Разузнавателни данни за предполагаем план на Иран за „мръсна бомба“ предизвикаха нови опасения в САЩ.
Публикация на CNN, позоваваща се на американското разузнаване, според която Иран полага усилия да взриви т.нар. „мръсна бомба“ във Вашингтон, предизвика нови опасения за възможността Ислямската република да разполага с оръжие за масово унищожение.
Както и при обвиненията на президента Доналд Тръмп, че Техеран се стреми да придобие ядрено оръжие, които бяха сред основните аргументи за започването на войната срещу държавата от Персийския залив преди близо девет месеца, иранските власти категорично отрекоха твърденията.
Тръмп, който често критикува CNN и други медии, публикуващи разузнавателна информация по време на войната, заяви пред журналисти във вторник, че приема съобщението „много сериозно“. По-рано Белият дом обяви, че „няма достоверни заплахи за територията на страната“.
Напрежението между двете държави продължи и във вторник, когато САЩ изпратиха трета ударна група със самолетоносач в региона и извършиха нова серия удари срещу иранския остров Кешм. Това последва ирански атаки с дронове срещу американска радарна инсталация в Бахрейн.
Засилването на сблъсъците в продължение на три дни породи опасения от още по-мащабна ескалация. На този фон съобщенията за предполагаема иранска подготовка за използване на „мръсна бомба“ насочиха вниманието към съвсем различен сценарий, за чиито рискове специалистите предупреждават от години.
Подобно нападение досега никога не е било осъществявано. Според анализатори възможността за извършването му и потенциалните последици зависят от множество фактори, ако Иран, свързани с него организации или негови поддръжници в чужбина действително решат да предприемат подобна операция.
Макар естеството на заплахата да остава неясно и непотвърдено, специалистите предупреждават, че възможността враждебна организация да придобие и използва „мръсна бомба“, наричана още устройство за радиологично разпръскване (RDD), не бива да бъде напълно отхвърляна.
„За съжаление заплахата, свързана с потенциалното придобиване или създаване на примитивно устройство за радиологично разпръскване, е реална“, заяви пред Newsweek Маргарита Калинина-Пол, директор на Програмата за химическа, биологична, радиологична и ядрена сигурност към Центъра за изследвания на неразпространението на оръжия в Института за международни изследвания „Мидълбъри“ в Монтерей.
Под „мръсна бомба“ най-често се разбира устройство, способно да разпръсне радиоактивен материал върху голяма площ. Това може да стане чрез обикновени взривни вещества или други механизми, като последиците обикновено се свързват със замърсяването на гъстонаселени райони.
„Мръсната бомба представлява устройство за радиологично разпръскване, което комбинира радиоактивен материал с определен механизъм за разпространението му“, обясни пред Newsweek Филип Блийк, изследовател в Центъра за изследвания на неразпространението на оръжия и Центъра за тероризъм, екстремизъм и борба с тероризма към института „Мидълбъри“ в Монтерей.
„Обикновено свързваме бомбата с използването на експлозиви за разпръскване на материала, но устройството може да използва и запалителни вещества или вентилатор. Така нареченото устройство за радиологично облъчване пък може просто да представлява радиоактивен материал, поставен на определено място, например в кошче за боклук, където да облъчва хората наблизо.“
Според Центъра за контрол на въоръженията и неразпространение на оръжия сред потенциалните материали за подобни устройства са както делящи се вещества, използвани за производство на ядрени оръжия, като плутоний-239, уран-235 и уран-233, така и материали с търговско приложение, включително америций-241, цезий-137 и кобалт-60.
Блийк посочи, че съществува „обратна зависимост между осъществимостта на радиологичното оръжие и мащаба на последиците от него“.
Колкото по-смъртоносно е едно устройство, толкова по-трудно е то да бъде придобито и използвано на вражеска територия.
„Например радиоактивни източници се използват в петролната индустрия за изследване на скални образувания или проверка на тръбопроводи. Те са сравнително компактни и с относително по-ниска радиоактивност“, обясни Блийк.
„В другия край на спектъра е отработеното ядрено гориво от реактор, което е силно радиоактивно, но обемисто и поради радиоактивността си е трудно за обработване и транспортиране.“
Макар „мръсната бомба“ и ядреното оръжие да имат общ елемент в използването на радиоактивни материали, Блийк подчерта, че ядреното оръжие принадлежи към „съвсем различна категория“. То използва ядрено делене и/или синтез за освобождаване на взривна енергия, което позволява създаването на изключително мощни бомби.
Осем държави открито притежават ядрени оръжия: САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия и Пакистан. Широко разпространено е и убеждението, че Израел разполага с ядрен арсенал, въпреки че страната традиционно нито потвърждава, нито отрича съществуването му.
Според наличните оценки Иран не е разработил ядрено оръжие. Развитата му ядрена програма, ракетните възможности, технологиите за космически изстрелвания с двойно предназначение и други фактори обаче многократно са подхранвали предположенията, че Ислямската република тайно се е стремяла да придобие подобен капацитет.
