Унгария официално отвори достъпа до секретните досиета от комунистическата епоха в рамките на дългоочакван, но изключително спорен ход, който според правителството трябва да помогне на обществото да преодолее травмите от 45-годишното тоталитарно управление.

Датата за отварянето на архивите е символична – на 4 ноември 1956 г. съветски танкове навлизат в Будапеща и други градове, за да потушат краткотрайната унгарска революция.

Премиерът Петер Мадяр призова към достойнство и хуманност при боравенето с документите, подчертавайки, че макар много семейства да се сблъскат с тежка и болезнена информация за свои близки, процесът на излекуване на травмата изисква честен разговор и задаване на въпроси.

Стъпката е изпълнение на ключово обещание от предизборната кампания на Мадяр преди убедителната му победа на изборите през април и изпълнява заветите на хората, свалили комунистическата партия от власт през 1989 г. През изминалите десетилетия редица консервативни, социалистически-либерални и водени от Фидес правителства са обсъждали подобен ход, но досега са отказвали да направят крачката.

Какво точно става достъпно?

След като от 1998 г. насам гражданите имаха право да кандидатстват само за собствените си досиета, а историците – да изследват чужди под строги ограничения и със заличени имена, сега ситуацията се променя коренно:

  • Публикувани данни: На уебсайта nyitottaktak.hu вече са достъпни имената и личните данни на около 60 000 души, вербувани от тайните служби, заедно с така наречените „карти Форма 6“.

  • Съдържание на записите: Типичният запис включва истинското име на информатора, неговия псевдоним, дата на раждане, адрес, име на майката, мотива за вербовка (доброволен или резултат от изнудване и принуда), както и името на водещия офицер.

  • Предстоящи разкрития: През февруари догодина се очаква публикуването на по-подробните „B-досиета“, които в момента се дигитализират и ще дадат повече яснота за самия процес на вербовка и стойността на предоставената информация.

  • Мащаб на репресиите: Изчислява се, че между декември 1944 г. и февруари 1990 г. в Унгария са били вербувани между 150 000 и 160 000 информатори, като мнозина от тях са били подложени на изнудване чрез заплахи със загуба на работа, прекъсване на образованието, лишаване от достъп до лекарства или разкриване на интимни подробности за личния им живот. От новите публикации чувствителните детайли ще бъдат внимателно премахнати.

Остри обществени и политически дебаты

Решението среща сериозни критики. Противниците на мярката твърдят, че тя закъснява с десетилетия, документите са непълни (части от архивите бяха унищожени и изродени в края на 1988–1989 г.), а публичното им огласяване рискува да донесе ненужна болка на роднините и да посее дълбоко разделение в обществото.

Историкът и евродепутат от ултрадясната партия „Наша родина“ Жужана Борвендег предупреждава, че публикуването на имената на информаторите без пълния контекст за обстоятелствата около тяхната вербовка и реалната им дейност може лесно да подведе обществеността, тъй като хората са склонни да съдят прибързано без разбиране на нюансите. На сренния полюс е историкът Кристиан Унгвари, дългогодишен защитник на пълния публичен достъп, според когото информацията за това какво държавата е записала срещу нейните граждани е фундаментално право на всеки човек и не трябва да зависи от прищявките на управляващите.

Превод: Glasnews; Източник: BBC;