Валентин Братоев е един от изявените ни волейболисти в последните години. Познат е с трудния си характер и бурния си нрав на терена, където често си сътрудничи със своя брат близнак – Георги. Двамата могат да са изпитание за всеки треньор!

Валентин е от онези спортисти, които или са харесвани, или осъждани за поведението си -  средно положение рядко има. На волейболния терен, той е олицетворение на жаргонния израз "перде". В живота, волейболистът има и друго лице. Далеч по-различно. Особено, когато не е подготвен за съперника.

"Някои доктори казват, че COVID-19 се отразява на нервната система. Аз не успях да се справя психически. Ставах все по-зле и по-зле. Тогава ми мина през главата – ти ставаш по-зле сега, слагат ти антибиотици, не се подобряваш – ще се подобриш ли?"

Волейболистът е един от многото преминали през коронавируса. От самото начало гледа сериозно на ситуацията по света. Въпреки това вярва, че дори да се срещне със заразата, ще я победи бързо, защото е млад и е спортист.

И така до ноември, когато след положителен тест и седем дни без симптоми, се оказва, че има бронхопневмония и е приет в бургаска болница.

"За първи път се сблъсквам с болест. Никога не съм влизал в болница, освен за спортни операции, но там знаеш всичко. Трябват ти шест месеца възстановяване, докато с COVID-19 – не знаеш. В началото имах съвсем лек задух и на моменти температура 37,5, което не беше крайно притеснително. Нивото на кислорода в кръвта беше задоволително - 96. В следващите четири дни обаче нещата ескалираха бързо", спомня си волейболистът.

Ц-реактивният протеин, който е маркер на възпаление в организма, при Валентин достига 120 при референтна стойност до 6. Волейболистът има и друго завишено вещество в организма – феритин. Белтъкът, който отразява запасите на организма от желязо, при него е 4200 при нормална стойност от 400, което дава отговор за тежестта на протичане на вируса.

"Нямам спомен да съм плакал, може би на някой много тъжен момент, иначе в живота много рядко ми се случва. В момента, в който ми казаха, че ме изписват, се разплаках и се почувствах добре. Сметнах, че с отиването вкъщи нещата ще станат много по-леки със семейство, дечица. Истината е, че не беше точно така. Имах много неприятен задух. За първи път го изпитвам и при мен беше изключително стряскащо. Казаха ми, че това нещо ще продължи един месец обаче аз не знам защо не можех да го разбера. Все смятах, че след 2-3 дни вкъщи – нещата ще се подобрят. Истината е, че нещата се подобряват изключително бавно, трябва търпение... ", споделя Валентин пред bTV.

Валентин прекарва 33 дни под карантина. Най-ценната подкрепа очаквано идва от съпругата и семейството му. Днес вярва, че това, което е преживял, му е помогнало да се преоткрие отново.

Сега гледа волейбола отстрани. На този етап не мисли за завръщането си на терена. Извършва много леки физически натоварвания и набляга повече на спокойната разходка. Възстановяването му ще отнеме поне 2 месеца.

След всичко преживяно, Валентин гледа по друг начин и на медиците. С благодарност и възхищение се отнася към всички онези, които не могат да са си вкъщи като него, а са на първа линия – без страх в очите. Сега иска да стане част от техния отбор, за да помогне на онези, на които им предстои да минат по неговия път.