По време на турското робство в подножието на два родопски върха Преспа и Свобода няколко стари български рода създават село Стърница. За да наложи властта и вярата си, Османската империя опожарява два пъти селото. До 1912 г. то е турско, а границата минава точно по покрайнините на селото. Въпреки че земите им са поробени, Стърничани успяват да запазят българския език и традициите си.
В селото все по-рядко се чува детски смях, но когато има новородено, местните празнуват по някогашните ритуали в сградата на кметството, някога построена с доброволния труд на Стърничани. Днес освен кметството там се помещават още лекарски кабинет, библиотека и ресторант. Ресторантът е бил винаги пълен, трудно се намирало място.
Населението на селото е намаляло повече от два пъти от 1991 г. – от 630 души са останали 265.
Така днес ресторантът има 265 собственика. Преди месец местните са принудени да откупят помещението, за да не го загубят. Съставят инициативен комитет и всяко семейство отделя по 20 лв.
Селото купува 2250 кв./м. за 6000 лв. и още 400 лв. плащат за нотариален акт. Общата сума, която жителите на Стърница събират е 3700 лв. За да го откупят за 6000 лв. им помагат още няколко населени места.
Нужен им е за сватби, кръщенета и събирания. и това наложи да го закупим.
За да вдъхнат нов живот на помещенията, всеки е получил задачи, но ще са им необходими още средства. Надяват се, че ще получат подкрепа и от други българи за каузата.
В обновения ресторант освен кръщенета, сватби и събрания ще се провеждат и много събития, които да популяризират българските традиции и обичай в околността.
Според стърничани ресторантът е доказателство, че заедно могат да се справят с всяко предизвикателство.
