Президентът на САЩ Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс демонстрираха различни акценти по отношение на политиката спрямо Иран, след като двамата публично поставиха различни цели на първо място.

Ванс заяви пред Fox News миналата седмица, че водещият приоритет на администрацията е да не се допуска ново поскъпване на петрола и горивата за американците, а след това – Иран да бъде възпрепятстван да се сдобие с ядрено оръжие.

„Това е цел номер едно – петролът и бензинът да останат евтини за американците в цялата страна, а след това, разбира се, цел номер две е да гарантираме, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“, каза вицепрезидентът в предаването „The Will Cain Show“.

Доналд Тръмп обаче постави различен приоритет. В публикация в Truth Social в понеделник американският президент подчерта, че основната цел остава ядрената програма на Техеран.

„Цел номер едно е и винаги ще бъде Иран да не може, по никакъв начин, под каквато и да е форма, да притежава ядрено оръжие“, написа Тръмп.

Разликата във формулировките идва в чувствителен момент за Белия дом и Републиканската партия. Икономиката и високите цени остават сред най-съществените теми за американските избиратели преди междинните избори, а горивата отново поскъпват.

Според данни, цитирани от The Washington Post, средната цена на галон бензин в САЩ е нараснала с близо 8 цента само за седмица и отново е преминала границата от 4 долара, достигайки 4,02 долара. Дизеловото гориво е поскъпнало още по-рязко – с 14,3 цента до 5,42 долара за галон.

Това създава допълнителен политически натиск върху републиканците, тъй като високите цени традиционно се отразяват негативно на управляващата партия. Според изданието в Републиканската партия растат опасенията, че недоволството от цените на горивата може да се утвърди сред избирателите дори и при евентуално поевтиняване през следващите месеци.

В същото време няма ясни признаци, че напрежението около Иран е близо до разрешаване. Това допълнително усложнява опита на администрацията едновременно да демонстрира твърдост по отношение на ядрената програма на Техеран и да ограничава икономическите последици от кризата.

От Белия дом категорично отхвърлят твърденията, че между президента и вицепрезидента има разногласия.

„Няма разделение“, заяви говорителят на Белия дом Анна Кели. По думите ѝ Тръмп е бил последователен в позицията си, че Иран никога не трябва да притежава ядрено оръжие, а цялата администрация стои зад тази политика.

Прессекретарят на Белия дом Каролайн Ливит също се опита да омаловажи различието. След изказването на Ванс тя заяви, че и двете цели – по-ниски цени на горивата и предотвратяване на иранска ядрена програма – са еднакво важни за президента.

Ванс също неведнъж е отричал да има съществено разминаване между него и Тръмп. Попитан по-рано този месец дали между двамата има различия по въпроса за Иран, той подчерта, че окончателните решения се вземат от президента.

„Президентът взема решенията, а всички ние се стремим да ги изпълняваме в съответствие с неговата воля“, заяви Ванс. Той призна, че в администрацията има дебати и разговори за конкретните действия, но след взето решение всички действат като единен екип.

Различните акценти обаче имат и по-широко политическо значение. Ванс от години е известен като критик на продължителните американски военни ангажименти зад граница и през последните години внимателно балансира тази позиция с лоялността си към Тръмп.

Това е особено важно на фона на бъдещето на Републиканската партия. Тръмп е във втория си и последен президентски мандат, докато 42-годишният Ванс все по-често е сочен като един от възможните наследници на политическото движение, изградено около настоящия президент.

По-рано през август The Washington Post съобщи, че Тръмп е казал пред донори „трябва да изберем Джей Ди“ в разговор за президентските избори през 2028 г. Негови съветници впоследствие уточниха, че думите не означават официална подкрепа за кандидатурата на Ванс, а самият Тръмп продължава да споменава и държавния секретар Марко Рубио като възможна фигура за бъдещата надпревара.

Така спорът кое е „цел номер едно“ в политиката към Иран се оказва не само въпрос на външна политика. Зад него стоят и две от най-чувствителните теми за Белия дом – цените, които американците плащат всеки ден, и политическото наследство на Тръмп след края на мандата му.