Имиграционните агенти на ICE задържаха за 3 месеца българинът Дмитрий Георгиев, който бил на почивка в Квебек и погрешка се е озовал на канадско-американската граница.
Той е бил арестуван от граничната полиция и е прекарал следващите два месеца и половина в „черна дупка" на задържане от Имиграционната и митническа служба на САЩ (ICE).
Карловец, живеещ в САЩ от години, почина в имиграционен арест в Мичигън
„Аз не съм искал убежище. Исках да си купя самолетен билет и да се прибера у дома", разказва Георгиев пред сайта Wbur.
В средата на декември 2025 година 37-годишният мъж се свързал с изданието, за да разкаже какво се е случило след ареста му на 4 октомври същата година. Той отчаяно е искал да се върне при семейството си в Германия, където живее повече от десетилетие. Но изглежда е попаднал в капаните на федерална система за задържане, претоварена от кампанията на правителството за масови депортации.
Георгиев разказва, че е бил при приятел в Монреал, когато е наел кола и е тръгнал към граничния град Станстед, на път за Ниагарския водопад. По думите му навигацията го отвела до граничен пункт във Вермонт и когато е осъзнал какво се случва, вече е било късно.
„Казаха, че не ми е позволено да влизам в Съединените щати, аз отговорих, че знам и просто искам да се върна в Канада'", спомня си той. Георгиев твърди, че имиграционните агенти не са му позволили да обърне. Бил е задържан и през следващите седмици е прехвърлян в 10 различни центъра на ICE в седем щата.
„Не се чувствам сякаш съм в демократична държава", казва Георгиев от затвора в Плимут.
„Дават ти документ, че ще бъдеш депортиран за 30 дни, после сякаш си променят мнението", добавя той.
Историята на Георгиев е странна и освен датата на задържането му и факта, че е бил в ареста на ICE, голяма част от нея е трудно проверима. За разлика от местната полиция, Американската имиграционна и митническа служба не е длъжна да публикува подробности или доклади за арести, дори когато задържа хора. Служители на агенцията често игнорират журналистически запитвания или дават кратки, неподкрепени с доказателства обяснения – както в крайна сметка се случва и в този случай, пише 24 часа.
Дни след ареста на Георгиев адвокатът Анди Пелчър от проекта Vermont Asylum Assistance Project го интервюира в център на ICE в Сейнт Олбанс. Пелчър казва, че не е имало причина ICE да не му разреши т.нар. „доброволно напускане" и да го качи на редовен търговски полет към дома.
„Няма криминално минало, няма повдигнати федерални обвинения и човекът ясно заявява, че не търси никаква форма на закрила", казва Пелчър. Той твърди, че е опитал да убеди федералните агенти да започнат процедурата за доброволно напускане, но така и не е получил отговор.
„Тези документи просто не се появиха", казва Пелчър през декември.
Георгиев разказва, че надзирателите в затвора в Плимут са се държали коректно, но по време на трансферите из страната се е чувствал третиран като убиец.
"Бях с окови на ръцете и краката по време на пътуванията, спах на бетонни подове и често оставах с часове без вода", разказва той
Месец и половина след задържането си е помислил, че най-после ще се прибере. Казва, че от ICE го откарали в Тексас, за да се качи на самолет за Източна Европа. Но след дългото пътуване през Луизиана и Аризона разбрал, че полетът е препълнен. По думите му той и още над 30 души са били върнати обратно в центровете, от които са дошли.
В средата на декември, обратно в затвора в Плимут, Георгиев казва, че губи надежда; започнал е да изпитва депресия и халюцинации и е спял по един-два часа на нощ. Никой не му казвал кога ще бъде депортиран, а след проваления полет от Тексас вече не вярвал и на обещанията на служителите.
Пелчър казва, че не е получавал информация от властите за случая на Георгиев. За да се разбере повече, трябвало да се отиде на място.
В Бостън се появява нова подробност, която поставя под въпрос части от разказа на Георгиев. Говорител на Министерството на вътрешната сигурност заявява, че граничната полиция е арестувала Георгиев, след като е получила сигнал за „подозрителен човек с раница, който се разхожда близо до имот на подалия сигнала", и че у него са били открити наркотици.
Не е ясно дали Георгиев е бил именно човекът, за когото е подаден сигналът, нито какво е носел при ареста си.
Пелчър казва, че ако Георгиев е имал незаконни вещества, те не са били в количество, достатъчно за федерални обвинения.
„Честно казано, звучи ми така, сякаш е имал лични лекарства, а Министерството на вътрешната сигурност се опитва да изглежда праведно, като твърди, че е бил заловен с наркотици", пише Пелчър в съобщение.
Няколко дни преди Коледа Георгиев се обажда от ареста в Плимут. Както обикновено, автоматичен глас предупреждава, че разговорът може да бъде записван. Той звучи обнадежден и казва, че има новини. Съгласява се разговорът да бъде записан. После линията прекъсва.
Малко преди Нова година името на Георгиев изчезва от онлайн системата на ICE за издирване на задържани, която често е единственият начин да се разбере къде се намира даден човек.
Един от роднините на Георгиев казва, че той е излетял за Полша и е бил напът за Германия покрай Нова година.
Тук историята за българския турист, попаднал в подземния свят на ICE, свършва. Както в толкова много подобни случаи – когато агенцията, която извършва масови депортации, не е длъжна да обяснява действията си – има неща, които обществото вероятно никога няма да узнае.
„Няма никаква разумна причина за това", казва адвокатът на Георгиев.
През декември миналата година българин почина във федерален затвор в северната част на щата Мичиган. 56-годишният Ненко Ганчев е починал на 15 декември в ареста в Болдуин. Тогава съпругата му Радка разказа, че той е арестуван по време на интервюто му за зелена карта. Той бил в Щатите от 1995 г., имал малка транспортна компания, в която са работили един-двама шофьори и той. Съпругата му е американски гражданин.
