Тази седмица в Швеция се припомниха едни от най-драматичните събития в последните десетилетия. Точно преди 50 години една случка постави началото на така наречения Стокхолмски синдром.

През август 1973 година в шведската столица е извършено нападение с вземане на заложници, които постепенно се привързват към похитителите си.

Сутринта на 23 август 1973 година избягал затворник влиза в банков клон на площад Нормалмстронг в сърцето на шведската столица. В този момент никой не подозира, че предстоят шест драматични дни, в които банката ще остане затворена, а случващото се вътре ще се превърне в сензация.

Нападателят държи зареден автомат. Ранява полицай и пленява четирима банкови служители. Похитителят иска повече от 700 000 долара, кола за бягство и освобождаване на друг затворник, който властите пускат и той също влиза в банката и става съучастник в престъплението.

Затворени в тесен банков трезор, пленниците бързо изградили странна връзка с похитителите си. Те им помагали и отказвали да сътрудничат на полицията.

В нощта на 28 август полицията пуска сълзотворен газ в трезора и извършителите бързо се предават. На прага на трезора банковите служители и престъпниците се прегръщали и целували за сбогом.

Кристин Енмарк е една от похитените и впоследствие става първата диагностицирана със Стокхолмски синдром.

"Доколкото си спомням, ние се редувахме като пазачи. Патрулирахме или застанахме на вратата и наблюдавахме. Сега звучи налудничаво. Но когато се замисля, направихме това, за да се пазим. Почувствахме се заплашени от полицията", заяви Кристин Енмарк, заложник.

Експерти определят синдрома като защитен механизъм , който помага на жертвата да се справи с травматична ситуация. Състоянието се определя като стратегия за оцеляване при усещане за страх.

"Мнозина могат да се идентифицират с участниците в ситуацията, защото това е феномен, който може да се появи и при домашно насилие или друг вид злоупотреба", допълни Кристофър Рам, психиатър.

Години след преживяното в банковия трезор в Стокхолм похитените посещават осъдените за обира в затвора. Стокхолмският синдром не е официална диагноза, въпреки славата си. Той никога не е бил включен в Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства, който се използва от здравните специалисти в Съединените щати и голяма част от света.