В продължение на близо 16 години американската гражданска авиация се радваше на историческа епоха на сигурност. От 12 февруари 2009 г., когато регионален самолет се разби в ледена нощ край Бъфало, големите американски авиокомпании превозиха около 10 милиарда пътници без нито една жертва в катастрофа. Това постижение – най-дългият период без фатални инциденти в историята на въздушния транспорт в САЩ – бе съизмеримо с мащаба на програмата „Аполо“ или създаването на ваксината срещу полиомиелит.

Тази златна ера приключи внезапно на 29 януари 2025 г., когато военен хеликоптер и пътнически самолет на „Американ Ийгъл“ се сблъскаха във въздуха над река Потомак край летище „Роналд Рейгън“ във Вашингтон. Всички 67 души на борда на двете машини загинаха. Трагедията се превърна не просто в поредния тежък инцидент, а в сигнал за тревога, че основите на авиационната безопасност в САЩ започват да се пропукват.

Уроците, написани с кръв

Съвременната авиация е толкова безопасна благодарение на фундаменталния принцип да се извличат поуки от всяка трагедия – т.нар. „уроци, написани с кръв“. През 1956 г., след катастрофа над Гранд Каньон с 128 жертви поради липса на радарно покритие, администрацията на Дуайт Айзенхауер създава Федералната авиационна администрация (FAA) и въвежда задължителни черни кутии и национален радарен контрол.

През 2009 г., след трагедията с полет 3407 на „Колган Еър“ край Бъфало (50 загинали), администрацията на Барак Обама наложи строги реформи: задължителна почивка за екипажите, обучения за обледеняване и изискване новите пилоти да имат минимум 1500 летателни часа вместо досегашните 250.

В основата на тази система стои т.нар. модел на „швейцарското сирене“ – напластяване на множество защитни бариери (технологии, регулации, контрол, експертни съвети), така че дупките в един слой никога да не съвпаднат с тези в следващия и да доведат до катастрофа.

След сблъсъка над Потомак през 2025 г. Националният съвет за безопасност на транспорта (NTSB) установи, че причината не са политиките за многообразие (DEI), както първоначално заяви президентът Доналд Тръмп, а претовареният въздушен коридор над Вашингтон, хроничният недостиг на ръководители полети и опасните преки маршрути за ускоряване на трафика. Съветът издаде 33 препоръки за реформи. Повече от година и половина по-късно обаче една трета от тях остават неизпълнени – реакция, която председателят на NTSB Дженифър Хоменди определи като „неприемлива“.

Демонтажът на защитните бариери

Вместо затягане на контрола, началото на втория мандат на Доналд Тръмп бе белязано от мащабна дерегулация и съкращения, вдъхновени от „Проект 2025“. Още в първите часове след встъпването си в длъжност администрацията разпусна редица федерални консултативни комитети. Сред тях бе Консултативният комитет за авиационна сигурност (ASAC), създаден през 1989 г. след атентата над Локърби, както и комитетът REDAC, отговарящ за научните изследвания и технологиите за безопасност в авиацията.

„Ще поглеждаме назад към тези решения като към първата стъпка в някоя бъдеща верига от инциденти“, предупреди Брус Холмс, ветеран от НАСА и бивш член на REDAC.

Паралелно с това Министерството на транспорта, оглавено от Шон Дъфи, покани екипа на Илон Мъск (DOGE) да „модернизира“ системата с подход от Силициевата долина – „действай бързо и чупи нещата“. Във FAA бяха назначени инженери на SpaceX със специален статут, което породи сериозни опасения за конфликт на интереси около договори за милиарди долари за сателитни комуникации (Starlink). В същото време агенцията уволни около 400 служители на изпитателен срок, включително 132 специалисти по авиационна безопасност, въпреки че FAA вече изпитваше недостиг от 800 техници.

Още по-противоречиви се оказаха промените в правилата около космическите полети. След като ракети на SpaceX експлодираха над Карибите в началото на 2025 г. и принудиха пътнически самолети да променят курса си с критично ниски нива на гориво, FAA впоследствие разхлаби регулациите, позволявайки на повече граждански полети да преминават през зони с повишен риск от отломки при космически изстрелвания.

