Треньорите, които дадоха шампионски криле на пловдивския спорт

Никола Николов допринесе световната гимнастика да премине от въртеж в летеж

GlasNews.bg 17:00 24.01.21 1 11835

„Стоте треньори на Пловдив“ е поклон пред педагозите, които създадоха галактика от спортни звезди. Те преподаваха универсалния шампионски език, чрез който стотици милиони узнаха, че има на света Пловдив и България.

Книгата излезе от печат в началото на декември, но лятното пожелание на кмета на града премиерата да се състои в навечерието на Коледа в условията на ковид пандемия нямаше как да се случи.

Поредицата, която започнахме в Glas.bg, е своеобразна електронна премиера. Тук националният и световният GLAS звучат в дует. В продължение на няколко седмици ще ви представяме тези, които като че ли винаги са оставали някак встрани от светлината на прожекторите. Но без които нито Стефка Костадинова, нито Николай Бухалов, нито Асен Златев, нито златният баскетболен отбор на "Марица" щяха да се превърнат в легенди на световния спорт. Треньорите!

Днес ви представяме треньора, който допринесе световната гимнастика да премине от въртеж в летеж - Никола НИКОЛОВ.

***

Най-успешният треньор на българската гимнастика. Роден е в Пловдив на 09.06.1942 г. Възпитаник на ТФС „Васил Левски“ (Пловдив). Спортна гимнастика тренира от 1956 до 1972 г. Състезава се за „Ботев“, ЦСКА и „Академик“ (Пловдив). Национален състезател от 1966 до 1972 г. През 1970 г. участва на СП в Любляна (13-о място, отборно). В тандем със Стоян Делчев оставя диря в световната гимнастика, внася „новинки“ с невиждани дотогава елементи. Подготвя още редица състезатели, които играят за националния отбор. Привличан е и като треньор на националния отбор (мъже).

Член на треньорския съвет на БФГ. Главен методист в отдел „Олимпийска подготовка“ на „Тракия“ (1983 – 1988 г.), а след това до 1992 г. е заместник-председател на дружеството. Председател на СВСМ. Семеен, има две дъщери. През 1992 г. е майор от БНА, когато се оттегля от социална активност.

Отварям стария журналистически бележник на дата 15.06.1979 г., зала „Чайка“: Салто „Делчев-2“: въртеж в облекчен тилен вис, превъртане в чупка до вис. Диктува ми Никола Николов. Още съм под впечатленията от наскоро преминалото европейско първенство в Есен, където неговият възпитаник стана първият българин с шампионска титла в многобоя.

– Само че днес се работи върху нещо друго – додава Стоян.

– Какво?

– Двойно салто с обтегнато тяло. Сякаш имаш топка в главата, а очите изхвърчат от орбитите. Най-малко шест единици G.

Не скривам изненадата си, че толкова скоро след голямото първенство се работи при висок волтаж, все пак полага се почивка...

– Каква почивка, новите работи кой ще ги учи? Олимпиада иде – учудва се на свой ред треньорът.

До олимпийските игри има повече от година време, а Стоян внася конкретика в причините за „бързането“:

– Юрий Титов (президент на Международната федерация по гимнастика) забеляза Еберле, Ткачов и Ковач, а Команечи и мен – не. Нищо, ще го накараме да прогледне.

Записвам старателно заканата, а той се усмихва снизходително:

– Стига с тия бележници.

Добре, Стояне, отварям нови редове, в които биографията на състезателя е част от биографията на треньора, а не обратно, както обикновено и както винаги.

Защото, ако попитаме Google кой е Стоян Делчев, веднага се появява подробна уикипедия-справка, плюс множество статии. Попитаме ли за Никола Николов с пояснение, че е треньор по спортна гимнастика, излиза пак... Стоян Делчев.

