Към момента общо 71 футболисти, родени в границите на нашата родина, които също имат българско гражданство, са избрали да играят футбол в друга държава. Нещо повече, 24 играчи от целия брой (33,8%) са привлекли вниманието на чуждестранни отбори, които в момента играят в първата дивизия на съответната им футболна система. Поставяйки тези цифри в перспектива, според проучване относно износа на футболисти, направено от Футболната обсерватория на CIES през 2019 г., държави като Мали, Северна Македония и Грузия ни превъзхождат по брой играчи, изпратени да играят в чужбина. Има много причини за миграцията на нашите сънародници - глад за по-конкурентни и престижни лиги, по-добри доходи, по-добър общ жизнен стандарт и др. От bwin българия представят едни от най-добрите български футболисти в чужбина.

Петко Христов (АКФ Фиорентина)

Петко и брат му близнак, Андреа, започнаха кариерата си в младежката академия на Левски София. Първоначално бяха поставени в по-старите групи, но по-късно бяха преместени в по-младите. Андреа получаваше все по-малко време за игра поради факта, че един от младежките треньори му каза, че вече не е желан в клуба. Това означаваше, че Петко също щеше да премине в друг отбор. Тогава Славия София дойде с равни предложения и за двамата братя през 2013 г. Петко Христов прекара 3 години в младежките състави на „Белите“, преди да си осигури място за първи отбор през 2016 г. В същото време тийнейджърът беше повикан в българския национален отбор до 19 г., което му даде възможност да впечатли скаутите от европейските клубове . Това неминуемо се случи по време на европейското първенство до 19 години през 2017 г. - Христов грабна вниманието на собственика на ACF Fiorentina, Firenze Viola, което доведе до петгодишен договор с „The Violets“. Славия, от друга страна, получи около 1,7 милиона евро от сделката. От пристигането си в Италия младият централен защитник е даван под наем два пъти в търсене на игрово изживяване.

Ивайло Чочев (Делфино Пескара 1936)

Друг българин, който избра комфорта на Италия, беше Ивайло Чочев. Роден в сравнително малко село близо до Плевен, пътят на Ивайло към успеха не е лесен. Колкото и изненадващо да звучи, Чочев трудно решава с какъв спорт да се занимава - в селото си започва да играе баскетбол, преди да премине към футбол няколко години по-късно. Отгледано в Спартак Плевен, детето рита топката там на 6-годишна възраст и намира нов клуб на 15 години. Новият му клуб, Чавдар Етрополе, решава да го включи в своя отбор до 17 години само за около 2 години. През януари 2010 г. младежът започна тренировки с първия отбор и шест месеца по-късно направи своя професионален дебют във второто ниво на българския футбол. За по-малко от два сезона Чочев се превърна в солиден полузащитник, който направи 61 участия със 17 попадения. На 16 януари 2013 г. ЦСКА София убеди Ивайло да се присъедини към техния отбор, като му предложи място за първи отбор, ако успее да впечатли. 50 мача с фланелка на ЦСКА бяха повече от достатъчни, за да се превърне в любимец на феновете, незаменима част от състава и още по-интересна, интригуваща цел за известни европейски отбори като AS Monaco, VfL Wolfsburg и отбора, в който той се озова играе за- SSD Палермо. Чочев се утвърди в Италия като важна част от страната на Палермо - повече от 100 мача за 5 сезона за „Розово-черните“. Италианският отбор обаче имаше тежки финансови затруднения през 2019 г., което принуди собствениците да фалират клуба, което доведе до напускането на Чочев и много други играчи от първия отбор. Нещо повече, халфът получи фрактура на коляното през март 2019 г., което все още го държи далеч от действията на първия отбор. В момента българинът тепърва ще изиграе първия си мач за Делфино Пескара през предстоящия сезон с един сънародник в същия отбор - Валери Божинов.

