Булевард „проф. Цветан Лазаров“, София – пек, преди минути някой решава, че правилата са скучни подробности. Таксиметров шофьор без видима причина завива рязко надясно, сякаш отдавна чака да „цъфне“ в нечия предна броня. И го прави.

Благодарение на видеорегистратора в колата на пострадалия виждаме цялата „каскада“ кадър по кадър: таксито си кара спокойно, след което – хоп! – завой без мигач, без логика, без грам мисъл, че зад теб също има хора, семейства, животи.

От тази случка обаче остава големият въпрос: кой всъщност ни вози? Докога ще търпим „шофьори“, които се държат като на картинг писта? Колко още такива „отсечки“ ще бъдат маркирани със строшени фарове и разбити нерви?

Таксито трябва да е символ на сигурност – качваш се и се прибираш жив и здрав, нали? Или вече е просто жълта капсула на руска рулетка?

Тази история е малка, но крещи силно: нека изискваме контрол, нека подаваме сигнали, нека не мълчим. Защото този завой може утре да е срещу детската количка на тротоара.