Семейство Улас от провинциална Турция шокира света, когато се разбра, че ходят на четири крака. Учените са озадачени как те могат да бъдат свързани с теорията за човешката еволюция.
Преди това такава походка никога не е била срещана при възрастни съвременни хора. Представителите на турския род, които ходят на четири крака, сякаш опровергават всички наши представи за човешката еволюция.
Те са описани за първи път в научна статия, а през 2006 г. е издаден документален филм на BBC, наречен „Семейството, което ходи на четири крака“. Тогава това откритие остави учените в пълно недоумение, пише Daily Star.
Професор Никълъс Хъмфри, психолог от Лондонското училище по икономика, установи, че 6 от 18 деца в това семейство са родени с отличителна черта. Едно от тях впоследствие почина.
"Никога не съм очаквал, че дори и с най-необикновената научна фантазия, съвременният човек може да се върне към животинското състояние. Това, което ни отличава от останалия животински свят е, че сме вид, който ходи на два крака и вдига главата си високо във въздуха... Разбира се, това е езикът и всички други неща, но той е много важен за усещането ни, че сме различни от другите членове на животинското царство. Но тези хора преминават тази граница", каза той в интервю за документалния филм "60 Minutes Australia".
Документалният филм „60 минути Австралия“ нарече семейството „липсващото звено между човека и маймуната“ и каза, че те имат „неизразимо значение за всеки от нас“ и „не трябва да съществуват“.
Турските учени, които публикуваха първата статия, вярваха, че е имало някаква форма на „деволюция“, генетичен проблем, който по някакъв начин е върнал три милиона години назад в еволюцията на това семейство.
В документален филм на Би Би Си обаче професор Хъмфрис заявява, че подобно описание е „дълбоко обидно“ и научно безотговорно. В мозъка на засегнатите деца е открит намален малък мозък. Въпреки това, други хора със заболяването все още ходят на два крака.
По-късно учени от университета в Ливърпул установиха, че техните скелети приличат повече на маймуни, отколкото на хора. Важно е обаче да се отбележи, че те не ходят на кокалчетата си, като маймуните, а на плоски ръце.
„Мисля, че е възможно това, което виждаме в това семейство, да съответства на времето, когато все още не сме ходили като шимпанзета, но това е важна стъпка между слизането от дърветата и това да станем напълно двуноги“, добави професор Хъмфри.
Британският специалист също предполага, че липсата на насърчение за децата, които са започнали да се изправят след девет месеца, може да е повлияла на развитието им. В резултат на това на децата беше назначен физиотерапевт и им беше предоставено оборудване, което да им помага да ходят на два крака. По времето на второто посещение на професор Хъмфри в Турция те са постигнали значителен напредък.
