Малко след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп през 2017 г. Ангела Меркел, която тогава беше канцлер на Германия, посети Вашингтон. Докато светът гледаше, двамата лидери седяха пред незапалена камина, неловко и мълчаливо чакайки фотографите да си свършат работата.

След като чу фотографите да искат „ръкостискане, ръкостискане“, призив, който Тръмп пренебрегна, а Меркел се опита, разказва тя в нов мемоар. „Те искат да се ръкостискаме“, казала тя с приглушен тон.

„Веднага щом казах това, поклатих глава мислено пред себе си“, написа Меркел, според откъси от мемоарите, публикувани тази седмица в немският седмичник Die Zeit. „Как можех да забравя, че Тръмп знаеше точно какъв ефект иска да постигне?" добави тя.

Дългоочакваната в Германия книга „Свободата: Мемоари 1954-2021“ разказва вътрешната история на мълчаливата жена, която мнозина смятаха за защитник на глобалния либерален ред. Когато светът беше шокиран от гласуването на Великобритания за напускане на Европейския съюз, първият изборен успех на Тръмп и анексирането на Крим от Русия, Меркел излъчваше вид търпеливо спокойствие.

Откакто тя се оттегли през 2021 г., нещата се промениха драстично. Русия нахлу в Украйна, което накара Германия да се откаже от евтиния руски газ. Поглъщайки както липсата на евтина енергия, така и намаляването на китайския експортен пазар, германската икономика стагнира. Мостовете, пътищата и железопътните линии на страната, дълго пренебрегвани, се разпадат. А приветливата миграционна политика на Меркел доведе до скок в резултатите на крайната десница.

Всичко това доведе до широко разпространено недоволство и преосмисляне на наследството на Меркел.

Книгата на Меркел, която също се публикува в превод на английски и излиза по книжарниците във вторник, се очаква да бъде нещо повече от просто завладяващ поглед от първо лице от седалището на велика европейска сила. Това е и оправдание за взетите от нея решения, които помогнаха Германия и останалата част от Европа да се озоват в опасно място.

В публикуваните откъси Меркел пише за младостта си в комунистическа Източна Германия, за американската политика – тя искала Хилъри Клинтън и Камала Харис да спечелят – президента Владимир Путин и събитията, предвещаващи инвазията на Русия в Украйна през 2022 г.

Тя също е ясна относно възгледите си за Тръмп.

„Той преценяваше всичко от гледната точка на предприемача на недвижими имоти, който беше преди да влезе в политиката“, пише тя в книгата, която беше завършена преди преизбирането му този месец. В същото време тя почувства на тази среща през март 2017 г., че Тръмп иска да бъде харесван.

„Разговаряхме на две различни нива“, пише Меркел. „Тръмп на емоционално ниво, аз на фактическо.“

Той не споделя нейното убеждение, че сътрудничеството може да бъде от полза за всички. „Той вярваше, че всички страни се конкурират помежду си, в което успехът на едната е провал на другата“, пише тя. „Той не вярваше, че просперитетът на всички може да се увеличи чрез сътрудничество.“

Меркел отхвърля Путин като „някой, който винаги е бил нащрек да не се отнасят лошо с него и винаги е бил готов да наложи наказание, включително игри на власт с куче и каране на другите да чакат“, препратка към собствения й страх от кучета, което той манипулира знаменито на среща през 2007 г., като доведе голям черен лабрадор.

„Може да намерите всичко това за детинско, осъдително, можете да поклатите глава“, пише тя. „Но това не накара Русия да изчезне от картата.“ Русия, казва тя, „със своя ядрен арсенал съществува“ и остава „незаменим геополитически фактор“.

Тя отделя известно време на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ, където президентът Джордж Буш, въпреки съвета на собствената си разузнавателна общност, каза, че иска да разшири пътя към членство в НАТО – наречен план за действие за членство – до Грузия и Украйна. Тогава Меркел и други европейски колеги бяха против. Същността на нейното нежелание беше, че това ще тласне Путин твърде далеч и че той ще отговори агресивно, за да предотврати подобна стъпка.

В крайна сметка компромисът, постигнат късно вечерта, даде неясно обещание: че страните ще станат членове на НАТО, но без ясен път или време. Путин отговори, като организира война в Грузия четири месеца по-късно и се опита да затвори вратата на украинското членство в НАТО оттогава.

Меркел пише, че не вижда начин да защити Украйна или Грузия от руска агресия в периода между плана за действие за членство и действителното членство, който отне пет години с предишните централноевропейски кандидати. През това време те няма да се възползват от гаранциите за сигурност на договора на НАТО.

Би било „илюзия“, пише тя, да се предположи, че статутът на Украйна и Грузия в плана за действие „щеше да ги защити от агресията на Путин, че този статут щеше да бъде толкова възпиращо средство, че Путин пасивно би приел тези развития“.

Тогава, пита тя, НАТО щеше ли да се намеси с войски? И можеше ли тя да поиска от парламента на Германия, който трябва да одобри всички военни разполагания в чужбина, да подпише германското военно участие в такава кампания? „През 2008 г.?“ пита тя. „Ако е така, с какви последствия?“

Путин, спомня си тя, й казал по-късно: „Няма да бъдеш канцлер завинаги. И тогава ще станат членове на НАТО. И искам да предотвратя това.

Докато летяла обратно у дома, казва тя, се радвала, че НАТО е избегнал голям публичен бой. „Но в същото време стана очевидно, че ние в НАТО нямаме обща стратегия за справяне с Русия“ – което мнозина твърдят, че остава вярно и до днес.