Има над 600 деца, близо 90 са новородените

Две детски градини, две училища, 3 църкви, 3 манастира, 17 параклиса, над 570 000 кв. м пътна инфраструктура и повече от 97 км тротоари има в най-голямото село у нас - софийското Лозен.

Наскоро със своите 6188 жители то официално беше обявено за най-голямото от националната статистика. 145 града имат по-малко жители, т.е. Лозен

е по-голямо

от поврче от

половината

градове у нас

Създадено е през 1955 г. със сливането на Горни и Долни Лозен. Днес в детската градина има над 200 деца, а в двете училища учат повече от 350. А през 2018 г. там са проплакали 87 бебета.

“Със сигурност броят е по-голям, защото не всички са регистрирани тук. Аз съм кореняк лозенчанин. Ще ви дам пример с моята улица - в съседната къща живеят 2 млади семейства, които не са регистрирани. Малко по-нагоре от над десетина семейства едва 5-6 души са регистрирани на съответните адреси”, разказа кметът на селото Васил Станчев.

Въпреки двете нови сгради на детската градина капацитетът вече е 100% зает. Затова кметът подготвя проект за разширение на едното училище.

И в Лозен обаче както във всеки град най-наболелият проблем е пътната инфраструктура и нуждата от основен ремонт.

“Преди години всички се познавахме. Сега, въпреки че съм кмет, може би не познавам 20% от хората. Вероятно част от тях не са имали проблем, заради който да ме потърсят, други адресно не се водят тук. Купили са имот, направили са лъскава къща, сложили са голям дувар. Малко или много хората се отчуждават, което е тъжно.

Младите тук

са светлината

в тунела,

които са съпричастни към болката на другите. Това е пътят за развитие не само на селото, но и на града”, смята Станчев.

Затова млади хора от Лозен вече подготвят основаването на фондация, след като за Коледа направили благотворително събитие и дарили пакети с продукти на нуждаещи се. А сега през юли ще направят концерт на открито, с който искат да помогнат на деца в неравностойно положение от Казичене, Лозен и Герман.

И макар Лозен да не е типичното българско село, за читалищата се

търсят учители

по гайда,

акордеон и

тамбура -

“село без

тъпан не може”

А Лозен е известно с това, че пази традициите и обичаите. Всяка година лазарки обикалят домовете и пеят за здраве и берекет. На традиционния събор през юни пък се събират 800 души от фолклорни състави от страната.

Иначе към селото има инвеститорски интерес. Очаква се сградата на бившата транспортна болница, която отдавна пустее, да се превърне в рехабилитационен център и поликлиника.

Кметството пък работи над проект за изграждане на енорийски център с 2 зали, параклис, пенсионерски клуб и неделно училище. В Лозен живеят и чужденци - няколко немски семейства.

Фактът, че то бе обявено за най-голямото село у нас, е тема за коментар сред местните. “Вече сме голям град. Преди години къщата ми беше в края на селото, сега е в центъра”, шегува се възрастна жена на опашката за пенсия. “Така си ни е добре. Не искаме да ставаме град”, казва пък продавачка в един от магазините. Родена е в Лозен и от 41 г. живее там, свидетел е как се разраства. Заради националния център на БЧК идвали и много чужденци.

За Йордан Милотинов обаче Лозен вече трябва да бъде обявен за град. “Има много хора, които живеят тук, но не са регистрирани”, казва мъжът, докато чака на спирката. “Като мен”, добавя спътникът му.

“И да си намерите едно момче от Лозен”, заръчва Милотинов. “Защо едно? Две!”, отново допълва приятелят му.

“Защото има рима: В Лозен животът е луксозен”, шегува се мъжът.

Васил Станчев, кмет на с. Лозен:

За 1 г. са издадени

над 80 разрешителни

за строеж на къщи

- Г-н Станчев, колко хора живеят в Лозен?

- Официално са около 6500-7000 жителите, но реално тук живеят над 10 000. Цифрата е динамична. Липсата на адресна регистрация на всички е проблем, когато искаме средства от Столичната община за някакъв проект или за инфраструктура, тъй като се конкурираме с 24 района и над 30 села.

- Нямате собствен бюджет, нали така?

- Да. Това е въпрос, по който вероятно ще има дискусии, защото трудно може да се обясни на хората, когато дойдат и кажат: “Кмете, ние сме гласували за теб. Това, че нямаш бюджет, не ни интересува. Искаме да решиш еди-какъв си проблем”. Как може ние да се конкурираме за средства с райони като “Люлин” и “Надежда” например? А бюджетът на общината е един за над 50 административни единици.

- Може тогава да станете град, като минете 10 000 жители?

- Обсъждали сме темата, но не смятам, че това ще донесе дивиденти за хората. На практика сега получаваме повече средства от Столичната община, отколкото са събраните местни данъци от жителите на селото.

- Защо хората идват да живеят тук?

- Причините са комплексни. Има няколко неща, с които Лозен превъзхожда другите села - безспорно това е локацията - в подножието на Лозенската планина. Селото е на няколко километра от Околовръстния път и граничи с магистрала “Тракия”, достъпът е много удобен. На 5 спирки сме от първата метростанция. Другите фактори са чистотата на въздуха и съчетанието на удобствата на големия град с уюта на селото. Лозен не е типичното село - магазинът и читалището са на мегдана, а училището е на съседната пряка. Имаме 2 производствени зони. При нас е един от най-големите производители на ядки в страната. Имаме представителства на 3 автомобилни марки. Безработицата е почти нулева. Строят се няколко фабрики. Така че за добро или за лошо, Лозен се развива и изискванията на жителите се покачват - детски градини, училища, осветление, инфраструктура. Хората казват: “Ние ни сме риба, ни сме рак, ни сме щука”, защото не сме самостоятелна община, не сме град, но и не сме типичното село. Имаме хеликоптерна площадка, тук е националният център на БЧК.

- Средно колко души се местят да живеят тук всяка година?

- Трудно ми е да кажа. Но за 2018 г. са издадени над 80 разрешителни за строеж. Тоест това са 80 къщи. Двама инвеститори ще строят комплекси. Единият планира първа копка на 150 къщи през юни.

Разширяването на околовръстния път от “Младост” до Лозен, което започва, ще увеличи интереса към селото. Работим по подготовката на проектите за изграждане на канализация. Лозен ще е едно от най-сложните места за изпълнение и проектиране, защото има над 14 дерета и участъци с голяма денивелация. Важно е и разширението на газопреносната мрежа. Трябва да изградим и нов гробищен парк, въпреки че имаме 2, но капацитетът им почти е изчерпан. Надявам се изграждането на новия гробищен парк да бъде предвидено в бюджета за 2020 г.