Кирил Десподов (Каляри Калчо; под наем в SK Sturm Graz)

Може би един от най-добрите български футболисти, които в момента играят в чужбина. Кирил е роден в Кресна (град близо до Благоевград) и започва да играе в Пирин 2001, екип, създаден за развитието на млади играчи. През 2008 г. той участва в годишните изпитания на Litex и е приет в младежката им академия. Крилото постепенно се изкачи по младежката стълбица, докато междувременно дебютира за първия отбор, когато е само на 15 години, под ръководството на българската легенда Христо Стоичков. Той беше този, който предвиди светлото бъдеще на Кирил. Тийнейджърът игра 37 пъти за Литекс в основния отбор, преди отборът да изпадне от Футболната асоциация заради скандалния мач Левски - Литекс през 2015 г. Качествени изпълнения седмица след седмица го правят един от най-добрите играчи. Всъщност той спечели престижната награда „Български футболист на годината“ през 2018 г. Няколко седмици по-късно Каляри Калчо обяви пристигането на крилото на петгодишен договор с опция за допълнително удължаване на годината. ЦСКА успя да продаде Десподов за първоначална такса от 3,5 милиона евро плюс допълнителни клаузи. След това SK Sturm Graz се оказа в най-добрата позиция да го вземе за 1 година, като се има предвид фактът, че той имаше добри отношения с Нестор Ел Маестро, бившият мениджър на Sturm Graz към момента. Те създадоха силна връзка по време на престоя си в ЦСКА, което помогна на Десподов да се адаптира бързо към отбора. В момента крилото все още играе за австрийския клуб и много от феновете им биха могли да ви кажат, че той носи отбора на раменете си - 9 гола и 7 подавания за голове в 19 участия в лигата е точно това, на което Каляри се надяваше при отдаването на българина.

Георги Костадинов (Арсенал Тула)

Играч, който може да е добре забравен тук, но е успял да се прочуе в Русия. Георги направи първите си стъпки във футбола, играейки за Нефтохимик Бургас, като направи своя професионален дебют през 2008 г. Година по-късно той се присъедини към историческия отбор на Черноморец Поморие, който успя да стигне до финала на вътрешната купа. Всъщност Костадинов беше този, който вкара решителната дузпа, която вкара „Акулите“ в заключителния мач. Това внимание го превърна в един от най-търсените тийнейджъри през онези дни. Предложението на Лудогорец може би беше най-доброто от всички, тъй като той избра да играе за тях през следващия сезон. Малко повече от 12 месеца бяха достатъчни на Костадинов да забрави за амбициите си да играе редовно в толкова голям клуб в толкова ранна възраст. В следващия си клуб, Beroe Стара Загора, той играе за 2 кампании като важен играч в тактиката им. През 2015 г. дефанзивният халф се присъедини към Левски София със свободен трансфер и тогава се подобри значително като футболист. Тогава той беше неподражаема част от отбора, появявайки се 49 пъти в фланелката на Левски, допринасяйки за защитната страна на играта. Костадинов обаче за пореден път напусна клуба си на свободен трансфер, като се присъедини към Макаби Хайфа. В израелската лига той все пак успя да бъде достоен футболист, но намери правилното място в следващия си и настоящ клуб в кариерата си - Арсенал Тула. В момента българинът се радва на желаното редовно място в стартовия състав.

Божидар Краев (ФК Мидтиланд)

Краев избра малко непопулярна дестинация за преместване в чужбина, съдейки от другите примери - Дания. Божидар започва кариерата си в местния клуб на Ботев Враца и играе в младежката им академия приблизително 5 години. Подобно на Десподов, Христо Стоичков е един от първите, който признава таланта на Краев и решава да му предложи място в испанската си академия, Вилафранка. Краев се справи изключително добре там и беше много близо до присъединяването си към известната академия на Барселона, La Masia, но вместо това продължи развитието си в родината си. Известната английска медия The Guardian не само му посвети няколко статии за процеса му в Манчестър Сити, но също така включи българина в престижната категория „Следващо поколение: 40 от най-добрите млади таланти в световния футбол“ през 2014 година. Това внимание направи трансфера далеч от България неизбежен - FC Midtjylland плати 500 000 евро, за да привлече футболиста.