Бързи решения за хронични кризи

Изправена пред десетилетния недостиг на авиодиспечери – проблем, датиращ още от уволнението на 11 000 стачкуващи служители от Роналд Рейгън през 1981 г. – администрацията прибегна до нестандартни и прибързани мерки:

  • Набиране на геймъри: Транспортният министър Шон Дъфи обяви програма за привличане на любители на видеоигри за ръководители полети с аргумента, че те са свикнали да следят много обекти на екрана и да общуват едновременно. Ветерани в професията обаче напомниха, че в реалния живот залогът не е виртуален, а човешки живот.

  • Статистически трикове и изкуствен интелект: През август 2025 г. властите обявиха „исторически успех“ в попълването на щата с 2000 кандидати, премълчавайки факта, че месец по-рано FAA просто е намалила целевия брой нужни диспечери с 2000 души, разчитайки на нова система с изкуствен интелект (SMART) за 875 милиона долара, възложена на стартъп, свързан с политически дарители.

  • Политически преименувания: По искане на властите във Флорида FAA разпореди промяна на международния трибуквен код на летището в Палм Бийч от PBI на DJT (инициалите на президента). Подобна промяна е безпрецедентна в световната практика – дори летището във Вашингтон запази кода DCA след преименуването му на Роналд Рейгън – и предизвика съдебен иск от страна на пилоти заради риска от объркване при навигация и аварийни ситуации.

Хаос в небето и на пистите

Последиците от отслабената координация и липсата на контрол не закъсняха. През последните две години серия от тежки инциденти и опасни разминавания разтърсиха сектора – от катастрофата на товарен самолет на UPS в Луисвил с 15 жертви и сблъсъка на самолет на Air Canada с пожарен автомобил на летище „Ла Гуардия“, до инцидент в Маями, при който товарен самолет излезе от пистата и уби петима летищни служители.

Особено тревожна е липсата на координация между военните и гражданските власти. През февруари 2026 г. FAA внезапно затвори въздушното пространство над Ел Пасо – град с близо 700 000 жители – за 10 дни. Оказа се, че агенти на Граничната охрана са използвали военен лазер срещу дронове без да предупредят гражданските диспечери, за да свалят... обикновен празничен балон, сбъркан с дрон на наркокартел.

Други епизоди демонстрираха пренебрежение към правилата в името на политическия спектакъл: прелитане на изтребители над Вашингтон за 4 юли чрез заобикаляне на забраните на FAA, опасно ниско преминаване на ескадрилата „Сините ангели“ над плажуващи във Флорида и демонстративен полет на президентския самолет на височина едва 120–300 метра над силно охраняваното небе над Белия дом.

Застрашената култура на безопасност

Статистиката ясно отразява тази ерозия. Докато през 2024 г., след серия от специализирани срещи по безопасност, сериозните инциденти на пистите (категории А и B) бяха сведени до 7 случая, през 2025 г. те се удвоиха до 14, а тенденцията се запази и през 2026 г.

Още по-опасна от самите инциденти обаче е промяната в атмосферата вътре в индустрията. Пред Конгреса председателят на NTSB Дженифър Хоменди призна, че по време на разследването за катастрофата над Потомак много служители са се страхували да говорят открито с инспекторите поради опасения от репресии и уволнения. Когато страхът замени откритото докладване на грешки, системата губи способността си да се самокоригира.

Пътуването със самолет в САЩ остава статистически по-безопасно от шофирането по магистрала. Но както гласи старата авиационна максима на британския пилот А. Г. Ламплъф: „Авиацията сама по себе си не е опасно занимание. Но в много по-голяма степен от морето, тя е ужасно безпощадна към всяко невнимание, некадърност или небрежност.“ Когато защитните слоеве на „швейцарското сирене“ се премахват един по един, въпросът не е дали дупките ще се подредят в една линия, а кога късметът ще изневери.

Превод: Glasnews.bg