Фетва, или ислямско религиозно постановление, издадена преди десетилетия от покойния върховен лидер аятолах Али Хаменей, убит от САЩ и Израел в началото на продължаващата война, започнала на 28 февруари, често се посочва от иранските власти като основна пречка пред евентуалното придобиване на ядрена бомба или други устройства с ядрени, химически, биологични или радиологични характеристики.
Тази доктрина обаче отдавна е обект на обществено обсъждане. Дали постановлението остава в сила при управлението на неговия син и наследник, върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, продължава да бъде един от основните спорни въпроси между поддръжниците и противниците на Ислямската република.
По-рано този месец, след публикация на консервативния коментатор Тъкър Карлсън, според която Белият дом е обмислял използването на ядрено оръжие срещу Иран, базираният в Техеран анализатор по сигурността Алиреза Тагавиния заяви пред Newsweek, че Иран „разполага с пълния технически и научен капацитет да създаде ядрена бомба“ и че общественото търсене на подобна стъпка „рязко се е увеличило“ по време на конфликта.
Въпреки това няма публични данни, че Техеран е променил позицията си относно придобиването на ядрено оръжие или използването на „мръсна бомба“. Последната възможност би означавала съвсем различна стратегия и последствия.
„Въздействието би било много повече икономическо и психологическо, отколкото физическо“, заяви пред Newsweek Карл Питърсън, старши анализатор на нововъзникващите технологии и недържавните участници в Militant Wire.
„Повечето жертви вероятно биха били причинени от самия взрив, а не от радиацията.“
„Истинските щети са страхът, невъзможността да се използва засегнатият район и почистването, което може да продължи месеци и да струва огромни суми. Мрачната шега е, че това трябва да се нарича оръжие за масово нарушаване на нормалния живот, вместо оръжие за масово унищожение.“
Публикацията на CNN, излязла в понеделник, се позовава на седем неназовани американски представители и източници, запознати с предполагаемите разузнавателни данни.
Сред цитираните подробности са засечени ирански разговори за материали за изработване на бомби, скрити на американска територия, възможни планове за използване на химически оръжия срещу американски военнослужещи в Близкия изток и поредица от срещи на американски представители през последната седмица, посветени на подготовката за различни сценарии.
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи представи публикацията като част от целенасочени усилия на САЩ да създадат оправдания за по-нататъшна ескалация срещу страната му. Той спомена и скорошна публикация на The New York Times, в която се прави опит да се свърже мрежата от язовири на Иран с местоположението на подземни ракетни обекти.
„Тези, които започнаха агресията срещу Иран, сега се опитват да подготвят медийната почва за зловещите си намерения чрез измисляне и разпространяване на безпочвени обвинения, включително скорошните твърдения, публикувани от The New York Times, и изфабрикувания медиен разказ за предполагаема „мръсна бомба“, разпространяван от CNN“, написа Багаи във вторник в X.
„Стъпка по стъпка те се опитват да създадат привидна легитимност за по-нататъшна агресия и жестокости.“
Багаи и други ирански представители наскоро осъдиха и публикациите, според които Иран е засилил усилията си за убийството на високопоставени американски представители, включително Тръмп.
Американското разузнаване и преди е свързвало Иран със заговори срещу Тръмп, особено след решението му по време на първия президентски мандат да нареди убийството на генерал-майор Касем Солеймани, командир на силите „Кудс“ към Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, през януари 2020 г.
Враждебността на Иран към Тръмп се е задълбочила след убийството на Хаменей и други високопоставени представители по време на продължаващия конфликт. От началото на войната в страната често се виждат плакати, съдържащи преки заплахи срещу живота на американския президент.
Както обясни Питърсън обаче, „мръсната бомба е терористично оръжие, а не средство за убийството на конкретен човек“. Според него тя е неподходяща, когато целта е поразяването на определени високопоставени лица.
Той припомни някои известни убийства с използване на отровни вещества, сред които смъртта на руския дезертьор Александър Литвиненко, отровен с радиоактивен полоний-210 през 2006 г., и убийството на Ким Чен Нам, полубрат на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, с нервнопаралитичното вещество VX през 2017 г. И в двата случая е използвано отравяне от близко разстояние.
„Затова тълкувам това като създаване на различни възможности от страна на Иран, както го описват и собствените източници на CNN, а не като знак, че нападение предстои непосредствено“, заяви Питърсън.
„Заслужава си да бъде взето сериозно, но трябва да бъде разглеждано в правилния контекст.“
Кой е опитвал да създаде „мръсна бомба“ досега?
Макар никой човек или организация досега да не е успял да взриви „мръсна бомба“ при нападение, подобни заплахи имат своите исторически прецеденти.
Питърсън припомни, че през 1995 г., по време на първата война на Русия срещу сепаратистка Чечения, чеченски бойци оставили контейнер с радиоактивен цезий в московски парк. Действието очевидно е било замислено като предупреждение към Кремъл.
