Трансатлантическият и транстихоокеанският търговски театър претърпя сериозен трус, след като Южна Корея публично възрази срещу гръмко обявената от Доналд Тръмп инвестиция в размер на 54 милиарда долара за добив и експорт на втечнен природен газ (LNG) от Аляска.
Докато стопанинът на Белия дом представи сумата като част от мегасделка на стойност $200 милиарда за инвестиции в щатската енергетика срещу по-ниски мита за корейските стоки, Сеул попари ентусиазма на Вашингтон, заявявайки, че никога не е поемал подобен твърд ангажимент.
Истинската причина за дипломатическата искра е опитът на Вашингтон да изпревари събитията с гръмки цифри. „Операрането с конкретни суми и окончателен език надхвърля изключително много това, което реално беше договорено“, заяви южнокорейският министър на търговията Ким Джун-куан, подчертавайки, че проектът тепърва ще се оценява по критерия за икономическа целесъобразност.
В официалното съобщение на американското Министерство на търговията всъщност се говори единствено за „започване на съвместна работа“. Разминаването показва дълбоки търговски търкания между традиционните съюзници, засилени допълнително от скорошните рейдове на американските власти и арестите на стотици корейски работници в завода на Hyundai в Джорджия.
Проектът за 807-милов газопровод в Аляска (оценяван на общо $45–55 милиарда) боксува от над десетилетие заради липса на финансиране, но изведнъж се превърна в ключово бойно поле за междинните избори в САЩ през ноември.
В контекста на продължаващия военен конфликт в Иран, който удари световните доставки на петрол и оскъпи горивата, въпросът за енергийната сигурност стана централен за Белия дом. Въпреки това, за Сеул – третия най-голям вносител на LNG в света – националният интерес и икономическата предвидимост остават над политическата пиар реторика на Тръмп.
Превод: Glasnews.bg;
