Добре дошли в ада! Пет места на Земята, които могат да бъдат "портите към подземния свят"

Християнската традиция твърди, че адът е истинско място, където грешниците отиват след смъртта. Съответно праведните ще отидат на небето. Учените смятат, че „портите на ада“ са съвсем реални места и те са пет. 

Експертите казват, че са открити някои изненадващи научни истини, които подкрепят тези идеи. От кошмарното място, което вдъхнови разказа на Исус за ада, до пещера, която мистериозно убива всеки, който влезе в нея, тези места са възможно най-близо до ада на Земята, пише Daily Mail.

В Исландия можете да видите вечно горящата сяра на Хекла Фел, вулкан, който християните смятат за истинския вход към ада.

Геена

В своята Проповед на планината Исус Христос предупреди, че всеки, който позволи на ръката или окото си да греши, ще бъде хвърлен в „ада“.

Въпреки това библейските учени смятат, че това не е това, което всъщност е казал Исус. В най-ранната версия на текста Исус не използва думата „ад“, а „геена“.

Геената не е място за вечни мъки, а реално място, разположено извън стените на стария Йерусалим. Съкращението идва от названието на Долината на Еном, Valley of Hinnom или „Geh-Hennom“. Геена е един от дълбоките проломи, които могат да бъдат намерени югозападно от стария град. По време на живота на Исус много евреи смятали това място за особено зловещо.

Според Библията именно тук езичниците са практикували детски жертвоприношения, принасяйки децата си в жертва на бог Ваал.

Барт Ерман, учен по Новия завет от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, казва: „В древния свят (независимо дали е гръцки, римски или еврейски), най-лошото наказание, което човек може да получи след смъртта, е да му бъде отказано достойно погребение. Исус разшири тази гледна точка в отвратителен сценарий: труповете на изключените от кралството ще бъдат безцеремонно изхвърлени в най-оскверненото сметище на планетата."

Тъй като Библията беше преведена на други езици, думата "gehenna" постепенно беше заменена от английската дума "hell". Това означава, че според християнството геената е буквално адът на Земята.

Хиераполис

Може да не ви изненада, че преминаването през портал към подземния свят може да бъде опасно за вашето здраве. Но в Хиераполис, в днешна Турция, опитът да преминете през този древен портал всъщност може да ви коства живота.

Древният римски град Хиераполис е построен по време на управлението на император Тиберий между 14 и 37 г. пр.н.е.

В руините на този някога оживен град археолозите са открили обширни бани, гимнастически салон, агора или място за срещи и дори византийска църква.

Но Хиераполис крие и мрачна тайна – „проход, водещ право към подземния свят“.

Открит през 2011 г., входът към ада е малка врата, водеща до пещерна пещера, вградена в една от стените на откритата арена. Според древния философ Страбон, кастрирани жреци от подземния свят носели жертвени животни надолу през врата, известна като Плутоний.

За учудване на зрителите, нареждащи се около амфитеатъра, животните умират на място, сякаш поразени от невидим враг, докато свещениците остават невредими.

В своя разказ, написан преди 2000 години, Страбон казва: „Това пространство е изпълнено с мътна и тъмна пара, толкова гъста, че дъното едва се различава... Животните, които падат там... умират моментално, дори биковете, когато са донесени там, падат и те ги изваждат мъртви, ние сами хвърлихме там врабчета, които веднага паднаха безжизнени.

Учудващо, съвременните учени са открили, че Страбон е бил абсолютно прав за смъртоносните свойства на Плутоний.

Учените са открили, че вратата не представлява никаква свръхестествена заплаха, но се намира на върха на активен вулканичен разлом. В допълнение към загряването на изворите, които привличат туристи в града, тази геоложка дейност довела до образуването на гъсти облаци от CO2 (въглероден диоксид), които се издигат от пещерата. През нощта CO2 се натрупва в гъст облак от мъгла, което древните римляни приписват на дъха на Цербер, триглавото куче пазач на ада.

В проучване, публикувано през 2018 г., учени от университета в Дуисбург-Есен установиха, че концентрациите на CO2 извън входа на храма достигат 40–50 процента.

Авторите пишат: "Изненадващо, тези пари все още се отделят в атмосферата в концентрации, които в момента убиват насекоми, птици и бозайници. През нощта те достигат такива концентрации, че лесно могат да убият дори човек в рамките на минута."

