Пловдивски журналист разказа две истории за доброто, които са разделени от хиляди километри разстояние, но обединени от едно - желанието да помогнеш на ближния. В главната роля са хората, помогнали две изгубени портмонета да се озоват отново при своите стопани.

"Губиш нещо уж дребно, а в него половината ти живот...", пише за изгубените вещи Благоев.

Панчо Благоев, който от години живее в Тайланд, споделя, че жена му е загубила своето портмоне в търговски център. Вътре имало документи, карти, а и прилична сума пари. След като усетили за загубата, те се върнали на място, за да потърсят вещите. Но от тях нямало никаква следа. Тогава се обърнали към охраната на обекта, а така се оказало ,че портмонето е открито и съхранено в центъра за видеонаблюдение.

Насилие в България има, но доброто е повече!

"Непокътнато! Някой го намерил, предал го на охраната и т.н. ... Портмонето е с надпис "Bulgaria". От онези, сувенирните, дето рядко влизат в употреба.", пише той.

 "Не знам дали сме късметлии. Това, което със сигурност знам е, че тайландците са добри хора! Карам десета година тук", заключава Благоев. Той разказва и своя сблъсък със загубата портмоне, тази толкова ценна вещ. Това обаче било на няколко хиляди километра от Тайланд - в Пловдив.

Загубата станала, когато се връщал се от погребението на близък. "Улисан в черни мисли, не съм усетил как портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми", пише той. Благоев вече си представял как ще трябва да прекара престоя си в България във вадене на нови документи, когато получил неочаквано обаждане. "Учтив мъж ми обясни, че докато разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за боклук", разказва Благоев.

Оказва се, че пловдивчанинът, който намерил портмонето, дори се извинил... Вътре не били останали пари.

 Вижте цялата история, разказана от Панчо Благоев:

"Добри хора върнаха портмонето на жена ми с куп документи, банкови и служебни карти, прилична сума пари. Ако някога ви е "минавало през главата знаете колко гадно е чувството. Губиш нещо уж дребно , а в него половината ти живот...

Случи ми се преди 6 г. в Пловдив. Връщах се от погребението на Наско Спасов, светло му небе. Улисан в черни мисли не съм усетил как портфейлът се е изсулил от задния джоб на джинсите ми. А в него лична карта, шофьорска книжка, банкови карти, стотина лева.

 Премаля ми.. .След около час телефонът ми звънна. Учтив мъж ми обясни, че докато разхождал кучето си в парка край Дома на младоженците намерил портфейла ми подхвърлен до кошче за боклук.

В него за късмет имало моя визитна картичка. Разпита ме за ЕГН, рождена дата, за да е сигурен, че аз съм "късметлията". Живеел до Джумаята, видяхме се, предаде ми портфейла и се извини(!), че го е намерил без пари. М*йната им на парите, документите са важни! Бях се прибрал за месец в Пловдив и вече си представях как пиша обяснения за изгубените кетапи в МВР, как вися по гишета пред намръщени лелки и пр. Отдъхнах си облекчено...

В Асеновград: Рядко срещана добра постъпка от млада жена

Вчера оставих жена ми в IT сервиз, имаше някакъв проблем с лаптопа. Седнала нашата първо да си зарежда телефона, после се преместила в съседното кафене с нос забоден в устройството. Чантата с портмонето останала до зареждачката... Усетихме се на път към колата в паркинга.

Върнахме се, разпитвахме, но от нещата нямаше и следа. После охраната ни препрати към информацията на другия край на мола. Любезно момиче завъртя няколко телефона и ни съпроводи с асансьора до центъра за видеонаблюдение на 7-я етаж. Оказа се, че пормонето на жена ми е там.

Непокътнато! Някой го намерил, предал го на охраната и т.н. Между впрочем партмонето е с надпис "Bulgaria". От онези, сувенирните, дето рядко влизат в употреба.

Приятелка на жена ми беше в България и й го донесе като подарък, а нашата се пресети за него, докато си търси ново. Не, че нещо, но това с щампите било голямо, не се побирало в дамската й чанта, търсила си нещо по-така и пр.

Направих се, че я слушам... В крайна сметка открихме "Bulgaria" с щампите на Рилския манастир, задължителната роза и прочее мили родни символи. Не знам дали сме късметлии. Това, което със сигурност знам е, че тайландците са добри хора! Карам десета година тук, вЕрвайте ми."

Ето го Георги, който намери и върна портмоне с пари СНИМКА