Това, което тези трима мъже могат да решат, има потенциала да отекне по целия свят. Но още преди да бъде произнесена и една дума на английски, руски или мандарин, самата гледка от срещата на американския президент Доналд Тръмп с неговите съперници – руския лидер Владимир Путин и китайския държавен глава Си Дзинпин, вече провокира исторически паралели с конференцията в Ялта от 1945 г. Тогава Франклин Д. Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин седнаха заедно, за да прекроят следвоенния свят.

В четвъртък, 19 ноември, Тръмп, Путин и Си ще се съберат в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в китайския технологичен център Шънджън. Тримата ще демонстрират огромна мощ – Тръмп начело на най-голямата икономика в света, Путин с най-големия ядрен арсенал, а Си с най-многобройната армия и най-мощния производствен сектор. Съюзниците им, чието бъдеще може да зависи от настроенията на тези трима лидери, имат основание за притеснение, тъй като в международната политика важи правилото: „Ако не си на масата, значи си в менюто“.

Символиката на срещата

Според Али Уайн, старши съветник за отношенията между САЩ и Китай в Международната кризисна група, самата среща представлява рязък завой от политиката на Вашингтон след Студената война, целяща да вбие клин между Москва и Пекин. „Сега Тръмп и Путин търсят благоразположението на президента Си. Символиката ще бъде изключително силна“, коментира той.

Доналд Тръмп заяви, че иска да обсъди ядреното разоръжаване, войната в Иран, икономиката и търговията. В понеделник той добави към списъка и „любимата си тема – Украйна“, противоречейки на служители на Белия дом, които само дни по-рано твърдяха, че руската война няма да бъде част от дискусиите.

Битката за нов ядрен договор

Тръмп отдавна призовава за ново споразумение за контрол над ядрените оръжия, което да включва както Русия, така и Китай, след като последният действащ договор между Вашингтон и Москва (Нов СТАРТ) изтече през февруари тази година.

„Когато лидерите на трите най-големи ядрени сили седнат да обсъдят как да намалят разпространението на тези оръжия, това винаги е важно“, отбелязва Джон Б. Емерсън, бивш посланик на САЩ в Германия при администрацията на Барак Обама.

Според Крейг Сингълтън, експерт по Китай във Фондацията за защита на демокрациите, Тръмп гледа на денуклеаризацията като на сделка, която ще остави историческо наследство. Въпреки това привличането на Пекин към реални преговори за съкращаване на ядрения арсенал остава „малко вероятно“. Китай не проявява желание да участва в подобни разговори, тъй като неговият арсенал от около 600 ядрени бойни глави – макар и бързо растящ – все още е далеч под над 5000-те бойни глави, с които разполагат поотделно САЩ и Русия.

Тревогата в Киев и Европа

Междувременно Москва даде ясно да се разбере, че иска Украйна да бъде в дневния ред, макар и без нейно присъствие на масата. Това се случва на фона на призивите на американски и руски официални лица преговорите за по-широката архитектура на сигурността в Европа да бъдат част от всяко трайно мирно споразумение – позиция, която дълбоко тревожи традиционните съюзници на САЩ.

Ситуацията буди сериозно безпокойство и у украинския президент Володимир Зеленски, който миналия месец заяви: „Наистина не искаме това да се превърне в „Ялта 2, 3, 4“ с преразпределение на сфери на влияние“. В края на Втората световна война конференцията в Ялта доведе до разделянето на Берлин на окупационни зони, поставяйки основите на комунистическия контрол над Източна Европа и началото на Студената война.

Високопоставени американски представители заявиха преди пътуването на Тръмп, че войната в Украйна е отделно направление, в което Китай не участва, и не би било „подходящо“ тримата лидери да я обсъждат. Пекин също сигнализира за нежелание да дискутира темата без присъствието на европейски лидери. Въпреки това анализаторите отбелязват, че дори да не бъдат взети конкретни решения, самият факт на срещата засилва подозренията на Киев, че Вашингтон преговаря с Москва в ущърб на Украйна.

Сдържани очаквания от Пекин

Макар официален Пекин да определя тристранната среща като събитие с „революционно значение“, китайските експерти се опитват да овладеят прекомерните очаквания.

Да Уей, директор на Центъра за международна сигурност и стратегия в университета „Цинхуа“ в Пекин, коментира, че не очаква конкретни резултати от разговорите, но ги определя като „отправна точка“, която може да насърчи международната стабилност. „Независимо дали ги харесваме или не, тези трима лидери и тези три държави са основните фактори, формиращи международния ред. Поради тази причина смятам, че срещата между тримата е нещо добро“, заяви той в сряда.