Дания отново обсъжда възможността за национална забрана на ислямския призив за молитва. Министърът на имиграцията Мортен Бьодсков, представител на Социалдемократическата партия в страната, потвърди, че правителството планира да проучи дали подобна мярка може да бъде въведена на национално ниво.

По думите му призивът за молитва „няма място в Дания“ и не бива да се чува „над покривите на датските сгради“. Бьодсков заяви още, че гражданите не трябва да се съмняват дали, разхождайки се из Дания, не са попаднали „в предградие на Исламабад“.

Това е третият подобен опит, предприет от министър от Социалдемократическата партия, след инициативи през 2020 и 2025 година. Ислямският призив за молитва, известен като езан, традиционно се изпълнява пет пъти дневно. В някои датски градове, включително Копенхаген, той вече е ограничен чрез местни наредби за шума.

Предстоящият правителствен преглед трябва да прецени докъде се простира религиозната свобода и къде започва правото на жителите на спокойна градска среда. Конституцията на Дания защитава свободата на вероизповедание, но допуска определени ограничения, включително при проповеди, смятани за антидемократични, или при финансиране от забранени организации.

Подобни ограничения съществуват и в други европейски държави. В Германия и Великобритания например езаните от джамии са ограничени по време и сила на звука, за да не се нарушава спокойствието на живеещите в близост.

Новият политически тласък идва на фона на строгата имиграционна линия на Дания. Страната от години прилага едни от най-рестриктивните политики в Европа, включително мерки, свързани с т.нар. „гета“, принудително преместване на мигранти, конфискация на ценности от търсещи убежище и ограничаване на подкрепата за отхвърлени кандидати.

Въпреки това според информации датските общини са регистрирали много малко оплаквания, свързани с ислямския призив за молитва. Именно този факт поставя въпроса дали евентуалната забрана е продиктувана от реален обществен проблем, или е част от по-широкия политически дебат за миграцията, интеграцията и видимостта на мюсюлманските общности в Европа.

Темата се вписва и в по-широкия европейски контекст, в който напрежението около религиозните малцинства остава високо. В Германия например през 2025 година са документирани хиляди антимюсюлмански инциденти, включително случаи на физическо насилие.