Президентът на САЩ Доналд Тръмп се държи така, сякаш държи „всички карти“ за успешни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Но Брюксел има тайно оръжие на стойност 200 милиарда евро „в ръкава си“, пише Politico.

След като представители на ЕС бяха изключени от преговорите между САЩ и Русия за прекратяване на войната на 18 февруари, европейските правителства може да изберат „ядрения вариант“, отбелязва изданието. Тоест да се конфискуват руски суверенни активи, които бяха замразени, след като Москва започна пълномащабно нахлуване в Украйна преди три години.

Но ЕС е в щастлива позиция, тъй като лъвският дял от тези средства - около 200 милиарда евро - се съхраняват в базираната в Брюксел финансова институция Euroclear и печелят лихви. От друга страна, в САЩ има само 5 милиарда замразени руски средства.

Изземването на тези активи е радикална опция, която почти сигурно би гарантирала на Европа място на масата за преговори, след като САЩ и Кремъл решиха да проведат преговори в Рияд без представители от европейския континент.

Но докато финансовите министри и управителите на централните банки се събират в Южна Африка за срещата на върха на Г-20, правителствата на ЕС остават разделени относно това дали размразяването на тези средства ще докаже на Тръмп, че Брюксел все още има влияние, или ще има обратен ефект върху него.

Предвид заплахата от прекъсване на американската помощ за Украйна, се твърди, че размразяването на парите и предаването им на Киев ще даде на изпадналата в затруднение страна надмощие на бойното поле и ще устои на исканията на Тръмп за прекратяване на войната.

Балтийските и скандинавските страни, съседите на Русия, смятат, че парите трябва незабавно да бъдат предадени на Украйна. Тази позиция е подкрепена от Полша, Чехия и първият дипломат на ЕС, бившият естонски премиер Кая Калас.

„[Със замразени руски активи] можем да заменим подкрепата на САЩ, ако САЩ не подкрепят Украйна. Замразихме руски активи в Европа на стойност 300 милиарда евро и трябва да ги използваме“, каза естонският външен министър Маргус Цахкна в понеделник.

Но противниковият лагер в Европа - Франция, Германия, Италия, Испания и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - се страхуват, че с конфискуването на средствата ЕС ще изплаши международните инвеститори и ще се откаже от най-голямото си предимство в мирните преговори.

Френският президент Еманюел Макрон, по време на среща с Тръмп в Овалния кабинет в понеделник, настоя, че западните съюзници могат законно да използват приходите от активите по време на войната, но настоя, че би било незаконно да се изземат самите резерви. Той обаче отбеляза, че замразяването им предлага важен лост.

„Това е част от преговорите в края на войната“, подчерта той.

Самата Калас признава, че шансовете за конфискуване на руските средства в близко бъдеще са малки.

„Трябва да имаме подкрепата на всички за това. Засега не го правим“, каза тя по време на пресконференция в понеделник.