Като част от нова стратегия за опазване на природата в Европейския съюз ще бъдат засадени три милиарда нови дървета в 27-те държави-членки.

 Европейската комисия определи амбициозната стратегия като част от Европейската Зелена сделка. Наред с засаждането на дървета това включва и редица мерки за опазване на природните богатства на региона, включително ангажименти за намаляване на използването на химически пестициди и защити за жизненоважните а пчели, чийто брой в момента е в упадък.

„Природата е жизненоважна за нашето физическо и психическо благополучие, филтрира въздуха и водата ни, регулира климата и опрашва нашите култури“, казва в съобщение комисарят по околната среда, океаните и рибарството Вирджиниус Синкевичиус.

"Но ние се държим така, сякаш това няма значение и го губим с безпрецедентна скорост."

 Най-малко 30 на сто от европейските площи и морета са определени като защитена зона. Друга трета от тези райони с много високо биологично разнообразие ще попаднат под „строга защита“, която ще сведе човешката намеса до минимум.

 Целта е да се набират 20 милиарда евро всяка година за финансиране на плана. Парите ще дойдат от публично и частно финансиране с огромна част от бюджета на ЕС за климата, използван за инвестиране в биоразнообразие. Европейската комисия казва, че защитата и възстановяването на добре функциониращи екосистеми вследствие на коронавирусната пандемия е „ключ за повишаване на нашата устойчивост и предотвратяване на появата и разпространението на бъдещи заболявания“.

Достатъчно ли е това за природата?

 Някои екологични кампании са скептично настроени към мерките, като твърдят, че те не са достатъчни. „Добре е да видим амбиция за разширяване на защитените територии, засилване на дървесната маса и намаляване на употребата на пестициди и за връщане на видове в упадък“, казва Пол де Зилва, природозащитник от „Приятели на Земята“.

 Де Зилва смята, че Европа се нуждае от „подходящ план за действие“, а не от „друга стратегия, изпълнена с топли думи“, която трябва да включва ангажимент за преминаване от интензивно земеделие към интензивно опазване на природата.

„20 милиарда евро годишно за опазване и възстановяване на природата са скромни в сравнение с огромните разходи за бездействие“, казва той. Но дори това ще бъде пропиляно, ако „парите на данъкоплатците продължават да се дават за вредни дейности“.