Лятна жега, 9:00 сутринта. Малко момче с къси гащи и топка под мишница поглежда към терасата на третия етаж, поема дълбоко въздух и разтърсва още спящия блок с оглушителния си детски вик: “Сашо! Сашо!” Сърдита лелка обаче се показва от долната тераса: “Нямате ли звънци за тая работа? Какво си се развикал?? ”В този момент на балкона на третия етаж се показва мила жена. “Сашето ей сега ще слезе, леля. Качи се, ако искаш да те почерпя с бонбони”“А, не... няма нужда, лельо Данче. Тука ще чакам. Кажи на Сашо да си вземе стотинки. Ще ходим за сокчета”
Децата на 90-те - ония късметлии, имали щастието да прекарат най-невероятното детство в историята. Времето, в което игрите бяха много, дигиталната ера навлизаше постепенно, но все още не беше зад всеки ъгъл. Времето на възможностите и въобръжението. Времето на игрите с топка, криеницата, евтините сокчета, уличните припирни и скандалите заради откраднати покемони. Времето, в което пластмасовата чашка можеше за секунди да превърне очуканото колело в мощен мотоциклет. В което фунийките все още бяха най-големия враг на момичешкия чорапогащник.
Златните години, в които децата даваха луди пари за вафли с надеждата да попълнят колекцията си от пластмасови кръгли покемони. Хвърляха “лукчета” по тротоара, а пукането им отекваше чак до четвъртия етаж.
Времето, в което най-мъчителна беше тишината от 14:00 до 16:00 ч. В, което въпросът: “Лельо, може ли Сашето да остане още 10 минути”, беше една всекидневна детска мечта.
Нова вълна в социалните мрежи възроди носталгията по 90-те. Милениали от цял свят споделят любимите си моменти от това да си дете в онези времена.Тамагочитата - едно от бижутата в края на миналия век и началото на новото хилядолетие. Дигиталният домашен любимец създаден, естествено, в Япония и пуснат на световния пазар през 1997 г. До 2017 г. са продадени над 82 милиона уникални продукта. Всяко дете на 90-те си спомня досадните звуци, които тамагочито издава късно нощем, но пък с нетърпение очаква електронната животинка да порасне.
Друга не съвсем забравена мания са хартиените “солнички” - интересно оригами, чрез което момичета и момчета решаваха съдбоносните въпроси на младежта. Хартиената играчка обаче е изобретена много преди 90-те - в далечния 17 век, още когато оригами изкуството се е зараждало.
В края на 90-те пък особено популярни бяха игровите конзоли от серията Nintendo, както и първият PlayStation.
Носталгията по 90-те е като никоя друга. Децата, родени в края на миналия век, винаги ще си спомнят за прекрасните години с умиление по начин, доста далечен за всички останали. Защото да си дете на 90-те е нещо твърде специално, което само един “брат по съдба” може да разбере наистина.
