Две държави от източния фланг на НАТО предупредиха, че Русия може да подготвя възможна „провокация“ срещу балтийските държави или Полша, с която да тества единството на западния военен алианс.

Западни източници също изразяват опасения, че рискът се увеличава, тъй като Кремъл е под натиск заради украинската кампания с далекобойни удари по цели в близост до Москва и Санкт Петербург.

В понеделник латвийското разузнаване заяви:

„Виждаме индикации, че Русия подготвя военни провокации срещу балтийските държави или Полша.“

Според службата обаче не става дума за подготовка на пълномащабно нападение.

Високопоставен политически източник от друга страна членка на НАТО е направил сходно изявление още миналата седмица. По думите му разузнавателната информация сочи, че Владимир Путин „планира нещо срещу балтийските държави“.

Според източника руският президент може да се опита да провери доколко САЩ биха защитили едни от най-малките членове на НАТО – Естония, Латвия и Литва, в опит „да хвърли зара“, докато Русия изпитва затруднения във войната си срещу Украйна.

Латвийското разузнаване смята, че Русия няма капацитет да открие втори фронт, но може да прибегне до хибридни действия.

„Възможни са атаки с ракети, дронове или други действия, целящи да изпратят сигнал: спрете да подкрепяте Украйна, иначе ще имате свои проблеми“, посочват службите.

Макар предупрежденията да изглеждат свързани, към момента липсват конкретни доказателства, подобни на детайлните разузнавателни оценки, публикувани от ЦРУ и МИ6 преди началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Опасенията идват на фона на забавянето на руското настъпление в Украйна, което поражда въпроси дали Кремъл няма да потърси други начини да промени хода на конфликта.

Експертът по Русия от британския аналитичен център Chatham House Киър Джайлс коментира:

„Москва ще търси начини да обърне настоящата тенденция – чрез хоризонтална ескалация, тоест разширяване на конфликта към други държави, или чрез действия на друго място. Не бива да очакваме Русия пасивно да приеме поражението.“

Според публикацията относителната слабост на Русия е проличала и тази седмица, когато станции за препредаване на дронове в Беларус са спрели работа, след като Украйна е заплашила да ги атакува. Президентът Володимир Зеленски е дал едноседмичен срок на Минск, като е заявил, че оборудването подпомага руските атаки срещу Украйна.

Междувременно канал в Telegram съобщава, че беларуските власти са наредили демонтирането на част от съоръженията, официално с аргумента, че пречат на местата за гнездене на диви птици.

По-късно този месец НАТО ще проведе годишната си среща на върха в Анкара на фона на съмнения относно бъдещата ангажираност на САЩ към алианса.

От началото на пълномащабната война Русия е обвинявана в серия саботажи и провокации, включително поставянето на запалителни устройства в пратки на DHL във Великобритания, Полша и Германия през лятото на 2024 г.

Миналия септември 19 руски дрона примамки навлизат в полското въздушно пространство, което принуждава НАТО да вдигне изтребители. На жителите на три източни полски области е било наредено да останат по домовете си.

През последните месеци Украйна значително е развила собствените си способности за удари в дълбочина на руска територия. Миналата седмица близо 200 украински дрона атакуваха няколко района на Москва, а след удар по рафинерия части от руската столица бяха покрити с нефт.

Западен военен източник предупреждава, че съществува риск Русия да реагира рязко, ако Владимир Путин прецени, че е поставен под сериозен натиск.

Подобни опасения за възможна руска ескалация имаше и през есента на 2022 г., когато след украинските успехи в Харковска област на Запад се появиха страхове, че Москва може дори да прибегне до използване на ядрено оръжие. До подобно развитие обаче не се стигна, а фронтовата линия се стабилизира до края на годината.

Превод: GlasNews.bg