Обърнала ли е Община Пловдив гръб на спорта, или е тъкмо обратното? Тази дискусия се разрази по-повод намерението на градската управа да въведе ред и законност в предоставянето на спортната си инфраструктура, а един от тези обекти е стадион „Христо Ботев“, който се ползва без ясни правила и в много по-изгодна позиция от всички други клубове.

Какви са фактите? Пловдив не само инвестира в спортна инфраструктура, а го прави с темпо, което трудно може да бъде сравнено с друг сектор от градското развитие. И именно това поставя един важен въпрос: дали проблемът е, че Общината и кметът Костадин Димитров не правят достатъчно за спорта, или че вече прави толкова много, че това започва да изглежда несправедливо спрямо останалите нерешени проблеми на града?

В последните години спортът се превърна в един от най-видимите приоритети на градската управа, пише Trafficnews. Пловдив е на път да стане първият град в България с два големи завършени на 100% общински футболни стадиона – „Христо Ботев“ и „Локомотив“. И двата обекта са тежки, скъпи и дългогодишни проекти, които поглъщат огромен публичен ресурс, но същевременно дават на града инфраструктура, за която поколения фенове настояваха.

Към тях скоро трябва да се добави и стадион „Марица“, за който има спечелен проект през Министерството на младежта и спорта. Така инвестициите във футболната инфраструктура няма да се ограничат само до двата най-популярни клуба, а ще обхванат и друг исторически пловдивски спортен център.

Паралелно с това е пред завършване и спортната база до „Алати“ на бул. „България“, където в момента тренират юношите на „Марица“. Терен за изграждане на база е предоставен и на „Локомотив“ Пловдив в район „Тракия“. Това са решения, които показват ясна посока – не само стадиони за мъжките отбори, а терени и условия за школи, деца и бъдещи състезатели.

В момента вървят и процедури за реконструкция на две спортни бази край Гребната база – залата за бокс, вдигане на тежести и джудо, както и съседната база за лека атлетика, баскетбол и волейбол. В списъка по Приложение 3 към държавния бюджет Община Пловдив е включила и довършването на новите зали по волейбол и баскетбол в район „Западен“. Само преди година бе открит и модерният плувен комплекс „Арена Младост“, а залата по лека атлетика на СКЛА „Локомотив“ също бе реконструирана.

Картината се допълва от политиката към клубовете. Тенис кортовете в града бяха предоставени на рекорден брой тенис клубове, които да ги развиват дългосрочно при символичен наем, но с ясни правила и критерии.

Баскетболният „Академик“ получи безсрочно право на строеж за 30 години върху терен до Спортното училище, където да изгради своя зала със значителни собствени средства. Волейболната "Марица", която е тотален хегемон в България купи зала "Строител" - отново със собствени средства - това е личната отговорност на ръководителите на тези клубове. 

Всичко това не звучи като град, който е изоставил спорта. Напротив – изглежда като град, който дори поставя спорта преди десетки други належащи проблеми.

Тук защитата на кмета Костадин Димитров не е въпрос на политическа симпатия, а на елементарна справедливост към фактите. Да се твърди, че Община Пловдив не прави нищо за спорта, при наличието на толкова много започнати, завършени и подготвени проекти, е най-малкото некоректно. Може да се спори дали средствата са разпределени най-добре. Може да се пита дали част от инвестициите не трябваше да бъдат насочени към други сектори. Може да се настоява за по-ясни правила. Но не може да се отрича мащабът на направеното.

Именно тук е най-важната роля на Общината – не да бъде касичка за всеки клуб, който вдигне най-много шум, а да изгражда инфраструктура и да я предоставя при ясни правила. С еднакви критерии, прозрачни процедури и договорни отношения. Защото иначе винаги ще остава усещането, че едни са по-равни от други – заради връзки, контакти, политическо влияние или способността да създават обществен натиск.

Градската управа трябва да подпомага детските школи, масовия спорт и спортната инфраструктура. Не професионалния футбол като бизнес модел, при който се привличат чуждестранни футболисти с високи заплати, след което клубовете очакват сериозни трансферни суми. Това вече не е подпомагане на спорта в чистия му вид, а индиректна подкрепа за многомилионен бизнес.

В същото време Пловдив се готви за Европейска столица на спорта. През града минаха големи събития като Giro d’Italia и Купа „Дейвис“. След осем години пауза Пловдив отново прие Световно първенство по гребане, а подобни домакинства продължават да връщат града на международната спортна карта.

Да, проблемите не са малко. Стадион „Пловдив“ ще продължи да стои като болезнен символ на пропуснати решения и отложени отговорности. Но истината е, че преди години футболната общественост в Пловдив направи своя избор – ресурсът да отиде към стадионите на „Ботев“ и „Локомотив“, а не към един общ градски стадион. Днес да се иска още 100 млн. евро от държавата за реконструкцията му би звучало несериозно на фона на вече вложените средства.

Още повече че в София двата гранда – „Левски“ и ЦСКА – вървят към изграждане на своите стадиони основно със собствени средства. Това също е важен ориентир. Общината може да създава условия, да помага с терени, процедури и инфраструктура, но не може безкрайно да замества частната инициатива и отговорността на професионалните клубове. 

Затова критиците на Костадин Димитров вероятно са прави само в едно – той наистина не прави „малко“ за спорта. Прави прекалено много, поне ако го сравним с останалите огромни нужди на Пловдив.

Но ако Пловдив иска да бъде спортен град, а не просто град с няколко скъпи стадиона, следващата стъпка трябва да бъде още по-важна от строителството – справедливостта. Всеки клуб, всяка школа и всяко дете трябва да знаят, че достъпът до спортна база не зависи от това кой е по-гласовит, по-близък до властта или по-удобен политически. Зависи от правила, резултати и обществен интерес. Само тогава милионите, вложени в спорт, няма да изглеждат като подарък за избрани, а като инвестиция в бъдещето на целия град.