Някога лицата им бяха по всички телевизии. Разузнавания ги преследваха през континенти, за главите им се предлагаха милиони, а имената им се превърнаха в синоним на страх.

Днес едни са мъртви, други остаряват зад решетките, трети продължават да чакат присъда десетилетия след залавянето си. Но организациите и идеологиите, които оставиха след себе си, не винаги умряха с тях. Някои оцеляха, други смениха формата си, а има и движение, което след 20 години война отново се върна на власт.

На 21 август, Международния ден за възпоменание и почит към жертвите на тероризма, GlasNews проследява какво се случи с някои от хората, чиито имена белязаха най-кървавите страници на последните десетилетия.

Денят е учреден от Общото събрание на ООН през 2017 г., а темата през 2026 г. е „Изцеление чрез памет“. Идеята е фокусът да бъде върху жертвите и оцелелите, чиито истории и последствията от преживяното често остават дълго след като камерите са си тръгнали.

Осама бин Ладен: Терорист №1 умря, „Ал Кайда“ не

След атентатите от 11 септември 2001 г. Осама бин Ладен се превърна в най-разпознаваемото лице на международния тероризъм. При атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон загинаха близо 3000 души.

Почти десет години САЩ го издирваха, докато на 2 май 2011 г. американски специални части не атакуваха комплекса му в Аботабад, Пакистан. Бин Ладен беше убит, а тялото му по-късно бе погребано в морето.

Смъртта му обаче не унищожи „Ал Кайда“. Начело застана Айман ал Зауахири, който беше убит при американски удар в Кабул през 2022 г. Днес Сайф ал Адел е широко смятан за фактически лидер на мрежата, макар организацията да не е обявила официално наследник на Зауахири.

Доклад на експертите на ООН от 2026 г. описва заплахата от „Ал Кайда“, ИДИЛ и филиалите им като многополюсна и сложна. „Ал Кайда“ продължава да има амбиции за атаки извън регионите, в които действат нейните подразделения.

Бин Ладен е мъртъв от 15 години. Мрежата, която създаде, не е.

Ал Багдади: „Халифът“ загина, халифатът падна, ИДИЛ оцеля

Абу Бакр ал Багдади направи нещо, което дълго изглеждаше немислимо: превърна терористична организация в структура, контролираща огромни територии и милиони хора.

През 2014 г. след превземането на Мосул той обяви „халифат“, а ИДИЛ се превърна в символ на крайна жестокост с масови убийства, публични екзекуции, отвличания и поробване.

До март 2019 г. териториалният халифат беше разгромен. Няколко месеца по-късно, през октомври, американски специални части откриха Ал Багдади в сирийската провинция Идлиб. Притиснат в тунел, той се самовзриви.

ИДИЛ обаче не приключи с него.

Само преди седмици ООН отново предупреди, че организацията и нейните филиали представляват постоянна заплаха за международната сигурност и продължават да се приспособяват към натиска на службите за сигурност.

Няма вече „държава“ върху картата. Има мрежа, клетки и филиали, разпръснати в различни части на света.

Талибаните: Свалени от власт, а 20 години по-късно отново в Кабул

Тяхната история е различна.

След 11 септември 2001 г. САЩ нахлуха в Афганистан, където режимът на талибаните предоставяше убежище на Бин Ладен и „Ал Кайда“. Талибаните бързо загубиха властта, но не бяха унищожени.

Последваха две десетилетия война.

През август 2021 г., при изтеглянето на американските и съюзническите сили, талибаните превзеха град след град и на 15 август влязоха в Кабул.

Тази седмица те отбелязаха пет години от завръщането си на власт. Афганистан остава изправен пред тежка хуманитарна криза, а ограниченията срещу жените и момичетата продължават. Русия е единствената държава, признала официално талибанското правителство, като направи това през юли 2025 г.

Така една от най-дългите войни на XXI век завърши с почти немислим обрат: движението, свалено през 2001 г., отново управлява Афганистан.

Халид Шейх Мохамед: 23 години в плен и още няма окончателна присъда

Соченият за главен архитект на атаките от 11 септември Халид Шейх Мохамед е заловен в Пакистан през март 2003 г.

От 2006 г. той се намира в американския затвор в Гуантанамо.

И повече от две десетилетия след ареста му съдебната сага продължава.