А Кольо Николов, далеч преди да стане големият спортен педагог, калява характер и взема решения, привидно радикални и нелогични, затова пък верни. Но първото „Не!“, произнесено още в ранна юношеска възраст, е принудително. На спортната площадка до Икономическия техникум денонощно се играе футбол. Като естествен подбор отпада един малчуган – коленете не издържат. „Не!“ на футбола. Тогава мишците – ето я гимнастическата зала „Тракийски юнак“. А реалната гимназия се оказва ненужно препятствие. Не е интересно и няма време за гимнастика. Стоп. Известно време, заедно с родителите си, работи в цех за производство на куфари и чанти. Сега е трудно да се повярва, че много често кара първа и втора смяна, след което тренира. Ех, младост... Записва ВИФ и през втората година го пращат при гимназията. „Не!“, след като не стъпва на пътека, която да го води от аудиторията към спортната зала. „Да!“ на занаята, който „краде“ при срещите с качествени специалисти и от книгите. Така става уважаваният по света педагог само със средната диплома от ТФС. И както сега признава: „Харесвах японската гимнастика, работех по руска методика“.

Още когато попада в гимнастическата зала, не му трябва много време, за да забележи, че не е сред най-талантливите. „Нали гледам какво правят другите.“ Има какво да види. В спортната рота тренира, редом с великия Велик Капсъзов. На световното първенство в Любляна забелязва и това, че халките, и не само те, нещо не пасват на българите, а на японците нищо не им пречи. Като състезател от гимнастиката взема два приза „Сила и красота“, на републикански прояви не излиза извън 4-та в многобоя. Силни уреди – халки, прескок, висилка, по-слабо на земя и кон с гривни. Така се изнизват годините до бенефиса в края на кариерата.

Треньор. Видял, узрял, премислил и запазил юношеското любопитство за новото в гимнастиката. Така, както в залата, където сега е първо студио на Радио Пловдив, три пъти поред гледа филма за световното първенство в Прага, а от там на една ръка разстояние влиза в „Тракийски юнак“.

Където се среща със Стоян Делчев – единият още несъблякъл, другият току що облякъл трикото. Годината е 1972. В твърде шумната и многолюдна зала начинаещият треньор забелязва начинаещия гимнастик – слаботелесничък, но с елегантна свобода в движенията и едва загатната самобитност. Две години Стоян е в групата на Никола Ангов, после при Евгений Земсков (СССР), чийто гастрол в Пловдив скоро приключва. Така се формира тандемът Николов -Делчев, най-успешният в историята на българската гимнастика. Двоен шанс. Като състезател Николов стига до националния отбор с ограничен, но собствен репертоар, а на състезания винаги се появява с нещо ново в съчетанията. Шансът на Стоян е, че попада при треньор, който вече не само знае, но и може.

И още в подстъпите на голямата гимнастика върху треньора бе оказан огромен обществен натиск. Един забележителен човек – голямата спортна журналистка Маргарита Рангелова събра очакване и нетърпение в едно заглавие: „Да знаеш, че държиш в ръцете си съкровище.“ Годината е 1975. Следва шлифовката и стъпалата нагоре.

ПЪРВОТО – 1976 г.

Олимпийските игри в Монреал. Единственото състезание на олимпийски принцип – важно е участието. Класирането няма никакво значение. Просто трябва да се свиква с миризмата на барут, да се трупа опит.

ВТОРОТО – 1977 г.

Поява с гръм и трясък на европейското първенство във Вилнюс – златен медал на висилка, 5-то място в многобоя. Изумление предизвиква съчетанието на висилка с новинка – салто „Делчев – 1“, което веднага влиза в терминологията и репертоара на класната гимнастика. Елементът е продукт на климата с колективен откривателски дух в зала „Чайка“. Хрумването е на треньора Миленко Миленков, но не само в неговата група няма кой да го изпълни и вплете в съчетание.

ТРЕТОТО – 1978 г.

То се нуждае от пояснение. В така бързо развиващата се световна гимнастика средствата за оценка са твърде консервативни и е твърде възможно, едва ли не в реда на нещата, изключителният талант да не бъде „забелязан“ сред състезателите от втория и третия ешелон.

