През 335 г. пр.н.е. Александър Велики изравнява със земята гръцкия град Тива, оставяйки разруха и опустошение като ясно послание към жителите, осмелили се да се разбунтуват срещу него.

Една от малкото сгради, които той оставя непокътнати сред руините, е домът на поет, когото дълбоко е уважавал – Пиндар.

Предсказание на Ванга: Ще има Трета световна война

Ако днес избухне ядрена война и централната част на Лондон бъде унищожена от няколко мегатона взривна сила, министър-председателят и висши военни вероятно ще се намират в едно от малкото места, останали незасегнати.

То също носи името Пиндар.

Това внушително име показва с мразовита яснота предназначението на бункера на Уайтхол, разположен по-дълбоко и от тунелите на лондонското метро: да бъде последното място, останало цяло, когато всичко наоколо е в пепел и руини.

Днес, когато Русия притиска източната граница на НАТО, а Иран заплашва да развива ядрените си технологии без международен контрол, страховете от Трета световна война се засилват все повече.

Строителството на Пиндар започва в края на Студената война – може би последният период, когато тези страхове са били толкова осезаеми – с цел да гарантира, че правителството ще може да функционира дори и при апокалипсис.

Много от детайлите около Пиндар и до днес са строго засекретени, но някои подробности са били разкрити от тогавашния министър на въоръжените сили Джеръми Ханли в Камарата на общините, две години след като съоръжението е открито през 1992 г.

Той заявява: „Целта на съвместния оперативен център Пиндар е да осигури защитено съоръжение за управление на кризи на правителството.“

Комплексът е „обслужван от постоянен персонал, който се допълва при необходимост в кризисни ситуации“, добавя Ханли. Той включва отделени пространства за министри, висши военни и цивилни служители, както и оперативен и помощен персонал от военни и цивилни структури.

Разположен дълбоко под централата на Министерството на отбраната, точно северно от британския парламент край река Темза, Пиндар разполага с достатъчно легла, тоалетни и хранителни запаси, за да поддържа живота на обитателите си толкова дълго, колкото е необходимо.

Смята се, че до съоръжението може да се стигне директно от Даунинг стрийт и други правителствени сгради чрез система от тунели. Именно там вероятно би се евакуирал сър Киър Стармър, ако се намира в заплаха.

Освен персонала, който поддържа съоръжението и провежда редовни учения, много малко хора са имали възможност да влязат вътре в Пиндар. Един от тях е фотографът Дейвид Мур, който между 2006 и 2007 г. получава достъп, за да снима за художествен проект. Неговите снимки показват зелен надпис „Към зоната за бомбоубежище“ в горната част на обикновена стълба; „обеззаразителна зала“ с контейнер с бяла глина; телевизионно студио със зелен екран; и катедра, от която министър-председателят би могъл да се обърне към нацията.

Дори ако Лондон преживее катастрофа от мащаба на разрушението в Тива, при която сградата на Министерството на отбраната над бункера бъде унищожена, обитателите на Пиндар все пак ще могат в даден момент да излязат и огледат последствията.

През 1994 г. министър Ханли уверява депутатите: „Съществуват различни маршрути, които биха позволили на обитателите да се евакуират от съоръжението, в случай че сградата над него се срути.“

Разбира се, дори и най-модерният бункер, снабден с провизии за толкова време, колкото се смята за оперативно необходимо, не би могъл да побере всички, нужни за поддържане на функционираща държава.

Може би най-тревожното – предвид събитията от последните две седмици – е, че сред снимките има и голяма карта на Иран, която е била дигитално променена преди публикуване, за да се премахне чувствителна информация, която военните предпочитат да остане скрита.

Дейвид споделя пред Metro, че е направил между 25 и 30 посещения на това „индустриално“ и „леко сюрреалистично“ място в рамките на шест месеца.

Той казва: „Всеки си представя подобно пространство. Всички знаем, че такива места съществуват.“

Фотографът, който в момента е водещ преподавател в Университета на Уестминстър, си спомня, че мазето миришело на масло заради генераторите, използвани, за да може мястото да работи независимо при нужда.

Имало и опити да се разкраси интериорът на бункера – например с импресионистични постери по стените.

Из цялата страна има и няколко други бункера, разпръснати основно около военни бази – в райони като Бъкингамшър и североизточен Лондон – с цел веригата на командване да остане непокътната, доколкото е възможно.

Ако обаче тя все пак бъде прекъсната, официалните лица може да се наложи да прибегнат до известните „писма на последната възможност“, които Киър Стармър е написал.

Четирите писма съдържат инструкции как трябва да реагират хората, отговарящи за британските ядрени оръжия от системата „Трайдънт“, в случай че всички комуникации бъдат загубени.

Те показват, че ако Лондон падне и дори домът на Пиндар вече не съществува, винаги трябва да има някой, който държи пръста си върху бутона.

Превод: GlasNews.bg