Според съобщения в британските медии, Великобритания отново навлиза в период на тревожно очакване. Нивото на терористична заплаха в страната е повишено до „сериозно“, което означава, че според оценката на властите терористична атака в Лондон е „много вероятна“ през следващите шест месеца.

Официалният повод за засиленото безпокойство са последните нападения с нож в лондонския квартал Голдърс Грийн. От Съвместния център за анализ на тероризма обаче подчертават, че не става дума за изолиран инцидент, а за част от по-широка и тревожна тенденция.

На практика британските власти вече признават, че проблемът придобива системен характер.

Спусък или симптом?

Нападението в Голдърс Грийн е само последният тревожен случай. Заподозреният е 45-годишен сомалийски гражданин, пристигнал във Великобритания през 90-те години. Той вече е бил в полезрението на службите и дори е участвал в правителствената програма „Превенция“, насочена към ограничаване на радикализацията.

Именно това предизвиква най-сериозните въпроси днес – човек, наблюдаван от властите, все пак е успял да достигне до потенциално насилие.

Така все по-остро се поставя темата доколко ефективни са механизмите за борба с радикализацията, ако хора, които вече са идентифицирани като рискови, продължават да представляват опасност.

Страхът като новото ежедневие

Но още по-показателна от самото нападение е обществената реакция.

Все повече жители на големите британски градове говорят за постоянно напрежение и несигурност. Хората признават, че се оглеждат на улицата, избягват определени райони и внимателно следят обстановката около себе си.

Особено силно това усещане се проявява сред еврейската общност, където растящите антисемитски настроения вече не се възприемат като абстрактна опасност, а като част от ежедневието.

Показателна е историята на жителя на Манчестър Ричард Манвил. След повече от 30 години живот във Великобритания той е взел решение да продаде дома си и да се премести в Израел – държава, която самата е под постоянна заплаха от атаки.

Причината, по думите му, е, че вече се чувства по-несигурен в Англия, отколкото там.

След като публично обявил решението си, Манвил станал обект на вълна от агресивни коментари и онлайн заплахи.

И той далеч не е единствен.

Според различни проучвания един на всеки пет британски евреи обмисля да се премести в Израел през следващите години. Това вече не изглежда като поредица от единични случаи, а като оформяща се тенденция.

Парадоксът на сигурността

На този фон изпъква и друг парадокс – Великобритания остава една от държавите с най-развита система за борба с тероризма в Европа. Разузнавателни структури, програми за наблюдение и превенция, засилен контрол – всичко това официално функционира.

Въпреки това усещането за сигурност сред гражданите отслабва.

А именно субективното чувство за безопасност често се оказва най-важният показател за реалното състояние на едно общество.

Защото нивото на заплаха не се измерва единствено с броя предотвратени атаки, а и с това дали хората продължават да се чувстват спокойни в собствената си страна.

Когато все повече граждани започнат да казват, че „не могат да живеят така“, проблемът вече излиза далеч извън рамките на отделните инциденти.

Какво следва?

Повишаването на нивото на терористична заплаха не е просто техническа мярка. То е признание, че рискът остава висок и че британското общество трябва да бъде подготвено за нови предизвикателства.

Основният въпрос обаче остава без ясен отговор.

Ако системата идентифицира потенциална заплаха, но не успява да я предотврати, ако службите наблюдават рискови лица, но не могат да спрат радикализацията им, а гражданите започват да напускат страната от страх – къде всъщност е границата между контрола и реалната защита?

И не се ли превръща самата атмосфера на страх в фактор, който разклаща обществото по-бързо от всяка официална оценка за нивото на заплаха?