Докато свещениците били достатъчно високи, за да държат главите си над газовете, жертвените животни оставали в капан в токсичния облак и умирали.

Хекла

Дори отдалеч е лесно да се разбере защо средновековните християни са вярвали, че Хекла може да бъде входът към ада.

Покритият със сняг връх на този 1491-метров вулкан се извисява над Южна Исландия. Някога се смяташе, че Хекла в Исландия е портата на ада, през която душите преминават на път към подземния свят.

Исландската дума "Hekla" означава късо наметало с качулка, а вулканът е наречен така заради облаците, които се събират около върха му. Демоничната репутация на планината се появява за първи път около 1104 г., когато Хекла излиза от зимен сън с мощно изригване. Въз основа на геоложки проучвания се смята, че изригването е било от категория VEI 5 ​​- същото като изригването на връх Сейнт Хелънс през 1980 г.

Експлозията е била толкова силна, че площ от 55 000 квадратни километра - повече от половината територия на Исландия - е била затрупана в скали и пепел.

Изригването било толкова силно, че новината за дяволската сила на Хекла скоро се разпространила из целия древен свят. През 1180 г. цистерцианският монах Херберт от Клерво се хвали, че Хекла е дори по-смъртоносен от вулкана Етна в Италия.

Като един от най-активните вулкани в Исландия, Хекла продължава да придобива зловещия си статус. Вулканът изригна за последно през 2000 г., образувайки пукнатина с дължина 7 км.

През 1120 г. монахът Бенедикт в своята поема нарича планината вечният затвор на Юда, имайки предвид най-долните кръгове на ада. В началото на 14 век един средновековен автор описва как е видял големи птици да летят в огъня на вулкан. Смятало се, че това са душите на прокълнатите, отиващи в ада.

Най-известното твърдение на немския учен от 16-ти век Каспар Пойцер е, че портите на ада се намират в „бездънната бездна на Хекла Фел“.

Въпреки че легендите за връзката на Хекла с подземния свят избледняват до 19 век, вулканът продължава да поддържа дяволската си репутация. От първото си изригване Хекла е изригнала около 20 пъти, което представлява 13 процента от всички изригвания в Исландия.

Актун Туничил Мукнал

В Белиз пещерата Aktun Tunichil Muknal, което означава "Пещерата на каменния ковчег", е един от най-добре запазените "входове към подземния свят" на планетата. Дългите му 5 километра тунели са останали недокоснати повече от 1000 години и съдържат ужасяващите останки от човешки жертвоприношения.

Когато пещерата е открита за първи път през 1989 г., археолозите са шокирани да открият останките на четиригодишни деца, бити до смърт.

Най-известните от тези останки са толкова древни, че костите са били покрити с калцит, поради което един от скелетите е наречен „Кристалната девойка“.

Сега изследователите смятат, че пещерата е била почитана като вход към Шибалба, подземния свят на маите и дом на боговете на смъртта.

Чистилището на Свети Патрик

Предполагаем вход към ада може да бъде намерен на малко известен ирландски остров, който е оказал огромно влияние върху християнското разбиране за живота след смъртта.

Чистилището на Свети Патрик, разположено на остров Стейшън в северозападна Ирландия, се е смятало за края на познатия свят през ранното Средновековие.

Въпреки че днес свети Патрик е по-често свързван с детелини и зелени шапки, някога той е имал много по-страшна репутация.

Според текст от 12-ти век, написан от монах на име Х. от Солтри, Свети Патрик се моли на Бог за начин да обърне ирландските езичници.

Усилията му бяха възнаградени с видение на „ямата на чистилището“.

Тази бездна изпълва умовете на всеки, който влезе в нея, с видения за адски огън и чудовища, като по същество дава възможност да се видят от първа ръка последствията от осъждането на християнството.

Според средновековните текстове тази яма се намира на остров Стейшън, където все още стои манастир, основан от един от учениците на Свети Патрик.

Историкът от 12-ти век Джералд от Уелс пише: „В тази част на острова има девет ями и ако някой случайно се осмели да пренощува в една от тях... веднага ще бъде обладан от зли духове.“

През 1790 г. пещерата е засипана и заменена с по-традиционен параклис, но визията на Свети Патрик за временен ад има много по-широко въздействие.

След като се появиха съобщения за мистичните сили на пещерите на Свети Патрик, манастирът се превърна в едно от най-популярните места за поклонение в Европа.