От магазините за домакински уреди в Съединените щати до пазарите за храни в Унгария и бензиностанциите в Полша, увеличаващите се цени на дребно заради високите разходи за енергия и нарушаването на снабдителни вериги оказват натиск върху домакинствата и бизнеса по целия свят, пише в свой анализ "Франс прес".

Ръстът на инфлацията води до повишаване на цените на храните, горивата и други стоки и принуждава много хора да избират между това да бръкнат по-надълбоко в джобовете си или да затегнат коланите. Положението е особено бедствено в развиващите се страни.

"Забелязахме, че започваме да консумираме по-малко", каза Габор Парди, клиент на пазар за храни на открито в унгарската столица Будапеща, след като си е купил торба с пресни зеленчуци.

"Опитваме се да пазаруваме най-евтините и най-икономичните неща, дори да не изглеждат много добре", посочва той.

След вече близо две години пандемия, икономическото въздействие от кризата все още се усеща, независимо че страните излязоха от омаломощаващите локдауни и потребителското търсене се съживи. Нещата обаче се влошиха от новата коронавирусна вълна, довела до връщане на ограниченията в Европа и други части от света.

Последиците се усещат особено силно в Централна и Източна Европа, където държавите са с едни от най-високите равнища на инфлация в 27-членния Европейски съюз, а хората изпитват затруднения да си купят храна или да заредят догоре с бензин своите коли, коментира АФП.

Илдико Вардош Шерфьозьо, която продава месо на пазара в Будапеща, заявява, че забелязва спад в бизнеса, тъй като клиентите се насочват към многонационалните вериги, които предлагат намаления при купуване на големи количества.

"Купувачите са чувствителни към цените и затова често ни изоставят, въпреки че нашите продукти са с високо качество. Парите говорят", казва тя и добавя: "Виждаме, че инфлацията не е нещо добро за нас. Направо съм доволна, че моите деца не искат да продължат този семеен бизнес. Не виждам много бъдеще в него".

В Полша, друга държава от региона, 71-годишната пенсионерка Барбара Гротовска коментира пред супермаркет с намалени стоки в столицата Варшава, че е силно засегната от почти трикратното увеличение на таксата си за смет до 88 злоти (21 долара). Тя се оплаква също, че олиото за готвене, което използва, е поскъпнало повече от три пъти и вече струва 10 злоти (2,40 долара). "Това е голяма разлика", пресмята жената.

Повишаването на инфлацията в последно време изненада бизнес лидерите и икономистите по света. През пролетта на 2020 г. коронавирусът срина глобалната икономика. Правителства въведоха локдауни, бизнеси затвориха или намалиха работното време и цели семейства останаха у дома. Компаниите се готвеха за най-лошото, отменяха поръчки и се отказваха от инвестиции.

В опит да предотвратят икономическа катастрофа богатите държави и най-вече Съединените щати отпуснаха трилиони долара правителствена помощ - невиждана от Втората световна насам по мащаб мобилизация на икономиката. Централните банки намалиха лихвените проценти в стремеж да се съживи икономическата активност.

Усилията за стимулиране на икономиките обаче имаха нежелани последици: след като потребителите се почувстваха по-окуражени да харчат пари, придобити чрез правителствени помощи или нисколихвени кредити, а разпространението на ваксините насърчи хората да се върнат в ресторантите, баровете и магазините, увеличеното търсене подложи на изпитание възможността на доставчиците да издържат на това темпо.

А повишаването на цените е драматично. Инфлацията в САЩ достигна през октомври 6,2 процента - най-високото равнище от 1990 г. Международният валутен фонд прогнозира, че потребителските цени в света ще се повишат тази година с 4,3 на сто - най-големия ръст от 2011 г.

Това е най-ясно изразено в развиващите се икономики в Централна и Източна Европа, като най-високите годишни нива на инфлацията бяха отчетени в Литва (8,2 процента), Естония (6,8 на сто) и Унгария (6,6 пункта). В Полша, една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, инфлацията през октомври беше 6,4 процента - най-високата за последните две десетилетия.