След Вилнюс специалистите предрекоха бляскаво бъдеще на Делчев, но година по-късно на световното първенство в Страсбург отново дадоха предпочитанията си на вече утвърдени имена. Трето място на висилка и кон с гривни за българския тандем, но пък бе потвърдено неписано правило: не реагира ли публиката, съдиите показват „тънко“. За изпълнението на висилка Стоян получи оценка 9,90, което предизвика 15-минутен протест с тропот и ропот в залата. Обективните зрители показаха на недовиждащите съдии, че такава висилка – не въртеж, а летеж, може да бъде оценявана единствено с десетка.

ЧЕТВЪРТОТО – 1979 г.

Това е зашеметяваща вълна от нови, сякаш неподлежащи на обогатяване и усъвършенстване елементи и връзки, изпълнени с невиждана непринуденост и елегантност. Шампион в многобоя на европейското първенство в Есен, злато на земя, сребро на висилка, бронз на прескок. При това българинът е единственият гимнастик, който участва в шампионата и на шестте уреда. Това е спектакъл от свръхсложни композиции, във всеки детайл от които личи творческата ръка на „режисьора постановчик“. В съдийските протоколи срещу имената на втория и третия в класирането стои с 0,30 и 1,20 точки по-малко от това 57,75 на българина. На езика на остроконкурентната гимнастика това означава победа с явно превъзходство.

ПЕТОТО – 1980 г.

Идват игрите в Москва, а във витрината на българската гимнастика все още липсва олимпийско злато. Сега е моментът. Стоян играе гимнастика, която изисква голяма издържливост, усъвършенствани антигравитационни рефлекси, синхронизирана работа на зрителен, вестибуларен, мускулноставни анализатори… Злато на висилка, бронз в многобоя, 5-то място на халки, успоредка и прескок. Внушително представяне.

ШЕСТОТО – 1981 г.

Не всички стъпала водят нагоре. На световното първенство в Москва Делчев просто не е подготвен за такъв форум. Килограмите – в повечко, в съчетанията – нищо новичко, случва се и приземяване на „четири крака“. Не прилича нито на състезателя, нито на треньора това 17-то място. Светилата на световната гимнастика бяха свикнали да ги поздравяват за „новинките“, с които изненадваха на всяко състезание.

Следва педагогически парадокс: треньорът получава две административни наказания затова, че в опитите си за обновяване на съчетанията товари състезателя с тежък тренировъчен обем. Старши треньорът на националния отбор Св. Батов преценява, че трябва да прибере в София Стоян, за да го предпази от взисканието на личния му треньор. За да разбере безсмислието на подхода и само след месец да го върне в Пловдив по пътя, който вече слиза надолу. Креснаха стари и нови контузии. Тандемът спира дотук.

И още само едно изречение от стария бележник: „Делчев играе най-сложната успоредка в Европа, но този уред не се отблагодари.“ Може би с още един олимпийски цикъл?

А пенсията идва изневиделица като сблъсък с бърз влак. Вече си никой и нищо. И като начинаещ, и като авторитетен треньор , никой – състезател, ръководител, деятел, любител, не е чул Никола Николов да повиши тон. Беше време, когато думите му така се чуваха и запомняха по-добре.

Преходът към живот без спорта се оказва своего рода тежко състезание. Той, слава Богу, има къде за отстъпи. У дома е съпругата му Антоанета, с която вече повече от половин век са заедно. Има две дъщери, затова пък е мъжки дядо с три внучета. За известно време се връща към младежкия занаят и уплътнява времето с изработване на нашийници и поводи за най-добрия приятел на човека – кучето. В гардероба няма и помен от майорските пагони, но не в това е проблемът. Когато по повод 60-годишнината на Стоян Делчев му връчват държавното отличие „Венец на победителя“, заедно с него на снимката са спортният министър Красен Кралев, шефът на федерацията по спортна гимнастика Красимир Дунев и Йордан Йовчев. Треньорът го няма, просто организаторите на събитието са забравили да го поканят. Нищо лично, по нашите земи това си е треньорска орисия…

Той вече не кара автомобил и лесно може да бъде срещнат на улицата. Ако това ви се случи, поздравете го почтително като ветеран-герой от победоносна война.

Нейко ДАМЯНОВ

Симеон Пишманов първи класира български национален отбор на световни финали