Месеци след атентатите на „Ал Кайда“ от 11 септември американският гражданин Хосе Падиля е арестуван през 2002 г. по подозрение, че е планирал нападение с „мръсна бомба“. Последвалата му присъда обаче не включва конкретно такова обвинение.
През 2004 г. британският гражданин Дирен Барот е арестуван по обвинения в тероризъм, след като изготвил обширен набор от инструкции за самоделни бомби, включително такива с радиологични материали.
Някои от най-сериозните опасения се появиха, след като терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИДИЛ) установи контрол над обширни територии в Ирак и Сирия, включително над запас от кобалт-60 в университет в Мосул.
Макар да беше установено, че групировката е използвала ограничени количества от завзети химически оръжия, заплахата от „мръсна бомба“ така и не се реализира.
Подобни заплахи невинаги са били свързани с ислямистки организации. През 2008 г. при претърсване на дома на белия националист Джеймс Къмингс в американския щат Мейн властите открили уран, торий, вещества, използвани за производство на експлозиви, и литература за създаване на „мръсни бомби“. Претърсването е извършено, след като Къмингс бил застрелян от съпругата си.
Стив Син, директор на отдела за неконвенционални и асиметрични заплахи и заместник-директор на Националния консорциум за изследване на тероризма и реакциите срещу него (START) към Университета на Мериленд, заяви пред Newsweek, че базата данни на START съдържа 55 радиологични инцидента с участието на насилствени недържавни организации и лица за периода 1990–2024 г.
Дванадесет от тези случаи са включвали планове за използване на „мръсна бомба“.
Пет от общо 55-те случая са достигнали етап на „използване“ или „опит за използване“. Според Син всички инциденти, довели до вреди, са включвали лица, които са имали достъп до опасни материали чрез работното си място или лаборатория.
Подобен достъп обаче може да бъде получен и по други начини.
Калинина-Пол обясни, че „в международен план е имало случаи на незаконен трафик, неразрешено притежание и опити за продажба на радиоактивни материали, които биха могли да бъдат използвани като компоненти на подобно устройство“.
„Това показва защо защитата на радиоактивните източници и предотвратяването на незаконното им придобиване остават важни приоритети“, допълни тя.
Никълъс Рот, старши директор по сигурността на ядрените материали в организацията Nuclear Threat Initiative, подчерта, че макар да съществуват мерки за защита, те не са напълно надеждни.
„Радиоактивни източници се използват ежедневно в болници, университети, промишлени предприятия и изследователски центрове по света“, заяви Рот пред Newsweek.
„Много от тях са добре защитени, но практиките за сигурност се различават значително и не всички източници са достатъчно обезопасени.“
Би ли искал Иран изобщо да използва „мръсна бомба“?
Войната в Иран всъщност може допълнително да отслаби мерките за защита на радиоактивните материали и да създаде възможност те да попаднат в ръцете на неконтролирани групи или лица.
Доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, публикуван през март, малко повече от седмица след началото на конфликта, посочва, че иранските „оператори на съоръжения могат да загубят контрол върху граждански радиологични материали, които биха могли да бъдат транспортирани през границите и използвани във взривни устройства“.
„Ако някоя мрежа би могла да придобие опасен радиоактивен източник и необходимите познания за работа с него, организация с достъп до държавните ресурси на Иран и опита на „Хизбула“ с експлозиви би била сред първите в списъка“, заяви Син пред Newsweek.
„С други думи, според моята оценка нейните ресурси и потенциални възможности надвишават тези на почти всички участници в нашата база данни.“
Решаващият въпрос обаче според него е дали съществува намерение за подобна атака.
„Не съм открил доказателства от публично достъпни източници, че организация, свързана с Иран, се е опитвала да придобие радиологичен материал“, подчерта Син.
Активната ядрена програма на Ислямската република и известните ѝ връзки със съюзници и симпатизанти в чужбина биха могли да ѝ дадат предимство пред самостоятелно действащи извършители или въоръжени групировки.
Подобна стъпка обаче би означавала отклонение от утвърдената стратегия, която досега е позволила на Иран да устои на американските атаки и да отвърне с други, вече изпитани форми на асиметрична война.
„Не са ми известни доказателства, че тази тактика съответства на модела на действие на групировки, свързани с Иран, а от стратегическа гледна точка тя би имала малък смисъл“, заяви Рот.
„Предвид потенциалните последици от подобно обвинение то трябва да бъде подкрепено с доказателства, отговарящи на изключително висок стандарт.“
Блийк също изрази скептицизъм и оцени евентуално подобно нападение като „вероятно ужасна стратегическа грешка“ от страна на Иран.
„Но ако подобно нападение се случи и се опитваме да го обясним, бих казал, че основната причина Иран да извърши радиологична атака би била шоковият ефект“, посочи той.
„Това би изпратило сигнал за готовността му да прекрачи установените норми.“
„То би било и това, което политолозите наричат скъпоструващ сигнал, защото Иран би рискувал сериозни ответни действия, включително военен отговор, както и репутационни щети. А колкото по-скъпоструващ е един сигнал, толкова по-силно е въздействието му.“