Една от основните причини е периодът, който Мохамед прекарва в тайни затвори на ЦРУ, и използваните срещу него методи за разпит. Споровете около допустимостта на доказателствата, смъртното наказание и процедурите пред военните комисии превърнаха процеса в един от най-продължителните и противоречиви случаи след 11 септември.

Човекът, обвиняван в планирането на най-смъртоносната терористична атака на американска земя, остава зад решетките, но без окончателна присъда.

Карлос Чакала: Терорът от друга епоха

Преди Бин Ладен светът имаше друг „терорист №1“.

Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала, се превръща през 70-те и 80-те години в едно от най-издирваните лица в Европа. Името му е свързано с убийства, отвличания и бомбени атентати.

Заловен е от френски агенти в Судан през 1994 г. и отведен във Франция. Осъден е на доживотен затвор за убийства и терористични нападения.

Повече от три десетилетия след залавянето си Карлос остава зад решетките. Историята му вече принадлежи на друга епоха на тероризма, но жертвите му не са част от миналото за семействата си.

Андерс Брайвик: 77 жертви и битки за свобода

На 22 юли 2011 г. Андерс Брайвик първо взриви бомба в правителствения квартал на Осло, а след това откри огън по участници в младежки лагер на остров Утьоя.

Той уби 77 души.

През 2012 г. Брайвик беше осъден на 21 години превантивно задържане, най-тежкото наказание по норвежкото право. То позволява срокът да бъде продължаван, ако съдът прецени, че осъденият все още представлява опасност.

Брайвик многократно се опитва да излезе на свобода и води дела срещу държавата за условията, при които е държан.

Петнадесет години след масовото убийство той все още е в затвора.

Салах Абдеслам: Последният оцелял от парижките атентатори

На 13 ноември 2015 г. Париж преживя една от най-страшните нощи в съвременната си история. Терористи атакуваха концертната зала „Батаклан“, заведения и района на „Стад дьо Франс“. Загинаха 130 души.

Салах Абдеслам е единственият оцелял от преките участници в атаките.

След четири месеца укриване той беше заловен в Брюксел през март 2016 г. и предаден на Франция. През 2022 г. получи най-тежката възможна присъда във френската система: доживотен затвор без възможност за предсрочно освобождаване.

Името му отново се появи в новините през 2025 г., когато френската антитерористична прокуратура започна разследване за USB устройство, внесено в затвора. Според разследващите то съдържало джихадистка пропаганда, свързана с ИДИЛ и „Ал Кайда“.

За Абдеслам пътят навън практически е затворен.

От издирван джихадист до президент

Може би най-парадоксалната трансформация е тази на Ахмед аш Шараа.

Познат години наред като Абу Мохамед ал Джолани, той ръководеше „Джабхат ан Нусра“, някогашния сирийски клон на „Ал Кайда“, а впоследствие оглави „Хаят Тахрир аш Шам“.

След падането на режима на Башар Асад Аш Шараа застана начело на Сирия. През 2025 г. Съветът за сигурност на ООН премахна санкционното му обозначение, а международната му изолация започна бързо да се руши. През юли тази година Доналд Тръмп обяви и намерение Сирия да бъде извадена от американския списък на държавите спонсори на тероризма.

Така човек, свързан някога с клона на „Ал Кайда“ в Сирия, днес приема дипломати и държавни представители като президент.

Лидерите си отиват. Идеологиите остават

ЕТА прекрати въоръжената си дейност и се разпусна. Основната структура на Временната ИРА сложи край на въоръжената си кампания. „Ал Кайда“ и ИДИЛ обаче оцеляха след смъртта на своите най-разпознаваеми лидери. Талибаните стигнаха още по-далеч и се върнаха на власт.

Последният доклад на експертите на ООН показва и нещо тревожно: терористичната заплаха вече е по-разпръсната, а организациите се приспособяват към новите технологии. При ИДИЛ фокусът все повече се измества към части от Африка, докато „Ал Кайда“ и свързаните с нея формирования запазват позиции в различни региони.

И може би точно затова датата 21 август има смисъл да бъде разказвана от обратната страна.

Не през биографиите на убийците, а през паметта за хората, които са убили.

Защото Бин Ладен, Ал Багдади и много от техните съратници вече ги няма. Други ще остареят и ще умрат в затвора.

Но за семействата на близо 3000 жертви на 11 септември, за родителите на децата от Утьоя, за близките на 130-те убити в Париж и за хилядите други жертви по света терорът не е глава от учебник по история.

Той има дата. Име. Лице. И празно място на масата.

А паметта е онова, което остава.