаворити. Играят блестящо до финала, който все пак губят от ФРГ с 2:1. Едва ли само затова, че немците карат на ергенски режим. Завършва серията от четири последователни участия на българския национален отбор на световния форум (след Чили, Англия и Мексико). Тогава до финалите достигаха само 16 отбора.
11. Аржентина, 1978 г. По това време в страната властва военна хунта (1976 – 1981 г.), начело с генерал Хорхе Видела. Безчинствата през този период международното право квалифицира като престъпления срещу човечеството. След неубедително представяне, за да продължи напред, на отбора на домакините се налага да победи Перу с нефутболен резултат. Стига до заветното 6:0 в мач, който не може да не буди съмнения. При завръщането си в родината перуанските футболисти са посрещнати с нов порой, този път от камъни, доста повече от шест. Фаворит отново е отборът на Холандия, но и този път губи финала с 3:1 от Аржентина. На церемонията при закриването на първенството европейците отказват да поздравят диктатора.
12. Испания,1982 г. Първо участие на 24 отбора. От мач на мач италианците набират скорост с пухтене като парен локомотив, но на финала мачкат с 3:1 Германия (която все още е ФРГ). Очарование на първенството придават кариоките, които играят романтичен латино футбол. Защото отборът на Бразилия прилича на „влюбен, който пресича улицата без да се оглежда“. Само поради географски причини ще припомним любопитен детайл: Членът на династията Сабахи и основател на Кувейтския олимпийски комитет Фахад Ал-Ахмад Ал-Джабер Ал-Сабах нахлува на терена като протест за „нередовен“ гол на французите срещу отбора на Кувейт – дебютант на световните финали. Ред е на дебютанта Катар.
13. Мексико, 1986 г. Гол с „Божията ръка“ на Марадона в ¼ финал Аржентина – Англия (2:1). На тъча нашият Богдан Дочев на мига се затича към центъра, признавайки „Божието Богу“. Това е и последното присъствие на български рефер на световните финали, но българските национали за пети път са там и това не е последно. Купа за отбора на Аржентина след победа с 3:2 в последния мач срещу немците.
14. Италия, 1990 г. Повторение на финала от предишното първенство. Аржентина едва додрапа до заключителния мач и даде реванш на германците, като загуби с 1:0. Гол от възможно най-измислената дузпа. Едва ли е случайно, че първенството в Мексико'86 остана в дотогавашната история на световните финали с най-ниска резултатност.
15. САЩ, 1994 г. Лудото американско лято, което даде на България най-богатата футболна реколта. Бронзов медал, незабравими вечери, когато по улиците се прегръщаха непознати хора. Освен голмайстор на първенството, Стоичков стана и най-известният българин по света. На финала Бразилия прекърши Италия с дузпи.
16. Франция, 1998 г. Последно участие на България на световното първенство. Първа титла за домакина Франция – победа с 3:0 на финала срещу Бразилия и рецитал на Зидан. Голямата изненада – бронзовият медал на дебютанта Хърватия, с която Давор Шукер стана голмайстор на първенството.
17. Япония, Южна Корея, 2002 г. За първи път в Азия в 20 града на двете страни. Пета титла за Бразилия след спечелен финал с 2:0 срещу Германия. Голямата изненада – актуалният шампион Франция не само не защитава реномето си, но губи от дебютанта Сенегал и отпада още в квалификациите. По никое време си тръгват потенциални фаворити като Аржентина и Италия. За първи път за играч на първенството е излъчен вратар – страховитият немец Оливер Кан.
18. Германия, 2006 г. Първият резултат е 11:1, но не на голове, а на стадиони. Многото са в западната част на обединена Германия и само един в източната. Отборът на домакините остава с бронзов медал, губи ½ финал срещу Италия. Италианците печелят с дузпи и финала срещу Франция, след като заради червен картон Зидан не доиграва последния мач в кариерата си. Не издържа скандалните изречения на изпечения провокатор Матераци.
19. Южна Африка, 2010 г. За първи път първенството е на територията на Африка. От първия до последния мач под оглушителния съпровод на оркестър без диригент – вувузелите. Страната домакин не можа да излезе от квалификационната група. Европейски финал на черния континент, Испания побеждава с 1:0 Холандия в един откровено груб мач.
20. Бразилия, 2014 г. За втори път Бразилия е домакин на първенството, за втори път не успява да грабне титлата. На ½ финал кариоките са разнебитени от немците със 7:1. Германия печели с 1:0 финала срещу Аржентина, но герой на мача е съдията Никола Рицоли. Според писаните правила би трябвало да покаже поне 3 червени картона, но той предпочете да спази духа на играта и остави нещата да се решат в битка на терена.
21. Русия, 2018 г. За първи път домакин е страна от Източна Европа. Руснаците не успяха да зарадват привържениците си. Не бяха убедителни в квалификациите, спечелиха 1/8 финал с дузпи срещу Испания, но също с дузпи загубиха четвъртфинала срещу Хърватия. След бронзовия медал преди 20 години, този път „шахматистите“ осребриха участието си, взеха полуфинала с 2:1 срещу Англия и отстъпиха последния мач с 4:2 на Франция.
22. Катар, 2022 г. Прилича му на 22-то световно първенство да улучи 22-та година на века. Тук има да се пише нова история.
„Каквото иде нека да се случи.“ Така каза навремето пловдивският поет Александър Бандеров.
Плаща ли Катар на актьори да играят "фенове" на Англия, Испания и Бразилия?
Правилата за феновете в Катар: Без здрависване с жени и целувки
